Наредба № 8 от 24 август 2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци

(1) За извършване на дейностите по оползотворяване или обезвреждане на отпадъците се изисква: 1. разрешение за извършване на дейности с отпадъци по чл. 37 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), наричано по-нататък “разрешение за извършване на дейности с отпадъци”, или 2. комплексно разрешително по чл. 117, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), наричано по-нататък “комплексно разрешително”.

(2) В програмата за управление на дейностите по отпадъците по чл. 29, ал. 1, т. 2 ЗУО, която се прилага към заявлението за издаване на разрешение за извършване на дейности с отпадъци или в заявлението за издаване на комплексно разрешително, се:

1. 1. представя подробно описание на площадката, на която ще бъде разположено съоръжението или инсталацията за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци, като се посочват геоложките, хидрогеоложките и хидроложките характеристики на терена;
2. 2. посочват мерките за предотвратяване или за ограничаване на замърсяването на компонентите на околната среда, включително и изисканите с решението по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), издадено по реда на глава шеста, раздел III от ЗООС;
3. 3. представя план за собствен мониторинг, който по отношение на депата за отпадъци се изготвя съгласно приложение № 3.

(1) Дейностите по управление на отпадъците се извършват от операторите на депата и на съответните съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци по утвърдена от директора на регионалната инспекция по околната среда и водите програма в съответствие с изискванията на чл. 29, ал. 1, т. 2 ЗУО.

(2) Програмите за управление на дейностите по отпадъците по ал. 1 се разработват в съответствие с целите и обхвата на чл. 31 ЗУО, като отчитат целите и мерките, заложени в Националната програма за управление на дейностите по отпадъците.

(3) В случай, че операторите на депата и на съответните съоръжения и инсталации за оползотворяване или обезвреждане на отпадъци извършват дейности само по третиране на битови, строителни и масово разпространени отпадъци, програмите по ал. 1 се съобразяват както с изискванията на ал. 2, така и с целите и мерките, заложени в съответната общинска програма, и с условията и реда за осъществяване на дейностите за оползотворяване и обезвреждане на отпадъците съгласно наредбите на общинските съвети, издадени на основание чл. 19 ЗУО.

(1) Съгласуването и одобряването на проектите на депата и на съоръженията и инсталациите за оползотворяване и обезвреждане по глава третасе извършват при условията и по реда на глава осма, раздел II от Закона за устройство на територията (ЗУТ), при отчитане на условията в решението по ОВОС, издадено по реда на глава шеста, раздел III от ЗООС.

(2) Изграждането на депата и на съоръженията и инсталациите за оползотворяване и обезвреждане по глава трета се извършва след издаване на разрешение за строеж по реда на глава осма, раздел III от ЗУТ и при спазване на условията на чл. 7, ал. 1 ЗУО.

(3) За съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци, попадащи в обхвата на приложение № 4 на ЗООС, наличието на издадено комплексно разрешително е условие за издаване на разрешение за строеж.

(1) Приемането и въвеждането в експлоатация на депата и на съоръженията и инсталациите за оползотворяване и обезвреждане по глава трета се извършват при условията и по реда на чл. 177 ЗУТ.

(2) Наличието на издадено разрешение за извършване на дейности с отпадъци или на комплексно разрешителное условие за въвеждане в експлоатация на съответното съоръжение или инсталация по реда на чл. 177 ЗУТ.

(1) С тази глава се определят изискванията за проектиране, изграждане, експлоатация и закриване на депата за отпадъци, включително:

1. 1. мерките, процедурите и изискванията за предотвратяване или намаляване във възможно най-висока степен на отрицателното въздействие на депата през целия им жизнен цикъл върху околната среда и в частност върху подземните и повърхностните води, почвата и въздуха, както и за ограничаване на парниковия ефект и риска за човешкото здраве;
2. 2. техническите правила и норми за проектиране и изграждане на депата.

(2) Разрешението за извършване на дейности с отпадъци или комплексното разрешително се издава при условие, че са спазени изискванията по ал. 1.

(1) Всяко депо се класифицира в един от следните класове:

1. 1. депо за опасни отпадъци;
2. 2. депо за неопасни отпадъци;
3. 3. депо за инертни отпадъци.

(2) В случаите, когато на една площадка са обособени участъци и/или клетки за депониране на повече от един вид отпадъци (опасни, неопасни и инертни), участъците и клетките се класифицират съгласно ал. 1 като отделни подобекти и за депониране на различни видове отпадъци.

(1) Изискванията на чл. 15, чл. 18 - 22, чл. 35, ал. 1, т. 1 и 2, чл. 36, т. 1 - 4 с изключение на т. 2, буква “б”, чл. 37, ал. 1, т. 3, чл. 40, ал. 1, т. 1, чл. 41 и приложение № 3, раздели 3 - 5 не се прилагат за:

1. 1. депа за неопасни или инертни отпадъци, разположени на острови, които са с общ капацитет до 15 000 тона или с годишен капацитет до 1000 тона, в случай че депото е единствено и е определено само за депониране на отпадъците, образувани на съответния остров;
2. 2. депа за неопасни или инертни отпадъци, разположени в изолирани урбанизирани територии, когато депата са предназначени за депониране единствено на отпадъци, образувани от тези територии.

(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага за новоизграждащите се депа след закриване на съществуващи депа по ал. 1, т. 1.

(1) Не се допуска депонирането на:

1. 1. течни отпадъци;
2. 2. отпадъци, определени с наредбата по чл. 3 ЗУО като експлозивни, корозивни, оксидиращи, леснозапалими или запалими;
3. 3. болнични и други клинични отпадъци от хуманното и ветеринарното здравеопазване и/или свързана с тях изследователска дейност, които с наредбата по чл. 3 ЗУО са класифицирани като инфекциозни;
4. 4. излезли от употреба гуми, с изключение на велосипедни гуми и гуми с външен диаметър над 1400 мм, в т.ч.: а) цели гуми - без тези, които се влагат като материал в строителството на депа; б) нарязани гуми;
5. 5. отпадъци, които не удовлетворяват критериите за приемане на отпадъци на депа съгласно приложение № 1.

(2) Отпадъците, за които не се допуска подземно съхраняване, са посочени в част II, раздел 2, т. 2.1 на приложение № 1.

(3) Не се допуска разреждане или смесване на отпадъци единствено с цел да се постигнат критериите за приемането им на съответния клас депо.

(1) С програмата за управление на дейностите по отпадъците в съответствие с изискванията на чл. 31, ал. 2, т. 7 ЗУО се посочват финансовите средства, необходими за изграждането, експлоатацията, мониторинга и закриването на депото, както и разходите за следексплоатационните грижи за период не по-кратък от 30 години.

(2) Цената за депониране на отпадъци трябва да възстановява разходите за изграждане на депото и да покрива разходите за експлоатация, мониторинг, закриване и следексплоатационни грижи за площадката на депото за период не по-кратък от 30 години.

(3) Цената за депониране на отпадъците се определя с план-сметки за всяка от дейностите по изграждане, експлоатация, мониторинг, закриване и следексплоатационни грижи за депото при отчитане на очаквания годишен обем на постъпващите отпадъци за целия период на експлоатация на депото.

(4) План-сметките по ал. 3 са неразделна част от: 1. договора за възлагане на обществената поръчка за дейността по депониране на отпадъци - в случаите, когато депонирането на отпадъци се възлага от кмета на общината при условията и по реда на Закона за обществените поръчки, или 2. договора, с който съответната община възлага дейността по депониране на отпадъците на търговско дружество с общинско участие, или 3. решението на общинския съвет и договора за управление - в случаите, когато депонирането се осъществява самостоятелно от общината чрез общинско предприятие, или 4. другите договори за възлагане експлоатацията на депото, по които общината не е страна.

