Наредба за условията и реда за осъществяване на дейностите, свързани с взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, и контрола над тях в Министерството на вътрешните работи

С наредбата се определят условията и редът за осъществяване на дейностите с взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (ВВООБ) и контролът над тях в Министерството на вътрешните работи (МВР).

В Министерството на вътрешните работи се осъществяват следните дейности с ВВООБ:

1. 1. придобиване и съхраняване на ВВООБ;
2. 2. превозване на ВВООБ с автомобилен транспорт и пренасяне на огнестрелни оръжия и боеприпаси;
3. 3. извършване на технически прегледи и даване на експертна оценка за техническа годност на огнестрелни оръжия;
4. 4. продажба на ВВООБ и отдаване под наем на огнестрелни оръжия на физически и юридически лица;
5. 5. ремонтиране и бракуване на огнестрелни оръжия, унищожаване на ВВООБ;
6. 6. контрол върху дейностите с ВВООБ.

Министерството на вътрешните работи придобива ВВООБ при условията и по реда, определени и в други закони.

Съхраняването на ВВООБ е дейност, осъществявана с цел недопускане на нерегламентиран достъп до тях и поддържането им в готовност за използване по предназначение.

В зависимост от периодичността на използване по предназначение съхраняването на огнестрелните оръжия се определя като: а) ежедневно - когато огнестрелното оръжие не се използва ежедневно; б) кратковременно - когато огнестрелното оръжие не се използва за срок от един месец до една година; в) дълговременно - когато огнестрелното оръжие не се използва за срок по-дълъг от една година.

Изискванията към сградите за съхраняване на ВВООБ по отношение на проектирането, изграждането, реконструкция и преустройството им се определят съгласно Наредба № 2 от 2000 г. за проектиране на строежи, предназначени за производство и съхраняване на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси (ДВ, бр. 58 от 2000 г.).

Територията, на която се разполагат сградите (хранилищата) за съхраняване на ВВООБ, трябва да отговаря на следните изисквания:

1. 1. да има суха и отцедлива почва;
2. 2. да не е в зоната на поройни, заливни, подпочвени и други води;
3. 3. да е в оврази и скатове, осигуряващи естествена защита и маскировка;
4. 4. площта да осигурява цялостно разполагане на достатъчен брой сгради (хранилища) за съхраняване на ВВООБ в зависимост от характера и обема на съхраняваните ВВООБ;
5. 5. да позволява изграждането на вкопан или обвалован тип взривоопасни сгради и съоръжения;
6. 6. да създава условия за развиване на необходимата пътна мрежа и за нейното свързване с националната пътна и железопътна мрежа и с енергосистемите;
7. 7. да позволява осигуряването на необходимото количество вода за питейни, производствени и противопожарни нужди;
8. 8. да е пожаробезопасна и да не е застрашена от възникване на пожар от разположени в близост до нея обекти и растителност;
9. 9. да не преминават през нея продуктопроводи, в т. ч. газопроводи (открити и подземни), електропроводи за високо напрежение, водопроводи и други комуникационни съоръжения;
10. 10. да позволява организирането на надеждна охрана и противопожарна защита;
11. 11. територията на 5 м от сградата (хранилището) да се поддържа винаги почистена от растителност и други материали.

Превозване на ВВООБ включва превоза им от едно място до друго и свързаните с това дейности, като опаковане, маркиране, престой, времето за престой при товарене и разтоварване на ВВООБ в транспортните средства и охраната им.

При товарене в едно превозно средство на ВВООБ от различни номенклатури се спазват правилата за съвместно съхраняване и превозване на ВВООБ по приложение № 1.

Не се допуска наличието на открит огън на разстояние по-малко от 100 м от мястото на товарене на ВВООБ в превозните средства.

За превозване на ВВООБ се използват само технически изправни, закрити и оборудвани с пломбирани противопожарни уреди превозни средства, както следва:

1. 1. два пожарогасителя (от 2 кг и от 6 кг) с прахообразно вещество;
2. 2. при монтиран неподвижен пожарогасител в автомобила - само един от 6 кг;
3. 3. при автомобили с товароносимост под 3,5 т - 2 пожарогасителя от по 2 кг;
4. 4. два светлоотразителни конуса или триъгълника;
5. 5. ръчно фенерче без метален корпус за всеки член на екипажа.

