(1) Ако страните не са уговорили друго, Арбитражният съд може по искане на една от тях да задължи другата страна да вземе подходящи мерки за обезпечаване правата на молителя. Обезпечителните мерки не могат да засягат трети лица. При допускане на тези мерки Арбитражният съд може да определи гаранция, която молителят да представи.
(2) Предявените или бъдещите искове по чл. 120, ал. 1 ЗОП могат да бъдат обезпечавани чрез спиране на изпълнението от районния съд на оспореното решение на възложителя.