(5) Операторът на депото е длъжен да осигурява обществен достъп до план-сметката за определяне на цената за депониране на отпадъците.

(1) С условията, поставени в разрешението за извършване на дейности с отпадъци или в комплексното разрешително в съответствие с чл. 42, ал. 2 ЗУО или с чл. 123 ЗООС, компетентният орган определя:

1. 1. класа на депото;
2. 2. капацитета на депото и списъка на разрешените за депониране отпадъци по кодове съгласно наредбата по чл. 3 ЗУО;
3. 3. изискванията към подготовката за експлоатация на депото, дейностите по депонирането, процедурите за контрол и мониторинг, вкл. и определяне на индикаторните показатели и прага на замърсяване на подземните води по приложение № 3, т. 4.1.3 и 4.1.4, както и съответните изисквания за закриване на депото и за следексплоатационните грижи;
4. 4. задължението на оператора в съответствие с наредбата по чл. 27 ЗУО да отчита пред съответния компетентен орган най-малко веднъж годишно вида и количеството на депонираните отпадъци и резултатите от мониторинга по време на експлоатацията на депото, закриването му и следексплоатационните грижи.

(2) Компетентният орган определя индикаторните показатели и прага на замърсяване на подземните води по ал. 1, т. 3 след получаване на становище за съгласуване от директора на съответната басейнова дирекция в случаите, когато компетентен орган е директорът на регионалната инспекция по околната среда и водите.

(1) Инвестиционните проекти на депа предвиждат необходимите решения за осигуряване на:

1. 1. носимоспособност, устойчивост и дълготрайност на конструкцията на депото и геоложката основа (геоложкaта бариера) при експлоатационни и сеизмични натоварвания;
2. 2. защита срещу навлизане на атмосферни, повърхностни и/или подземни води в депонираните отпадъци;
3. 3. събиране на замърсените води и инфилтрата от депото;
4. 4. отвеждане и пречистване на замърсените води и инфилтрата от депото до достигане на нормите за допустими емисии, определени с разрешителното за заустване на отпадъчни води по реда на Закона за водите (ЗВ) или в комплексното разрешително по чл. 3, ал. 1, т. 2 .

(2) Компетентният орган може да определи с условията на решението по ОВОС или условията на комплексното разрешително, че изискването на ал. 1, т. 3 няма да се прилага, когато местоположението на депото, резултатите от геоложките, хидрогеоложките и хидроложките проучвания, вида и характеристиките на приеманите отпадъци показват, че депото не представлява потенциален риск за околната среда.

(3) Изискванията на ал. 1, т. 2 - 4 не се прилагат за депата за инертни отпадъци.

(4) Защитата по ал. 1, т. 2 - 4 се осигурява чрез проектиране на отводнителни съоръжения, дренажна система за събиране и отвеждане на инфилтрата от тялото на депото, а при необходимост се предвиждат и съоръжения за неговото пречистване в съответствие с разрешителното за заустване на отпадъчни води или комплексното разрешително по чл. 3, ал. 1, т. 2.

(1) Депата за отпадъци трябва да бъдат разположени и проектирани така, че да: 1. не се допуска замърсяването на атмосферния въздух, почвата, подземните и/или повърхностните води, и 2. се осигурява ефективно събиране на инфилтрата oсвен в случаите по чл. 17, ал. 2.

(2) Защитата на почвата, подземните и повърхностните води се постига чрез комбинираното действие на:

1. 1. геоложката основа и долния изолиращ екран - по време на експлоатацията на депото;
2. 2. геоложката основа и долния и горния изолиращ екран - по време на следексплоатационния период на депото.

(1) Геоложката основа се определя от геоложките и хидрогеоложките условия под и в района на депото и трябва да осигурява достатъчна задържаща способност за предотвратяване на риска от замърсяване на почвата и на водите.

(2) Основата и склоновете (скатовете) на депото трябва да се състоят от минерални пластове, за които комбинираният ефект от дебелината и филтрацията (определена с коефициент на филтрация к) осигурява защитата на почвата и на подземните и повърхностните води най-малко еквивалентна на защитата, която се осигурява от пласт със следните показатели:

1. 1. при депа за опасни отпадъци - к І 1,0 ґ 10-9 м/ сек и дебелина і 5 м;
2. 2. при депа за неопасни отпадъци - к І 1,0 ґ 10-9 м/ сек и дебелина і 1 м;
3. 3. при депа за инертни отпадъци - к І 1,0 ґ 10-7 м/сек и дебелина і 1 м.

(3) Коефициентът на филтрация по ал. 2 се определя по действащите стандартизирани методи съгласно изискванията на българските стандарти или по други изчислителни методи и одобрени еквивалентни методики, които осигуряват точност не по-малка от стандартизираните методи.

(4) В случай че естествената геоложка основа не отговаря на условията по ал. 2, тя може да бъде подсилена с други средства така, че да осигурява еквивалентна защита.

(5) Когато за изпълнение на изискванията на ал. 4 се създава изкуствена геоложка основа (минерален запечатващ пласт), тя трябва да бъде с дебелина не по-малко от 0,5 м.

(6) За събирането на инфилтрата от тялото на депата за опасни и неопасни отпадъци се изгражда долен изолиращ екран (система за запечатване на дъното на депото), който трябва да сведе до минимум натрупването на инфилтрат в основата на депото чрез предвиждане на следните технически средства:

1. 1. изкуствена изолационна геомембрана;
2. 2. дренажен слой і 0,5 м.

(1) Когато компетентният орган след преценка на потенциалния риск за околната среда реши, че е необходима защита от образуването на инфилтрат, то с условията на решението по ОВОС, на разрешението за извършване на дейности с отпадъци или на комплексното разрешително предписва повърхностно запечатване с горен изолиращ екран, който препоръчително включва:

1. 1. газов дренаж, минерален запечатващ пласт, дренажен слой > 0,5 м и рекултивиращ пласт >1 м - при депата за неопасни отпадъци;
2. 2. изолационна геомембрана, минерален запечатващ пласт, дренажен слой > 0,5 м и рекултивиращ пласт >1 м - при депата за опасни отпадъци.

(2) В случаите, когато не се изисква защита от образуването на инфилтрат, горният изолиращ екран се състои само от рекултивиращ пласт, като за депа, на които се депонират биоразградими отпадъци, допълнително се предвижда и газов дренаж.

(1) В депата, на които се депонират биоразградими отпадъци, се проектират и изграждат инсталации за събиране, обработване и оползотворяване на отделените газове.

(2) В случай че оползотворяването на събраните газове от депото е икономически нецелесъобразно, се предвижда тяхното изгаряне във факел.

(3) Събирането, обработването и оползотворяването на газовете от депа съгласно ал. 1 трябва да се извършва по начин, който не води до риск за живота и здравето на хората и до риск или увреждане на околната среда.

(4) Акумулирането и отделянето на газовете от депата се контролира през експлоатационния период и след закриването на депото в съответствие с предвижданията на плана за контрол и мониторинг по приложение № 3.

(1) В зависимост от приетата технология на депониране се проектират необходимите за експлоатацията на депото спомагателни и обслужващи сгради, съоръжения и инсталации.

(2) За ограничаване на свободния достъп до депото се предвижда ограда и контролно-пропускателен пункт, които се проектират в съответствие с нормите за физическа защита на строежите.