При превозване на ВВООБ с автомобилен транспорт не се допуска:

1. 1. зареждане на натоварените превозни средства с гориво или преливане на гориво от резервоара на едно превозно средство в резервоара на друго превозно средство;
2. 2. подгряване на двигателите с открит огън;
3. 3. едновременно превозване на ВВООБ и на запалителни течности (бензин, газьол и др.);
4. 4. пушене в превозните средства и на разстояние по-малко от 25 м от тях;
5. 5. превозване на взривни вещества или боеприпаси в ремаркета;
6. 6. спиране на отделни превозни средства или колони от тях, натоварени с ВВООБ, в населени места и престой на пътното платно освен в случаите на внезапна авария, като в тези случаи не се извършват действия по отстраняването й до приключване на претоварването и извозването на товара от мястото на аварията;
7. 7. превозване на ВВООБ при лоши метеорологични и пътни условия (силни гръмотевици и бури, хлъзгав път, гъста мъгла и др.); при внезапно настъпили такива условия отговорното за превозването лице взема необходимите мерки за обезопасяване на товара;
8. 8. превозване на хора на борда на превозните средства или допускане в близост до тях на други лица при спиране и почивка освен охраната;
9. 9. най-горният ред на натоварените в превозните средства опаковки (сандъци) с ВВООБ да надвишава борда на каросерията с повече от една трета от размера на опаковката (сандъците).

Дистанцията между отделните превозни средства, превозващи ВВООБ, трябва да е не по-малка от 100 м, а скоростта на движение - не по-голяма от 50 км/час извън населено място, до 40 км/час - в населено място, и до 70 км/час - по автомагистрала.

В МВР за боеприпасите се извършва единствено технически преглед и установяване на тяхната годност за използване по предназначение.

Физическите и юридическите лица, получили огнестрелни оръжия от МВР под наем, задължително ги представят за технически преглед два пъти годишно в съответното структурно звено по обявен график.

Министърът на вътрешните работи назначава постояннодействаща комисия за разглеждане, оценка и класиране на постъпващите предложения за закупуване на ВВООБ.

Комисията по чл. 39 отправя писмени покани до лицата по чл. 38, ал. 1 за участие в процедура на договаряне за покупко-продажба на ВВООБ.

На лицата по чл. 38, ал. 1, подали писмено съгласие за участие в процедурата, се осигурява достъп до списъка с видовете, количествата и началната цена на предлаганите за продажба ВВООБ.

Огнестрелните оръжия се отдават под наем на физически лица или на юридически лица след сключване на договор от ръководителя на съответното структурно звено на МВР.

Основният ремонт на огнестрелни оръжия е планов ремонт, при който се възстановяват тактико-техническите характеристики и техническите ресурси на всички съставни части на огнестрелните оръжия. Извършва се след възлагане на обществена поръчка при условията и по реда на Закона за обществените поръчки или наредбата по чл. 13, ал. 2 от Закона за обществените поръчки.

Бракуване на огнестрелни оръжия във всички структурни звена на МВР се извършва от комисия от експерти, назначена от директора на ДМТОСО - МВР. Комисията изготвя протокол за бракуване и трансформация, в който се записват точните наименования (модели), калибри, серии и номера.

Бракуваните огнестрелни оръжия се разглобяват, като годните части се заприходяват с квитанция. Негодните части се трансформират в отпадъци по механичен начин и се претопяват в присъствието на комисията по чл. 49, ал. 1.

Взривните вещества и боеприпасите се унищожават чрез взривяване, изгаряне или делабориране (утилизация).

Ръководителите на основните структурни звена на МВР чрез началниците на подчинените им звена, комисии и длъжностни лица осъществяват пряк контрол по извършването на дейностите с ВВООБ за текущо доволствие и ведомствените военновременни запаси в подчинените им структурни звена.

