Актът не е в сила от 20 февруари 2018 г. Заменен от по-нов акт. Същата материя — планирането и проектирането на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии по чл. 75 ЗУТ — е уредена изцяло наново с Наредба № РД-02-20-2 от 20 декември 2017 г. (ДВ, бр. 7 от 2018 г., в сила от 20.02.2018 г.), която съдържа пълен набор от принципи, норми и правила за същия предмет. Наредба № 2 от 2004 г. (ДВ, бр. 86 от 2004 г.), изменяна последно с ДВ, бр. 33 от 2017 г., не може да се прилага наред с новата наредба. Актът на негово място: Наредба № РД-02-20-2 от 20 ДЕКЕМВРИ 2017 г. за планиране и проектиране на Комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии. Текстът по-долу е последната му редакция, докато е бил в сила.
Последна промяна
ДВ, бр. 86 от 2004 г.
В сила от
1 октомври 2004 г.
Последна редакция· в сила от 01.10.2004 · без изменения оттогава
(1) Мрежата на обществения транспорт за превоз на пътници се проектира в съответствие със структурата на урбанизираната територия и с първостепенната улична мрежа. С плана на комуникационно-транспортната система се осигурява възможност за поетапното въвеждане в експлоатация на мрежата на редовните линии на обществения транспорт за превоз на пътници, като пътническият транспорт поема основната част от пътническите потоци за осигуряване на икономия на време, удобство при пътуването, безопасност на движението и икономична експлоатация.
(2) В много големите, големите и средните градове могат да се предвиждат при доказана необходимост и повече от една едновременно действащи системи обществен транспорт за превоз на пътници (метрополитен, трамвай, тролейбус, автобус). Новата система обществен транспорт (например трамвай или тролейбус) се въвежда въз основа на технико-икономическа обосновка, като се сравняват няколко варианта на комплексната транспортна система.
(3) Мрежата на обществения транспорт за превоз на пътници и местата на спирките му се проектират така, че пешеходният подход от жилищните сгради и от работните места до спирките да не надвишава 400 m. В жилищните зони с нискоетажно застрояване това разстояние може да бъде увеличено до 500 m.
История на промените
1 октомври 2004 г.обн ДВ, бр. 86 от 2004 г. · материалът