(3) Към депото се предвиждат и други съоръжения и/или инсталации за третиране на отпадъци (например за сепариране, рециклиране, компостиране и др.), чрез които се осигурява изпълнението на мерките по чл. 4, ал. 1 ЗУО и на целите по § 2, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби за поетапно намаляване на количеството на биоразградимите отпадъци, предназначени за депониране.

(1) Биологичната рекултивация на депата трябва да предвижда тяхното озеленяване чрез тревна, храстова и дървесна растителност, характерна за съответния район, като се отчитат нейните санитарно-защитни свойства, декоративни качества и устойчивост към опасни вещества, отделяни в атмосферния въздух и почвата от отпадъците.

(2) В райони, за които през различните годишни времена са характерни преобладаващи ветрове със скорост над 10 м/сек и когато откъм подветрената страна на депото са разположени урбанизирани територии или отделни застроени имоти, подлежащи на здравна защита, се предвиждат защитни пояси от подходяща растителност, разположена откъм посоката на преобладаващите ветрове.

(1) При изпълнение на фундирането се контролира съответствието на геоложката основа с предвиденото в проекта и определените условия с геоложките и хидрогеоложките проучвания.

(2) При установяване на нарушени участъци на геоложката основа се предвиждат технически мероприятия за нейното заздравяване.

(3) В случаите, когато с мероприятията по ал. 2 не може да се осигури постигане на проектните изисквания по отношение на носимоспособност, устойчивост и коефициент на филтрация, се извършва промяна на проектното решение на долния изолиращ екран на депото с цел тяхното удовлетворяване.

(4) Излишните земни маси от изграждането на депото се използват за запръстяване на депонираните отпадъци и за рекултивация на депото.

(1) Контролирането на качеството на материалите и изпълнението на предписаната с проекта технология за заздравяване на геоложката основа на дъното и скатовете (откосите) на депото и на технологията за изграждане на минералния запечатващ пласт на долния и горния изолиращ екран по време на изпълнение на строителството се извършва от строителния надзор по реда чл. 168 ЗУТ.

(2) При изпълнение на горния и долния изолиращ екран се следят и контролират:

1. 1. деформациите в основата, предизвикани от полезния товар, които не трябва да застрашават целостта на изолиращата геомембрана и на екраните като цяло;
2. 2. проектният състав и качеството на материалите за минералния запечатващ пласт;
3. 3. степента на уплътняване, водното съдържание и хомогенността при полагане на минералните материали, като най-малко на всеки 1000 м2 се прави прокторно или друго сходно лабораторно изпитване;
4. 4. спазването на проектните коти и наклони;
5. 5. дебелината на слоевете на вграждания материал, на всеки 100 м2 положен материал;
6. 6. коефициентът на филтрация на уплътнените изолиращи слоеве, като най-малко на всеки 2000 м2 се прави лабораторно или полево изпитване.

(1) При полагане на изолиращите слоеве не се допуска образуването на фуги в мястото на свързване на изолацията на склоновете с тази на дъното на депото.

(2) При депа с височинна схема на експлоатация (куполни депа) изолиращите слоеве на склоновете се изпълняват като продължение на изолацията на дъното.

(1) На депата се приемат само отпадъци, за които се знае:

1. 1. съставът и свойствата им;
2. 2. способността за излужване;
3. 3. промяната в състоянието им в дългосрочен аспект.

(2) Процедурата и критериите за приемане на отпадъците на различните класове депа, в т. ч. методите за изпитване и определяне на граничните стойности на ключовите параметри на приеманите отпадъци, са посочени в приложение № 1, а класификацията на отпадъците по видове и свойства се извършва по реда на наредбата по чл. 3 ЗУО.

(1) В заявлението за издаване на разрешение за дейности с отпадъци или комплексно разрешително операторът на депото посочва кода и наименованието на предназначените за депониране отпадъци, определени съгласно наредбата по чл. 3 ЗУО.

(2) Компетентният орган в съответствие с класа на депото включва в разрешението за извършване на дейности с отпадъци или в комплексното разрешително списъка на видовете отпадъци, които могат да се приемат на депото.

(1) Критериите за приемане на отпадъците за съответния клас депо се въвеждат с цел:

1. 1. опазване на околната среда, в частност на подземните и повърхностните води;
2. 2. опазване на системите за екологична защита, в т.ч. на изолиращите екрани и системите за отвеждане и обработване на инфилтрата;
3. 3. осигуряване протичането на процеси, благоприятстващи стабилизирането на отпадъците в границите на депото;
4. 4. защита срещу вредно въздействие върху човешкото здраве.

(2) Във връзка с целите по ал. 1 с критериите за приемане на отпадъците в отделните класове депа по приложение № 1 се поставят изисквания за:

1. 1. вида на отпадъците (битови, строителни, производствени или опасни);
2. 2. състава и свойствата на отпадъците;
3. 3. количеството на органичните вещества в отпадъците;
4. 4. биоразградимостта на органичните съставки на отпадъците;
5. 5. количеството на определените като опасни компоненти в отпадъците;
6. 6. способността за излужване на определените като опасни компоненти в отпадъците;
7. 7. екотоксикологичните свойства на отпадъците и на образувания инфилтрат.

(1) За определяне на отпадъците, които могат да се приемат на съответния клас депо, се извършва изпитване на отпадъците на три етапа в следната последователност:

1. 1. основно охарактеризиране на отпадъците с използване на стандартизирани или одобрени методи за анализ и методи за изпитване на поведението на отпадъците в условията на депото чрез изпитване на краткосрочната и дългосрочната способност за излужване и/или на състава и свойствата на отпадъците;
2. 2. изпитване за установяване на съответствието, което се състои в периодично изпитване посредством опростени процедури за изпитване на определени ключови параметри за установяване на съответствието на получените резултати с резултатите от основното охарактеризиране и с условията на разрешението за извършване на дейности с отпадъци или комплексното разрешително и/или с критериите за приемане на отпадъците;
3. 3. проверка на място, която включва визуална проверка на всяка доставка отпадъци преди и след разтоварването им на депото, както и одобрени методи за бърза проверка, с които се потвърждава, че отпадъците: а) са от същия вид като тези, които са били предмет на изпитването за установяване на съответствието; б) отговарят на отпадъците, описани в придружаващите доставката документи.

(2) Притежателят на отпадъци извършва основното охарактеризиране по ал. 1, т. 1 съгласно част I, раздел 1, т. 1.1 на приложение № 1.

(3) Операторът на депото най-малко веднъж годишно извършва изпитване за установяване на съответствието по ал. 1, т. 2, което се съсредоточава върху ключовите параметри, установени при основното охарактеризиране на отпадъците и поведението им при излужване съгласно част I, раздел 1, т. 1.2 на приложение № 1.

(4) Протоколите с резултатите от изпитването по ал. 1, т. 1 и 2 се съхраняват от оператора на депото за срока по чл. 44, ал. 1 и се предоставят при поискване от компетентните органи.

(5) Операторът на депото проверява всички пристигащи на депото отпадъци на контролно-пропускателния пункт в последователността, определена в част I, раздел 1, т. 1.3 на приложение № 1.

(6) Отпадъците могат да бъдат освободени от изпитването по ал. 1, т. 1 в съответствие с част I, раздел 1, т. 1.1.4 на приложение № 1. Освобождаването се извършва от компетентния орган, издал разрешението за извършване на дейности с отпадъци или комплексното разрешително, след обосновка за неприложимостта на изпитването, липсата на подходящи процедури за изпитване и критерии за приемане или нормативно предписание за изпитване.

(7) При определяне на свойствата и изпитването на отпадъците се използват методите съгласно част I, раздел 3 на приложение № 1.