Дирекция МТОСО - МВР извършва контрол във всички структурни звена на МВР по дейностите с ВВООБ за текущо доволствие.

Дирекция “Бойна и мобилизационна готовност” - МВР, контролира съхраняването и превозването на ВВООБ с автомобилен транспорт, извършването на технически прегледи и даването на експертна оценка за техническа годност на ведомствените военновременни запаси от ВВООБ.

Наредбата се издава на основание § 6 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите.

към чл. 8, ал. 2 и чл. 21 ТАБЛИЦА за разпределение на взривните вещества, боеприпасите и средствата за взривяване, както и изискванията към съвместното им съхраняване в едно помещение и транспортирането им Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя

към чл. 11, ал. 1, т. 9 ТАБЛИЦА за допустимите височини за нареждане на взривните вещества и боеприпасите в завод-ска опаковка в складови помещения (в м) Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя

към чл. 11, ал. 2 Методика за определяне на безопасните разстояния при взрив (в м) Разстоянието, на което възникващите при взрив взривна и въздушна ударна вълна загубват способността си да нанасят поражение с определена интензивност на разположените около него обекти и съоръжения, се определя по формулата: R = KЦ q, където R е безопасното разстояние в метри; q - масата на активното взривно вещество (ВВ) на заряда в килограми, отнесено към тротила. Активното взривно вещество за боеприпасите се определя като сума на разривния заряд и 50 на сто от метателния заряд. Коефициентите за привеждането на различните видове ВВ и барути към тротила са: - тротил 1,0; - хексоген 1,8 - 2,0; - аматол 0,7 - 0,8; - тетрил 1,1 - 1,2; - тен 1,8 - 2,0; - октоген 1,8 - 2,0; - пикринова киселина 1,1 - 1,2; - барут 0,4 - 0,5; К - коефициентът, зависещ от характера на поражението (разрушението) на обекта, от условията на разположението на заряда (ВВ) и от характера на терена и местността между взрива и обекта. Коефициентът К се определя експериментално и неговите значения за различните видове разрушения са дадени в долната таблица. Значение на коефициента К при открито разположение на боеприпасите и ВВ Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя При определяне на безопасното разстояние трябва да се отчитат също и местните условия - най-вече характерът и релефът на местността между склада (взрива) и застрашения обект. Разпространението на взривната и въздушната ударна вълна при определени условия на взрива може да има насочено действие и там разстоянието на разрушаващото действие е 1,5 - 2 пъти по-голямо или по-малко. Ако между склада (взрива) и застрашения обект има преграда (гъста гора, хълм, здрава стена, земен вал) или хранилището е вкопано в земята, безопасното разстояние, изчислено по формулата, се намалява 1,5 - 2 пъти, а при наличие на просека на гора и дефиле се увеличава 1,5 - 2 пъти. В направление на необвалованата страна на хранилището действието на взривната и въздушната ударна вълна е 1,5 - 2 пъти по-голямо. Това изисква хранилищата да са четиристранно обваловани или вкопани. Необвалованата страна на хранилищата не трябва да е насочена към стопанските и битовите сгради на склада (базата) или към други хранилища и обекти. Стойностите на коефициента К са за открито разположени и ВВ боеприпаси или под навеси и в бараки. При разполагането им при други условия разстоянието, определено по формулата, се намалява, като получените стойности се делят, както следва: - при необваловани полумасивни хранилища с 1,1 - 1,2; - при необваловани масивни тухлени хранилища с 1,2 - 1,3; - при необваловани железобетонни хранилища с 1,3 - 1,4; - при обваловани полумасивни и масивни хранилища с 1,5 - 1,7; - при вкопани в земята полумасив- ни и масивни хранилища с 1,8 - 2,0; - при котловини и ниши с 1,8 - 1,9; - при надземни обваловани пло- щадки и навеси с 1,4 - 1,5. Безопасното разстояние до разположените около склада (базата) обекти зависи от възможното прелитане на снаряди, мини и осколки при евентуален взрив. Тези разстояния са дадени в следната таблица: Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя

