Последна редакция· в сила от 17.04.2009 · без изменения оттогава
(1) Приемът на заявления за признаване на РГ продължава 3 месеца от датата на публикуване на поканата.
(2) Заявления, подадени след крайния срок, посочен в поканата, не се разглеждат.
(3) Заявление за признаване на РГ съгласно образец приложение № 5 се подава от представител на сдружението или надлежно упълномощено лице в деловодството на ЦА на ИАРА заедно със стратегията за местно развитие на потенциалната РГ, която е неделима част от заявлението за признаване.
(4) Заявлението за признаване на РГ се предоставя в оригинал на хартиен носител и в електронен вариант на диск (CD), а придружаващите го документи се предоставят в оригинал или нотариално заверено копие. В случай на представяне на нотариално заверени копия на документи техните оригинали се представят за сверяване от служител на ИАРА.
(5) Документите по ал. 3 се предоставят на български език. В случаите, когато оригиналният документ е изготвен на чужд език, той трябва да бъде придружен с превод на български език, извършен от преводач със сключен договор с Министерството на външните работи, респ. отдел “Консулски”, а когато документът е официален по смисъла на Гражданския процесуален кодекс, той да бъде легализиран или с апостил.
(6) При приемането на зявленията за признаване на РГ служители на УО - ИАРА извършват проверка за окомплектованост на документите. При наличие на всички изискуеми документи се издава идентификационен номер на заявление за признаване на РГ.
(7) В случай на непълнота на документите УО - ИАРА връща пакета от документи и писмено уведомява кандидата, който в срок 10 работни дни от получаване на уведомителното писмо може да отстрани посочените непълноти и да набави липсващите документи.
(8) При неотстраняване на непълнотите и/или ненабавяне на липсващите документи в срока по ал. 7 заявлението за признаване и придружаващите го документи се отвхвърлят и потенциалната РГ може да кандидатства при последваща покана по реда на тази наредба.
История на промените
17 април 2009 г.обн ДВ, бр. 28 от 2009 г. · материалът