(1) Приемане на отпадъците в различните класове депа се извършва при спазване на следните изисквания:

1. 1. на депа за опасни отпадъци се депонират само опасни отпадъци;
2. 2. на депа за неопасни отпадъци се депонират: а) битови отпадъци, които отговарят на критериите за приемане съгласно част I, раздел 2, т. 2.2.1.1 на приложение № 1; б) неопасни отпадъци с друг произход (производствени, строителни и др.), които отговарят на критериите по част I, раздел 2, т. 2.2 на приложение № 1; в) устойчиви нереактивноспособни опасни отпадъци, в т.ч. втвърдени и встъклени, с интензивност на излужване, равнозначна на тази на неопасните отпадъци, които отговарят на съответните критерии за приемане съгласно част I, раздел 2, т. 2.3 на приложение № 1;
3. 3. на депа за инертни отпадъци се депонират само инертни отпадъци.

(2) Отпадъците по ал. 1, т. 2, буква “в” не могат да се депонират в клетки, предназначени за биоразградими неопасни отпадъци.

(1) На депата се приемат предварително третирани отпадъци.

(2) Алинея 1 не се прилага за:

1. 1. инертни отпадъци, чието предварително третиране е технически невъзможно;
2. 2. други видове отпадъци, когато притежателят на отпадъците представи доказателства, че предварителното третиране няма да допринесе съществено за намаляване количеството или опасните свойства на отпадъците, за намаляване на риска за човешкото здраве или ограничаване на вредното въздействие върху околната среда, причинени от депонирането на отпадъците през целия жизнен цикъл на депото.

(1) При експлоатацията на депата за отпадъци операторът:

1. 1. извършва контрол на вида и състава на постъпващите за обезвреждане отпадъци;
2. 2. следи за изпълнение на изискването по чл. 38 за предварително третиране на отпадъците преди тяхното депониране;
3. 3. спазва технологията за депониране, в т.ч. ежедневното запръстяване на работния участък от депото;
4. 4. следи за състоянието на технологичното оборудване и надеждността на земните и строителните конструкции и съоръжения;
5. 5. извършва рекултивацията на запълнените клетки на депото.

(2) Депонирането се извършва от оператора и се контролира от компетентните органи съобразно установените правила и експлоатационни изисквания, определени с план за експлоатация, който представлява неразделна част от проекта на технологията за депониране по чл. 39, т. 4 ЗУО и специализираните работни карти по ал. 3.

(3) За експлоатацията на депото по участъци и/или клетки операторът съставя специализирана работна карта, регистър и информационна система по реда и при условията на глава четвърта “Специализирани карти, регистри и информационни системи. Допълнителни кадастрални данни” от Закона за кадастъра и имотния регистър, с които се документират следните данни:

1. 1. вид и количество на отпадъка, депониран на полетата (части на работния хоризонт) с площ не по-голяма от 1000 кв.м и височина на натрупване не по-голяма от 2 м;
2. 2. идентификационен номер на полето;
3. 3. начин на депониране, в т. ч. дебелина и наклон на слоевете и вид на машините, извършващи уплътняването;
4. 4. времетраене на депонирането по дати;
5. 5. отклонение от предвижданията на плана за експлоатация и други специфични данни за полето.

(4) Специализираните работни карти по ал. 3 се попълват за всеки работен участък на депото.

(1) По време на експлоатацията на депото за отпадъци операторът:

1. 1. изпълнява плана за контрол и мониторинг, разработен съгласно приложение № 3, както и мерките, посочени в разрешението за извършване на дейности с отпадъци или в комплексното разрешително;
2. 2. своевременно информира компетентните органи за всяко замърсяване или увреждане на околната среда над допустимите норми, установени при изпълнение на плана за контрол и мониторинг;
3. 3. изпълнява за своя сметка предписанията на компетентните органи за отстраняване на отрицателните последици от замърсяването или увреждането на околната среда над допустимите норми;
4. 4. осигурява заключване на входовете на депото в извънработно време, надеждна охрана за ограничаване на свободния достъп до територията на депото и предотвратяване на нерегламентирано изхвърляне на отпадъци на депото;
5. 5. предприема мерки за ограничаване на опасностите и уврежданията, причинени от: а) емисии на миризми и прах; б) разнасяни от вятъра отпадъци; в) източници на шум и от транспорта на територията на депата; г) птици, вредители и насекоми; д) образуване на аерозоли; е) запалване на отпадъци;
6. 6. предприема мерки и осигурява необходимите съоръжения и оборудване за предотвратяване разпиляването на отпадъци от депото върху пътищата и околните територии; 7.предприема необходимите мерки за защита от аварии и ограничаване на последиците от тях.

(2) В съответствие с условията на разрешението за извършване на дейности с отпадъци или комплексното разрешително, но не по-малко от веднъж годишно, въз основа на натрупаните данни операторът отчита пред компетентния орган, издал разрешението, респективно комплексното разрешително, всички резултати от мониторинга с цел доказване изпълнението на условията на разрешението (комплексното разрешително) и определяне на поведението на отпадъците в депото.

(1) Процедурата за закриване на депо или на участък или клетка (подобект) на депо започва, когато е налице един от следните случаи:

1. 1. изпълнени са съответните условия за закриване, посочени в разрешението за извършване на дейности с отпадъци или комплексното разрешително;
2. 2. компетентният орган се е произнесъл с положително решение по заявление на оператора на депото, с което иска прекратяване на дейността преди изтичане срока на разрешението за извършване на дейности с отпадъци, съответно на комплексното разрешително;
3. 3. компетентният орган се е произнесъл с мотивирано решение за закриване на депото.

(2) Депото или участък или клетка от него се считат за закрити единствено след писмено потвърждение от компетентния орган до оператора въз основа на извършена проверка на място и оценка на изпълнението на плана за закриване на депото.

(3) Закриването на депото по ал. 2 не освобождава оператора от задълженията му, произтичащи от условията на разрешението за извършване на дейности с отпадъци или на комплексното разрешително.

(1) Закриването на депата се извършва по предварително изготвен план, като основните етапи в него се определят с инвестиционния проект на депото.

(2) Планът за закриване на депото по ал. 1 включва дейности по:

1. 1. демонтаж на изградените постоянни съоръжения, които не са свързани с опазване на околната среда и с бъдещото функционално предназначение на терена, като в плана се посочват графикът на техния демонтаж, технологията за демонтаж и необходимата квалификация на специалистите и работниците, ангажирани с демонтажа;
2. 2. повърхностно запечатване на депото, което се извършва в съответствие с проекта за изграждане на горния изолиращ екран, вкл. техническата и биологичната рекултивация и предвидените противоерозионни и противосвлачищни мероприятия.

(1) Операторът трябва да осъществява поддръжката и следексплоатационните грижи за площадката на депото, в т.ч. контрол и наблюдение на параметрите на околната среда, за срок не по-кратък от 30 години след закриване на депото или за друг срок, определен по преценка на компетентния орган с условията на разрешението за извършване на дейности с отпадъци или на комплексното разрешително, като се отчита потенциалната опасност от депото за човешкото здраве и околната среда.

(2) Наблюдението на параметрите на околната среда по ал. 1, свързани с поддръжката и следексплоатационните грижи за площадката на депото, се извършва от оператора на депото в съответствие с плана за контрол и мониторинг по приложение № 3.

(3) При замърсяване или увреждане на околната среда над допустимите норми, установени при изпълнение на плана за контрол и мониторинг, операторът информира своевременно компетентните органи и изпълнява за своя сметка техните предписания за отстраняване на отрицателните последици.