към чл. 16, ал. 2 Класификация на взривните вещества (ВВ) в зависимост от чувствителността им към външни въздействия Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя

към чл. 30, ал. 1 Показатели и норми за установяване категориите на ВВ и средствата за взривяване - собственост на МВР Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя

към чл. 30, ал. 3 Критерии за определяне категориите на огнестрелните оръжия и боеприпасите - собственост на МВР 1. Огнестрелно оръжие: а) стрелково оръжие: - първа категория - ново, а също така намиращо се в експлоатация, изправно и годно за бойно използване, на което в канала на цевта и патронника няма следи от ръжда или раковини и откъртване на хрома; полетата и браздите в дулната част са износени на разстояние не повече от един калибър, оръжие, удовлетворяващо изискванията за нормален бой; - втора категория - намиращо се в експлоатация, изправно и годно за бойно използване, чийто канал на цевта и патронника имат слаби следи от ръжда или раковини и откъртване на хрома; полетата и браздите в дулната част са износени на дълбочина повече от един калибър; при това оръжието удовлетворява изискванията за нормален бой; - трета категория - изискващо среден ремонт; - четвърта категория - изискващо основен ремонт; - пета категория - негодно оръжие, чието възстановяване е технически невъзможно или икономически нецелесъобразно. Основни детайли, които определят прекатегоризирането на оръжието в пета категория, да се считат: - цевта с цевната кутия - за пушки и карабини; - цевната кутия - за автомати и картечници; - цевта и затворната кутия - за картечни пистолети; - ложата (рамката) - за пистолети и револвери; б) ръчни и станочни (тежки) противотанкови гранатохвъргачки (РПГ-7; СПГ-9): - първа категория - нови, както и намиращи се в експлоатация, изправни и годни за бойно използване, на които в канала на тялото няма следи от ръжда или раковини и откъртване на хрома; - втора категория - намиращи се в експлоатация, изправни и годни за бойно използване, чиито канали на тялото имат слаби следи от ръжда и раковини и откъртване на хрома; - за СПГ - дюзата на соплото е износена и откатът при изстрел е не повече от 15 мм, а накатът - не повече от 20 мм; - механизмите за насочване са износени и имат невъзвратимо хоризонтално клатене на тялото не повече от 0 - 08, а вертикално - не повече от 0 - 06; - трета категория - изискващи среден ремонт; - четвърта категория - не се установява; - пета категория - негодни за бойно използване, чието възстановяване е технически невъзможно или икономически нецелесъобразно; в) зенитно-картечни установки: - първа категория - намиращи се и били в експлоатация, изправни и годни за бойно използване, комплектувани с картечници първа категория и с мерници първа или втора категория; - втора категория - намиращи се и били в експлоатация, изправни и годни за бойно използване, комплектувани с картечници втора категория и с мерници първа или втора категория; - трета категория - изискващи среден ремонт; - четвърта категория - изискващи основен ремонт; - пета категория - негодни, чието възстановяване е технически невъзможно или икономически нецелесъобразно. Забележка. Когато на една установка са монтирани картечници от първа и втора категория, установката се поставя във втора категория, а реалните категории на картечниците се записват в служебната книжка; г) 82-мм и 120-мм минохвъргачки: - първа категория - намиращи се и били в експлоатация, изправни и годни за бойно използване, в които страничното клатене на тялото при поставен мерник 7 - 30 не превишава 0 - 10, а каналът на тялото не е подлаган на разшлайфане и няма раковини от разгар, минохвъргачките са комплектувани с изправни двуноги и колесари; - втора категория - намиращи се и били в експлоатация, изправни и годни за бойно използване, в които страничното клатене на тялото при поставен мерник 7 - 30 не превишава 0 - 10 до 0 - 18, а каналът на тялото е подлаган на разшлайфане или има местни раковини от разгар, минохвъргачките са комплектувани с изправни колесари и двуноги; - трета категория - изискващи среден ремонт; - четвърта категория - изискващи основен ремонт; - пета категория - негодни, чието възстановяване е технически невъзможно или икономически нецелесъобразно. Забележка. На минохвъргачките от втора категория в канала на тялото се допускат следи от сип, ръжда и раковини, мрежовиден разгар, следи от инструмента при отстраняване на дефекти по тялото от ремонтните органи; д) зенитно-ракетни комплекси. В зависимост от техническото им състояние и от отработените междуремонтни ресурси комплексите имат категории, както следва: - първа категория - нови, изправни и годни за бойно използване; - втора категория - намиращи се и били в непосредствена експлоатация, но не са отработили междуремонтния ресурс (период) на експлоатация, а също така преминали основен ремонт, изправни и годни за бойно използване; - трета категория - не се установява; - четвърта категория - изработили междуремонтния ресурс (период) на експлоатация до основния ремонт, както и нуждаещи се от основен ремонт; - пета категория - негодни за бойно използване, чието възстановяване е технически невъзможно или икономически нецелесъобразно; е) гладкоцевно, малокалибрено и пневматично оръжие, учебно оръжие, ракетни пистолети: - първа категория - ново, както и намиращо се и било в експлоатация, изправно и годно за използване; - втора категория - не се установява; - трета категория - изискващо среден ремонт; - четвърта категория - не се установява; - пета категория - негодно, чието възстановяване е технически невъзможно или икономически нецелесъобразно. Забележка. При преминаване на въоръжение в по-долна категория с виновност се заплаща стойността на повредените детайли, по които се определя категорията. При раздуване на цевите те се заплащат в пълен размер. 2. Боеприпаси: а) боеприпаси за стрелково оръжие (калибър до 14,5 мм включително): първа “А” категория 1. Произведени през 1946 г. и по-късно, съхранявани в заводска херметическа опаковка, с пълни производствени данни. 2. Произведени през 1946 г. и по-късно, съхранявани в херметическа опаковка, налентовани и в пълнителите не повече от 5 години. първа “Б” категория 1. Произведени от 1945 г. включително, съхранявани в заводска херметическа опаковка, с пълни производствени данни, в т. ч. произведените във военно време, но преопаковани в заводите в следвоенния период (включително сборни заводски партии). 2. Произведени до 1945 г. включително, изправни по външен вид, съхранявани в нехерметическа опаковка или в насипно състояние. 3. Без производствени данни. 4. Сборни складови партии. 5. Произведени през 1946 г. и по-късно, съхранявани в нехерметическа опаковка, а така също налентовани и в пълнителите повече от 5 години. втора категория В насипно състояние, изискващи сортиране по вид на действие на куршума и степен на годност, а така също изискващи почистване от корозия и възстановяване на отличителното боядисване на куршума. трета категория 1. Осечки (с отпечатък на жилото върху капсула). 2. С химически неустойчиви или балистически нестабилни барути (по данни от лабораторията). 3. С пукнатини по дулцето, корпуса и венеца на гилзите. 4. С побитости по куршумите и гилзите. 5. Със средна и голяма корозия по повърхността на гилзите и куршумите, неподлежащи на почистване. 6. С клатещи се и изпадащи куршуми. 7. С големи окиси по капсулите. 8. С признаци на продължително престояване във вода или смазка. б) ръчни гранати: първа категория 1. От всички години на производство, боядисани, изправни по външен вид, с пълни производствени данни за снарядяването. 2. Указани в т. 1 без производствени данни за снарядяването (освен гранатите РГ-42). втора категория 1. Изискващи сортиране по степен на годност и боядисване. 2. Със счупени и останали в отвора или неразвиващи се с ръка предпазни втулки. трета категория 1. С изронена резба на отвора, която не задържа запалката. 2. С цялостни раковини от ръжда или пукнатини в метала на корпуса. 3. С деформирани централни тръбички или с голяма корозия по тях, които пречат за пълното и свободно влизане на запалката. 