(1) За биологичното третиране на биоразградими отпадъци се изграждат съоръжения и инсталации за:

1. 1. компостиране;
2. 2. анаеробно третиране;
3. 3. механично или биологично третиране.

(2) Съоръженията и инсталациите за биологично третиране на биоразградими отпадъци се разполагат:

1. 1. на открити и покрити площадки;
2. 2. в затворени помещения.

(3) Методът за биологично третиране на биоразградими отпадъци се определя в зависимост от:

1. 1. състава на отпадъците, в т.ч. морфологичен състав, способност за биохимично разграждане, рН на средата, съотношението въглерод/азот, наличие на токсични съединения, активност и вид на микроорганизмите, наличие на биогенни елементи и съдържание на вода;
2. 2. възможностите на отделните съоръжения и инсталации за създаване на оптимални условия за биологично третиране за определен отпадък по вид и състав, в т.ч. температура на средата, начин на провеждане на процеса, начин на подготовка на отпадъците, време за протичане на процеса, възможности за използване на крайния продукт.

(4) Съоръженията и инсталациите за биологичното третиране на биоразградими отпадъци трябва да удовлетворяват следните изисквания:

1. 1. биологичното третиране да се извършва по начин, при който се минимизира вредното въздействие върху човешкото здраве и околната среда от газовите емисии и от замърсяване на повърхностните или подземните води;
2. 2. биологичното третиране да се извършва при спазване на конкретната технология, с оглед получаване на компост и ферментационни продукти, подходящи за подобряване на качеството и характеристиките на почвата, както и на другите крайни продукти, резултат от съответната технология.

(1) Съоръженията и инсталациите за предварително третиране на отпадъците (устройства за сортиране, вибросита, инсталации за раздробяване и сепариране, в т.ч. дробилки, мелници, магнитни, балистични и други сепаратори, преси, претоварни съоръжения, инсталации за брикетиране, балиране, опаковане и др.) трябва да осигуряват защита на околната среда в същата степен както основното съоръжение и инсталация за оползотворяване или обезвреждане на отпадъците.

(2) Съоръженията и инсталациите, източници на вредни лъчения (електромагнитни сепаратори, високочестотни генератори и др.), трябва да отговарят на санитарните правила и норми.

(1) Входящият контрол на отпадъците се извършва на контролно-пропускателния пункт на територията на съоръжението или инсталацията за оползотворяване или за обезвреждане на отпадъците.

(2) Входящият контрол на отпадъците се осъществява от оператора на съоръжението или инсталацията за оползотворяване или за обезвреждане на отпадъци и включва:

1. 1. проверка на документацията, придружаваща отпадъците;
2. 2. измерване с автоматична везна и регистрация по електронен път на количеството на постъпващите отпадъци;
3. 3. визуален оглед на отпадъците;
4. 4. вземане на проби за изпитване на постъпващите отпадъци, когато е необходимо да бъде установено дали отпадъците отговарят на: а) изискванията по отношение на техния вид, състав и свойства, определени от технологията на съответното съоръжение или инсталация, и/или б) описанието им в документите, придружаващи доставката;
5. 5. водене на изискващите се съгласно наредбата по чл. 27 ЗУО отчетни документи, заверени от регионалната инспекция по околната среда и водите.

(3) Операторът или упълномощено от него лице потвърждава писмено приемането на всяка доставка на отпадък на площадката на съоръжението или инсталацията.

(1) Оползотворяването и/или обезвреждането на отпадъците се извършва от оператора и се контролира от компетентните органи съобразно установените за това правила и експлоатационни изисквания, определени с плана за експлоатация, неразделна част от проекта на технологията по чл. 39, т. 4 ЗУО.

(2) По време на експлоатацията на съоръженията и инсталациите за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци операторът:

1. 1. извършва контрол по отношение на вида и състава на постъпващите за третиране отпадъци;
2. 2. спазва технологията за оползотворяване или обезвреждане на отпадъците;
3. 3. следи състоянието на технологичното оборудване и надеждността на строителните конструкции и съоръжения;
4. 4. извършва контрол по отношение на емисиите на вредни вещества във въздуха, повърхностните и подземните води, на замърсяването на почвите и въздействието върху другите компоненти на околната среда съгласно изискванията на нормативните актове в областта на опазване на околната среда и предписанията на компетентния орган, издал разрешението за извършване на дейности с отпадъци или комплексното разрешително.

(1) Персоналът, ангажиран с дейностите по управление на отпадъците, преминава задължително обучение и периодично повишаване на квалификацията в съответствие с мерките, предвидени в програмата за управление на дейностите по отпадъците.

(2) Обучението и квалификацията на персонала по ал. 1 се извършват за сметка на оператора.

(3) Обучението по ал. 1 задължително включва:

1. 1. управление на отпадъците;
2. 2. организация на дейностите по оползотворяване или обезвреждане на отпадъците и на мероприятията, свързани с опазване компонентите на околната среда, за всяко отделно работно място;
3. 3. задължения и отговорности, свързани с опазването на околната среда;
4. 4. охрана на труда и техника на безопасност и действия при кризисни ситуации в съоръжения и инсталации за обезвреждане на отпадъци.

(1) Министърът на околната среда и водите утвърждава Национална стратегия за поетапно намаляване на количествата на биоразградимите отпадъци, предназначени за депониране.

(2) Стратегията трябва да осигури постигането на следните цели:

1. 1. до 2010 г. количеството на биоразградимите отпадъци, предназначени за депониране, трябва да бъдат намалени до 75 % от общото тегловно количество на биоразградимите битови отпадъци, образувани през 1995 г.;
2. 2. до 2013 г. количеството на биоразградимите отпадъци, предназначени за депониране, трябва да бъдат намалени до 50 % от общото тегловно количество на биоразградимите битови отпадъци, образувани през 1995 г.;
3. 3. до 2020 г. количеството на биоразградимите отпадъци, предназначени за депониране, трябва да бъдат намалени до 35 % от общото тегловно количество на биоразградимите битови отпадъци, образувани през 1995 г.

(1) Разпоредбите на чл. 32, ал. 1, т. 2 и 3, чл. 35, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3, буква “а”, приложение № 1 с изключение на част I, раздел 2, т. 2.3.3 и всички останали разпоредби, които препращат към приложение № 1, се прилагат от 1 януари 2007 г.

(2) До срока по ал. 1 на депа за неопасни отпадъци се депонират:

1. 1. битови отпадъци;
2. 2. неопасни отпадъци с друг произход (производствени, строителни и др.);
3. 3. отпадъци, съдържащи азбест при изпълнение на условията на част I, раздел 2, т. 2.3.3 от приложение № 1.

(3) Не по-късно от изтичането на срока по ал. 1 министърът на околната среда и водите определя със заповед методите за основно охарактеризиране на отпадъците и за изпитване за установяване на съответствието.

(4) Не по-късно от изтичането на срока по ал. 1 министърът на околната среда и водите определя със заповед опростени процедури за изпитване на отпадъците и изискванията за проверка на място, включително и методите за бързо изпитване на отпадъците.

(5) Не по-късно от изтичането на срока по ал. 1 министърът на околната среда и водите определя със заповедкритерии за приемане на монолитни отпадъци на съответните класове депа за отпадъци.

(1) Преустановява се експлоатацията на съществуващи депа, които в срок до 30 септември 2005 г. нямат утвърден от компетентния орган по чл. 37 ЗУО план за привеждане на депото в съответствие с изискванията на тази наредба.

(2) Операторите на съществуващите депа към влизането в сила на тази наредба в срок до 31 март 2005 г. са задължени да изготвят и да представят на директора на регионалната инспекция по околната среда и водите, на чиято територия е разположено депото, план за привеждане на депото в съответствие с изискванията на тази наредба.