4. С изсипващо се взривно вещество от отвора на гранатата. 5. Гранати Ф-1 с отвор за скъсена запалка “Ковешников”. 6. Гранати РГ-42 без маркировка за шифъра на взривното вещество. в) запалки за ръчни гранати: първа категория 1. Произведени (преработени) през 1946 г. и по-късно, съхранявани в заводска херметическа опаковка, с пълни производствени данни. 2. Произведени през 1946 г. и по-късно, изправни по външен вид, с пълни производствени данни, съхранявани не повече от две години в нехерметическа опаковка. втора категория - не се определя; трета категория 1. Негодни за бойно използване (по резултатите от изпитванията). 2. Деформирани (смачкани), които не влизат в отвора на гранатата, или с пукнатини по втулката, закъснителната тръбичка или корпуса. 3. Съхранявани в нехерметическа опаковка повече от две години. г) пиротехнически средства (осветителни и сигнални патрони): първа категория 1. Произведени през 1946 г. и по-късно, съхранявани в изправна херметическа заводска опаковка, с пълни производствени данни. 2. Произведени през 1946 г. и по-късно, съхранявани в нехерметическа опаковка, която е захерметизирана със смазка по установения начин, с пълни производствени данни. втора категория Подлежащи на сортиране по външен вид, калибровка и изземване на патроните с дефекти, указани в т. 3 за трета категория. трета категория 1. Бракувани и забранени за използване (по данни за лабораторията). 2. С откази в действието. 3. Със следните дефекти (от сортираните по външен вид): - изпъкнали капсул-възпламенители над дънния срез на гилзата (за 26-мм патрони); - явни признаци на овлажняване; - пукнатини по корпуса на патрона; - цялостни пукнатини по гилзата; - свободно снемащи се капачки (за реактивните патрони); - осево преместване на снарядяването; - невлизащи в стрелящите приспособления; - неясни опознавателни знаци. Забележка. Когато в партията повече от 50 на сто от изделията са с дефекти, указани в т. 3 за трета категория, цялата партия се зачислява в трета категория. д) противотанкови гранати ПГ-7В, ОГ-7, ПГ-9 и ОГ-9: първа категория 1. Съхранявани в херметически опаковки с пълна маркировка. 2. Съхранявани без херметически чували (ако са постъпили така от промишлеността), изправни по външен вид и с пълна маркировка. 3. Съхранявани в херметически чували с нарушена херметичност, изправни по външен вид и с пълна маркировка. втора категория 1. Без маркировка или с непълна маркировка (при наличие на данни за възстановяването й). 2. С наличие на ръжда или лак по контактните повърхности. трета категория 1. С цялостни пукнатини или побитости по челната част или по реактивния двигател с дълбочина, по-голяма от 1,5 мм. 2. С клатещ или превъртащ се с усилието на ръката обтекател на челната част. 3. С липса на електроверига в челната част. 4. С побита или изронена резба на челната част. 5. С нарушена херметичност на отверстията на сопловия блок. 6. С изпъкнал над повърхността на дъното капсул-възпламенител или калпаче, закриващи осовия канал (за гранатите РГ-7). е) барутни, стартови и маршови заряди за гранатохвъргачки: първа категория 1. Съхранявани в херметически панели (пакети) с пълна маркировка по тях и опаковка. 2. Съхранявани по машините, изправни по външен вид и с пълна маркировка. втора категория Не се определя. трета категория 1. Без производствени данни за барута. 2. Негодни за използване: - с пукнатини и побитости по гилзата (за металните заряди); - със скъсани торбички; - овлажнени; - с изпъкнали над среза на гилзата капсулни втулки, неподлежащи на дозавиване, или с потъване (хлътване) на централния контакт в ЭКВ-23А спрямо дъното на гилзата на дълбочина, по-голяма от 1 мм; - с деформирана резба на цокъла им, деформирана преходна втулка, с тежко придвижване на стопора; - с разединени контактни проводи на диафрагмата; - с раковини по диафрагмата с диаметър, по-голям от 3 мм и дълбочина, по-голяма от 1,5 мм; - с преместване (превъртане) на дисковете от възела за форсиране един спрямо друг при леко усилие с ръката. ж) готови гранатохвъргачни изстрели ПГ-7В, ПГ-9В и ПГ-15В (ОГ-7В и ОГ-9В): първа категория 1. Сглобени от елементи първа категория, съхранявани в херметическа опаковка и с пълна маркировка. 2. Сглобени от елементи първа категория, съхранявани в машините или в чували с нарушена херметичност, изправни по външен вид, с пълна маркировка (зарядите, съхранявани в херметични пенали). втора категория 1. С граната, взривател или стартов (метателен) заряд във втора или трета категория. 2. С механически повреди (пукнатини, дълбоки побитости, пробойни) по предпазителното калпаче на челната част на взривателя. 3. Гранатата не може да се завива или съединява със стартовия (метателния) заряд. трета категория - С взриватели, опасни за работа или които не могат да се отвиват. з) 82-мм и 120-мм мини: първа категория 1. Всички години на производство, годни за бойно използване, изправни по външен вид и снарядяване, с пълна маркировка и отличително боядисване. 2. Мини, указани в т. 1, но със следните дефекти: - с пукнатини и разрушено взривно вещество на дълбочина до 10 мм, непочистени и лакирани; - с отлепен взривен заряд от стените на корпуса на 82-мм мини, с радиално клатене или кръгово въртене на резервния заряд; - с изронена резба за взривателя с обща дължина не повече от две витки за 120-мм мини и не повече от една витка за 82-мм мини; - с раковини по оживалната част на корпуса с дълбочина и диаметър до 3 мм за калибър 82 мм и до 8 мм за калибър 120 мм, на брой не повече от 10, а по центриращото удебеление на мините с дълбочина и диаметър до 3 мм и не повече от две на всеки пръстен с раковини с дълбочина до 0,5 мм по цялата останала повърхност на корпуса, включително по центриращото удебеление, ако няма плътно съединение на раковините по цялата ширина; - с ръжда в задрезбовата част на отвора на взривателя, която преминава зад среза на взривното вещество. втора категория 1. Със завити, негодни или забранени взриватели. 2. С побитости по резбата за взривателя, които възпрепятстват пълното завиване на взривателя. 3. С нараснало взривно вещество, което възпрепятства пълното завиване на взривателя. 4. С разрушен разривен заряд с дълбочина до 10 мм и по пресования детонатор с дълбочина до 5 мм, подлежащи на зачистване и лакиране. 5. С отвиващи се с усилието на ръката стабилизатори, които изискват закрепване и проверка на контролната тръба. 6. С теглови знаци, които не съответстват на действителното тегло на мината. трета категория 1. С протекло взривно вещество. 2. С пукнатини, цялостни раковини и шупли в метала на корпуса и стабилизатора. 3. С откъртени или деформирани преки на стабилизатора, които не преминават през контролното лекало. 4. С откъртени пръстени на стабилизаторите, без пръстеновиден канал в тръбичката на стабилизатора. 5. С клатещи се и недозавиващи се стабилизатори. 6. С изронена резба на взривателя с обща дължина, по-голяма от една витка за 82-мм мини и от две витки за 120-мм мини. 7. С разрушен горен срез на взривното вещество на дълбочина, по-голяма от 10 мм, и детонатори с разрушения, по-големи от 5 мм. 8. Непреминаващи през контролната тръба или лекало. 9. Без огнепредавателни отверстия на тръбичката на стабилизатора (частично или пълно) или с повече отверстия. 10. С разслоен метал на перките на стабилизатора. 11. С раковини и откъртвания на метала, които по своите размери са по-големи от допустимите за първа категория. 12. С непреминаващ преходен калибър в тръбичката на стабилизатора на 82- и 120-мм мини (след почистване на антикорозионното покритие). и) заряди за мини: първа категория 1. Изготвени от барути първа категория, състоящи се от състреляни заряди, изправни по външен вид, съхранявани в херметическа опаковка, а така също намиращи се в състава на готовите изстрели (с изключение на 82-мм възпламенителни патрони - основни заряди, срокът за съхраняване на които, поставени в мините, не трябва да превишава 5 години) и с пълна маркировка по опаковката. 2. Комплектувани с основни и допълнителни заряди от различни заводски и сборни партии, допуснати за бойно използване, изправни по външен вид, съхранявани в херметическа опаковка, с пълна маркировка по опаковката. 