(3) Плановете за привеждане на съществуващите депа в съответствие с изискванията на тази наредба се утвърждават от:

1. 1. директора на регионалната инспекция по околната среда и водите, на чиято територия е разположено депото - за депа, на които се депонират битови и строителни отпадъци;
2. 2. министъра на околната среда и водите или упълномощени от него лица след представяне на становище от директора на РИОСВ - за депата, на които се депонират производствени и опасни отпадъци.

(4) Плановете по ал. 2 предвиждат мерки за преустановяване на експлоатацията, закриване и/или привеждане на съществуващите депа за отпадъци в съответствие с изискванията на тази наредба с краен срок за изпълнение на плановете, както следва:

1. 1. депа за инертни и неопасни (битови, строителни и производствени) отпадъци - до 16 юли 2009 г.;
2. 2. депа за опасни отпадъци - до 31 декември 2006 г.;
3. 3. депа по приложение № 1 от ЗУО - до 31 декември 2014 г.

(5) Въз основа на информацията, предоставена с плана по ал. 2, компетентните органи по ал. 3 вземат решение за утвърждаване или връщане на плановете, като поставят условия и предписват мерки и срокове за тяхното изпълнение, които могат да бъдат по-кратки от сроковете, определени в ал. 4, след преценка на риска за човешкото здраве и околната среда.

(6) Крайният срок за преустановяване на експлоатацията на съществуващи депа за битови отпадъци е до въвеждане в експлоатация на съответното за общината регионално депо, което е предвидено с Националната програма за управление на дейностите по отпадъците.

(7) За съществуващите депа, които ще бъдат закрити до 31 декември 2006 г., могат да не се прилагат изцяло изискванията за повърхностно запечатване по чл. 20 и приложение № 2, раздел 4, при условие че не се застрашава човешкото здраве и околната среда.

(8) Компетентните органи по ал. 3 могат да изискват допълнителна информация от лицата, които изготвят и представят плановете по ал. 2, за изясняване на фактите и обстоятелствата, свързани със съществуващото депо, с цел взимане на решение.

(9) Указания за разработване на планове за привеждане на съществуващите депа за отпадъци в съответствие с нормативните изисквания се утвърждават със заповед на министъра на околната среда и водите.

(1) 17 01 02 Тухли Само избрани ОСР (1) 17 01 03 Керемиди, плочки, Само избрани фаянсови и керамич- ОСР (1) ни изделия 17 01 07 Смеси на бетон, тухли, Само избрани керемиди, плочки, ОСР (1) фаянсови и керамични изделия, различни от споменатите в код 17 01 06 17 02 02 Стъкло 17 05 04 Почва и камъни, раз- С изключение на лични от споменатите в горен (повърхно- код 17 05 03 стен) почвен слой, торф; с изключе- ние на почва и ка- мъни от замърсе- ни терени 19 12 05 Стъкло 20 01 02 Стъкло Само разделно събрано стъкло 20 02 02 Почва и камъни Само за отпадъци от градини и парко- ве; с изключение на горен (повърхно- стен) почвен слой, торф Код на Описание Ограничения отпадъка 10 11 03 Отпадъчни материали Само без органич- на основата на стъкле- ни свързващи ве- ни влакна щества 15 01 07 Стъклени опаковки 17 01 01 Бетон Само избрани ОСР (1) 17 01 02 Тухли Само избрани ОСР (1) 17 01 03 Керемиди, плочки, Само избрани фаянсови и керамич- ОСР (1) ни изделия 17 01 07 Смеси на бетон, тухли, Само избрани керемиди, плочки, ОСР (1) фаянсови и керамични изделия, различни от споменатите в код 17 01 06 17 02 02 Стъкло 17 05 04 Почва и камъни, раз- С изключение на лични от споменатите в горен (повърхно- код 17 05 03 стен) почвен слой, торф; с изключе- ние на почва и ка- мъни от замърсе- ни терени 19 12 05 Стъкло 20 01 02 Стъкло Само разделно събрано стъкло 20 02 02 Почва и камъни Само за отпадъци от градини и парко- ве; с изключение на горен (повърхно- стен) почвен слой, торф Забележка. (1) Избрани отпадъци от строителство и разрушаване (ОСР) - с ниско съдържание на други материали (като метали, пластмаси, почва, дървесина, каучук и т.н.). Отпадъците трябва да са с известен произход. Не се допускат: а) ОСР от сгради, замърсени с неорганични или органични опасни вещества, например поради производствени процеси в строителството, замърсяване на почвата, съхраняване и употреба на пестициди или други опасни вещества и др., освен ако не се докаже, че разрушената сграда не е била замърсена значително; б) ОСР от сгради, които са третирани, покрити или боядисвани с материали, съдържащи значителни количества опасни вещества. 2.1.1.5. Отпадъците, които не попадат в таблица 1, трябва да бъдат изпитани, както е регламентирано в раздел 1, за да се определи дали изпълняват критериите за приемане на отпадъци на депа за инертни отпадъци съгласно т. 2.1.2. 2.1.2. Гранични стойности за приемане на отпадъци на депа за инертни отпадъци 2.1.2.1. Гранични стойности на излужване За отпадъците, приемани на депа за инертни отпадъци, се прилагат гранични стойности на излужване, изчислени присъотношение течно към твърдо (L/S) 2 л/кг и 10 л/кг за общото количество отделен разтвор и изразено директно в мг/л за C0 (първият елуат от изпитването за просмукване при съотношение L/S=0,1 л/кг). При изпитване за определяне на граничните стойности на излужване от таблица 2 се използват методите за изпитване, посочени в раздел 3. Таблица 2 Компонент L/S = 2 л/кг L/S = 10 л/кг C0 (изпитва- не за про- смукване) мг/кг сухо мг/кг сухо мг/л вещество вещество As 0,1 0,5 0,06 Ba 7 20 4 Cd 0,03 0,04 0,02 Cr общ 0,2 0,5 0,1 Cu 0,9 2 0,6 Hg 0,003 0,01 0,002 Mo 0,3 0,5 0,2 Ni 0,2 0,4 0,12 Pb 0,2 0,5 0,15 Sb 0,02 0,06 0,1 Se 0,06 0,1 0,04 Zn 2 4 1,2 Хлориди 550 800 460 Флуориди 4 10 2,5 Сулфати 560 (1) 1000 (1) 1500 Фенолен 0,5 1 0,3 индекс Разтворим органичен въглерод - РОВ/DOC