3. Некомплектни основни и допълнителни заряди от заводски партии, изготвени от барут следвоенно производство, изправни по външен вид, съхранявани в херметическа опаковка, с пълна маркировка по опаковката. втора категория 1. Състоящи се от несъстреляни основни и допълнителни заряди. 2. Некомплектни основни и допълнителни заряди, изискващи преглед и сортиране по външен вид или подлежащи на групиране в сборни партии. 3. Изискващи прекомплектуване с подмяна на допълнителни или основни заряди. трета категория 1. Химически неустойчиви барути (по заключение на лабораторията). 2. Без производствени данни за барута. 3. Негодни за използване: - с пукнатини и побитости по гилзата и дъното й; - овлажнени; - с позеленели капсули; - с нарушен херметизиращ слой. 4. Основни заряди за 82 мм мини, съхранявани в мините повече от 5 години. 5. Некомплектни допълнителни заряди от заводски и сборни партии, изготвени от барути, произведени до 1946 г. к) взриватели за мини: първа категория 1. Произведени или преработени през 1946 г. и по-късно, съхранявани в заводска херметическа опаковка. 2. Произведени или преработени през 1946 г. и по-късно, ремонтирани в базите. 3. Произведени или преработени през 1946 г. и по-късно, съхранявани завити на мините, а така също съхранявани в нехерметическа опаковка до 10 години. втора категория 1. Произведени или преработени през 1946 г. и по-късно, изискващи ремонт (изправяне на резбата, зачисляване на метала от кернирането, пречещ на дозавиването на взривателя). 2. Взриватели, стояли поставени на мините или в нехерметична опаковка повече от 10 години. трета категория 1. Без клейма и производствени данни. 2. С пробити и повредени мембрани (побити, дълбоки побитости, пукнатини). 3. С голяма корозия по корпуса. 4. С повреди по корпуса (пукнатини, дълбоки драскотини, вдлъбнатини и побитости). 5. С деформирана резба във вид на побитости, изронване и други, които пречат на завиването на взривателите в отвора на мините или не осигуряват надеждно закрепване. л) минохвъргачни изстрели: първа категория Комплектувани с елементи първа категория, изправни по външен вид, с пълна маркировка по мините и опаковките. втора категория 1. Без производствени данни, които не могат да се възстановят. 2. Когато в състава си имат елемент от втора или трета категория. 3. Мини без теглови знаци. трета категория 1. Минохвъргачни изстрели с взриватели, опасни за работа или които не може да се развият с помощта на ключ. 2. Минохвъргачни изстрели, които в състава си имат елементи от трета категория. Забележка: - Боеприпасите от всички видове, които са първа категория, са годни за бойно използване (по предназначение) и дългосрочно съхраняване. - Боеприпасите от всички видове, които са втора категория, са негодни за бойно използване (по предназначение), изискват ремонт, замяна на отделни елементи и сортиране по вид на действие. - Боеприпасите от всички видове, които са трета категория, са негодни за бойно използване (по предназначение), подлежат на ремонт в ремонтни бази и фирми, както и забранените за бойно ползване, в т. ч. загубилите бойните си свойства по заключение след лабораторни и полигонни изпитвания. м) за химически вещества, утвърдени от министъра на здравеопазването, патрони с гумени, пластмасови и шокови куршуми, както и за светлинни, звукови и сълзотворни (химически) гранати и пиротехнически средства се определят следните категории: първа категория - с пълни производствени данни, с неизтекъл срок на съхранение, определен от производителя, годни за употреба по предназначение; втора категория - не се определя; трета категория - с изтекъл срок на съхраняване, без производствени данни, негодни за употреба по предназначение. Забележка. След изтичане на срока за съхраняване и употреба, определен от производителя, средствата по ал. 6 се подлагат на оценка за съответствието на продукта, за което се изготвя протокол. При доказване годността на продукта за употреба по предназначение и за съхраняване в зависимост от резултатите срокът за съхраняването и употребата им се удължава с до 60 на сто от сроковете, определени от производителя.