(2) 240 500 160 Общо разтво- рими твърди вещества - ОРТВ/TDS

(3) 2500 4000 - Компонент L/S = 2 л/кг L/S = 10 л/кг C0 (изпитва- не за про- смукване) мг/кг сухо мг/кг сухо мг/л вещество вещество As 0,1 0,5 0,06 Ba 7 20 4 Cd 0,03 0,04 0,02 Cr общ 0,2 0,5 0,1 Cu 0,9 2 0,6 Hg 0,003 0,01 0,002 Mo 0,3 0,5 0,2 Ni 0,2 0,4 0,12 Pb 0,2 0,5 0,15 Sb 0,02 0,06 0,1 Se 0,06 0,1 0,04 Zn 2 4 1,2 Хлориди 550 800 460 Флуориди 4 10 2,5 Сулфати 560 (1) 1000 (1) 1500 Фенолен 0,5 1 0,3 индекс Разтворим органичен въглерод - РОВ/DOC (2) 240 500 160 Общо разтво- рими твърди вещества - ОРТВ/TDS (3) 2500 4000 - Забележки. (1) Ако отпадъкът не отговаря на стойностите за сулфа- ти, той все още може да се счита за удовлетворяващ критериите за приемане, ако резултатите от излужването не надвишават някоя от следните стойности: 1500 мг/л като C0 при L/S = 0,1 л/кг и/или 6000 мг/кг при L/S = 10 л/кг. Необходимо е да се проведе изпитване чрез просмукване, за да се определи граничната стойност при L/S = 0,1 л/кг при условия на първоначалното равновесие, докато стойността при L/S = 10 л/кг може да бъде определена посредством изпитване чрез партидно излужване или чрез изпитване за просмукване при условия, близки до действителните. (2) Ако отпадъците не отговарят на стойностите за РОВ, определени при тяхната собствена pH стойност, те се изпитват при L/S =10 л/кг и pH между 7,5 и 8,0. Счита се, че отпадъците изпълняват критериите за приемане за РОВ, ако резултатът от това определяне не надхвърля 500 мг/кг. (3) Стойностите за общо разтворими твърди вещества (ОРТВ) могат да бъдат използвани вместо стойностите за сулфати и хлориди. 2.1.2.2. Гранични стойности за общо съдържание на органични вещества За отпадъците, приемани на депа за инертни отпадъци, се прилагат освенграничните стойности на излужване, посочени в таблица 2, и граничните стойности за общо съдържание на органични вещества съгласно таблица 3. Таблица 3 Параметър Стойност мг/кг Общ органичен въглерод - ООВ/TOC 30000 (1) Бензен, толуен, етилбензен и ксилен - БТЕК/BTEX 6 Полихлорирани бифенили, 7 конгенери - ПХБ/PCBs 1 Минерални масла (въглеводороди с въглеводородна верига от C10 до C40) 500 Полициклични ароматни въглеводороди - ПАВ/PAHs 1000 Параметър Стойност мг/кг Общ органичен въглерод - ООВ/TOC 30000 (1) Бензен, толуен, етилбензен и ксилен - БТЕК/BTEX 6 Полихлорирани бифенили, 7 конгенери - ПХБ/PCBs 1 Минерални масла (въглеводороди с въглеводородна верига от C10 до C40) 500 Полициклични ароматни въглеводороди - ПАВ/PAHs 1000 Забележка. (1) При почви компетентните органи, издали разреше- нието за извършване на дейности с отпадъци или комплексното разрешително, могат да позволят и по-високи допустими стойности при условие, че е постигната стойност от 500 мг/кг за РОВ при L/S =10 л/кг, при собственото pH на почвата или при стойност на pH между 7,5 и 8,0. 2.2. Критерии за приемане на отпадъци на депа за неопасни отпадъци В това приложение са определени гранични стойности само за неопасни отпадъци, които се депонират в едни и същи клетки със стабилизирани, нереактивоспособни опасни отпадъци. 2.2.1. Отпадъци, които могат да се приемат на депа за неопасни отпадъци без изпитване: 2.2.1.1. На депа за неопасни отпадъци се допуска приемане без изпитване на битови отпадъци по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на ЗУО, които са класифицирани като неопасни с наредбата по чл. 3 ЗУО, разделно събрани неопасни домакински отпадъци и подобни неопасни материали с друг произход. 2.2.1.2. Приемането на отпадъците по т. 2.2.1.1 може да се отказва, когато не са били подложени на предварително третиране съгласно чл. 38, ал. 1 от наредбата или ако са замърсени до степен, която увеличава риска, свързан с отпадъците, и доказва необходимостта от приемане в други съоръжения. 2.2.1.3. В клетки, предназначени за стабилни, нереактивоспособни опасни втвърдени и встъклени отпадъци с интензивност на излужване, равнозначна на тази за неопасните отпадъци, може да се отказва приемането на отпадъците по т. 2.2.1.1. 2.2.2. Гранични стойности за приемане на отпадъци на депа за неопасни отпадъци 2.2.2.1. В таблица 4 са дадени граничните стойности за зърнести неопасни отпадъци, които се приемат в една и съща клетка с устойчиви, нереактивоспособни опасни отпадъци, изчислени при L/S = 2 и 10 л/кг за общото количество отделен разтвор и директно изразено в мг/л за C0 (в първия елуат на изпитването за просмукване при L/S =0,1 л/кг). Зърнестите отпадъци включват всички отпадъци, които не са монолитни. При изпитване на отпадъците за определяне на граничните стойности в таблица 4 се използват методите, посочени в раздел 3. Таблица 4 Компонент L/S = 2 л/кг L/S = 10 л/кг C0 (изпитва- не за про- смукване) мг/кг сухо мг/кг сухо мг/л вещество вещество As 0,4 2 0,3 Ba 30 100 20 Cd 0,6 1 0,3 Cr общ 4 10 2,5 Cu 25 50 30 Hg 0,05 0,2 0,03 Mo 5 10 3,5 Ni 5 10 3 Pb 5 10 3 Sb 0,2 0,7 0,15 Se 0,3 0,5 0,2 Zn 25 50 15 Хлориди 10000 15000 8500 Флуориди 60 150 40 Сулфати 10000 20000 7000 Разтворим органичен въглерод - РОВ/DOC (1) 380 800 250 Общо разтво- рими твърди вещества - ОРТВ/TDS (2) 40000 60000 - Компонент L/S = 2 л/кг L/S = 10 л/кг C0 (изпитва- не за про- смукване) мг/кг сухо мг/кг сухо мг/л вещество вещество As 0,4 2 0,3 Ba 30 100 20 Cd 0,6 1 0,3 Cr общ 4 10 2,5 Cu 25 50 30 Hg 0,05 0,2 0,03 Mo 5 10 3,5 Ni 5 10 3 Pb 5 10 3 Sb 0,2 0,7 0,15 Se 0,3 0,5 0,2 Zn 25 50 15 Хлориди 10000 15000 8500 Флуориди 60 150 40 Сулфати 10000 20000 7000 Разтворим органичен въглерод - РОВ/DOC (1) 380 800 250 Общо разтво- рими твърди вещества - ОРТВ/TDS (2) 40000 60000 - Забележки. (1) Ако отпадъците не отговарят на стойностите за РОВ, определени при собствената им pH стойност, те се изпитват при L/S =10 л/кг и pH между 7,5 и 8,0. Счита се, че отпадъците изпълняват критериите за приемане за РОВ, ако резултатът от това определяне не превишава 800 мг/кг. (2) Вместо стойностите за сулфати и хлориди могат да се използват стойностите за ОРТВ. 2.2.2.2. Критериите за монолитни отпадъци трябва да гарантират същото ниво на защита на околната среда, каквото се постига с граничните стойности за зърнести отпадъци, посочени в таблица 4. 2.2.3. Условия за приемане на отпадъци на основата на гипс на депа за неопасни отпадъци: Неопасните отпадъци на основата на гипс се обезвреждат само на депа за неопасни отпадъци в клетки, където не се приемат биоразградими отпадъци. За отпадъци, депонирани заедно с отпадъци на основата нагипс, се прилагат допустимите стойности за ООВ и РОВ в т. 2.3.1 и т. 2.3.2. 2.3. Критерии за устойчиви, нереактивоспособни опасни отпадъци, които могат да се приемат на депа за неопасни отпадъци съгласно чл. 37, ал. 1, т. 2, буква “в” от наредбата. 2.3.1. Гранични стойности на излужване за опасни отпадъци, които могат да се приемат на депа за неопасни отпадъци. 2.3.1.1. Граничните стойности на излужване за зърнести опасни отпадъци, които се приемат на депа за неопасни отпадъци, изчислени при L/S = 2 и 10 л/кг за общото количество отделен разтвор и директно изразено в мг/л за C0 (в първия елуат на изпитването за просмукване при L/S =0,1 л/кг), са дадени в таблица 5. Зърнестите отпадъци включват всички отпадъци, които не са монолитни. При изпитване на отпадъците за определяне на граничните стойности в таблица 5 се използват методите, посочени в раздел 3. Таблица 5 Компонент L/S = 2 л/кг L/S = 10 л/кг C0 (изпитва- не за про- смукване) мг/кг сухо мг/кг сухо мг/л вещество вещество As 0,4 2 0,3 Ba 30 100 20 Cd 0,6 1 0,3 Cr общ 4 10 2,5 Cu 25 50 30 Hg 0,05 0,2 0,03 Mo 5 10 3,5 Ni 5 10 3 Pb 5 10 3 Sb 0,2 0,7 0,15 Se 0,3 0,5 0,2 Zn 25 50 15 Хлориди 10000 15000 8500 Флуориди 60 150 40 Сулфати 10000 20000 7000 Разтворим органичен въглерод - РОВ/DOC (1) 380 800 250 Общо разтво- рими твърди вещества - ОРТВ/TDS (2) 40000 60000 - Компонент L/S = 2 л/кг L/S = 10 л/кг C0 (изпитва- не за про- смукване) мг/кг сухо мг/кг сухо мг/л вещество вещество As 0,4 2 0,3 Ba 30 100 20 Cd 0,6 1 0,3 Cr общ 4 10 2,5 Cu 25 50 30 Hg 0,05 0,2 0,03 Mo 5 10 3,5 Ni 5 10 3 Pb 5 10 3 Sb 0,2 0,7 0,15 Se 0,3 0,5 0,2 Zn 25 50 15 Хлориди 10000 15000 8500 Флуориди 60 150 40 Сулфати 10000 20000 7000 Разтворим органичен въглерод - РОВ/DOC (1) 380 800 250 Общо разтво- рими твърди вещества - ОРТВ/TDS (2) 40000 60000 - Забележки: 1. Ако отпадъците не отговарят на стойностите за РОВ, определени при собствената pH стойност на отпадъците, те се изследват при L/S =10 л/кг и pH между 7,5 и 8,0. Счита се, че отпадъците изпълняват критериите за приемане за РОВ, ако резултатът от това определяне не превишава 800 мг/кг. 2. Вместо стойностите за сулфати и хлориди могат да се използват стойностите за ОРТВ. 2.3.1.2. Критериите за монолитни отпадъци трябва да гарантират същото ниво на защита на околната среда, каквато се постига при граничните стойности за зърнести отпадъци, посочени в таблица 5. 2.3.2. Други критерии за приемане на устойчиви, нереактивоспособни опасни отпадъци на депа за неопасни отпадъци. 2.3.2.1. Освен на граничните стойности на излужване съгласно т. 2.3.1 зърнестите опасни отпадъци трябва да отговарят и на посочените в таблица 6 допълнителни критерии. Таблица 6 Параметър Стойност Общ органичен въглерод - ООВ/TOC 5 % (1) pH минимум 6 Киселинен неутрализационен капаци- трябва да тет - КНК/ANC се изчисли Параметър Стойност Общ органичен въглерод - ООВ/TOC 5 % (1) pH минимум 6 Киселинен неутрализационен капаци- трябва да тет - КНК/ANC се изчисли Забележка. (1) Ако тази стойност не е достигната, компетентните органи, издали разрешението за извършване на дейности с отпадъци или комплексното разрешително, могат да позволят и по-висока допустима стойност при условие, че е постигната стойност от 800 мг/кг за РОВ при L/S =10 л/кг, при една от двете стойности за рН - собственото pH на материала или pH между 7,5 и 8. 2.3.2.2. Зърнестите опасни отпадъци трябва да имат достатъчна физична стабилност и носеща способност. 2.3.2.3. Критериите за монолитни отпадъци трябва да гарантират, че опасните монолитни отпадъци са устойчиви и нереактивоспособни, за да бъдат приети на депа за неопасни отпадъци: 2.3.3. Условия за приемане на отпадъци, съдържащи азбест на депа за неопасни отпадъци: Строителните материали, съдържащи азбест и други отпадъци, съдържащи азбест, се депонират на депа за неопасни отпадъци без изпитване. Строителни материали, съдържащи азбест и други съдържащи азбест отпадъци, се приемат на депа за неопасни отпадъци, когато са изпълнени следните изисквания: а) отпадъците не съдържат други опасни вещества освен свързан азбест (вкл. влакна, свързани чрез свързващ агент или опаковани в пластмаса); б) депото приема само строителни материали, съдържащи азбест и други азбестови отпадъци; тези отпадъци могат да се депонират и в отделна клетка на депо за неопасни отпадъци, изградено съгласно изискванията на тази наредба; в) за да се предотврати разпиляване на азбестови влакна, зоната на депониране се покрива с подходящ материал ежедневно и преди всяка операция по уплътняване, а когато отпадъците не са пакетирани, се оросяват редовно с вода; г) след запълване на депото/клетката се полага горен изолиращ слой, който предотвратява разпиляване на азбестовите влакна; д) на депото/клетката не се извършват никакви дейности, които биха довели до отделяне на азбестови влакна (например пробиване на дупки); е) след закриване на депото специализираната работна карта по чл. 39, ал. 3 от наредбата, указваща местоположението на депонираните азбестови отпадъци в депото/клетката, се съхранява за срока по чл. 44, ал. 1 от наредбата; ж) след закриване на депото се вземат необходимите мерки за ограничаване на евентуалното използване на земята с оглед избягване контакта на хора с отпадъците, съдържащи азбест. За депа, които приемат само строителни отпадъци, съдържащи азбест, изискванията на чл. 19 и 20 на наредбата могат да се занижат при условие, че са изпълнени посочените изисквания. 2.4. Критерии за отпадъци, които могат да се приемат на депа за опасни отпадъци. 2.4.1. Гранични стойности на излужване за опасни отпадъци: 2.4.1.1. Граничните стойности на излужване за зърнести опасни отпадъци, които се приемат на депа за опасни отпадъци, изчислени при L/S = 2 и 10 л/кг за общото количество отделен разтвор и директно изразено в мг/л за C0 (в първия елуат на изпитването за просмукване при at L/S=0,1 л/кг), са дадени в таблица 7. Зърнестите отпадъци включват всички отпадъци, които не са монолитни. При изпитване на отпадъците за определяне на граничните стойности от таблица 7 се използват методите за изпитване, посочени в раздел 3. Таблица 7 Компоненти L/S = 2 л/кг L/S = 10 л/кг C0 (изпитва- не за про- смукване) мг/кг сухо мг/кг сухо мг/л вещество вещество As 6 25 3 Ba 100 300 60 Cd 3 5 1,7 Cr общ 25 70 15 Cu 50 100 60 Hg 0,5 2 0,3 Mo 20 30 10 Ni 20 40 12 Pb 25 50 15 Sb 2 5 1 Se 4 7 3 Zn 90 200 60 Хлориди 17000 25000 15000 Флуориди 200 500 120 Сулфати 25000 50000 17000 Разтворим органичен въглерод - РОВ/DOC (1) 480 1000 320 Общо разтво- рими твърди вещества - ОРТВ/TDS (2) 70000 100000 - Компоненти L/S = 2 л/кг L/S = 10 л/кг C0 (изпитва- не за про- смукване) мг/кг сухо мг/кг сухо мг/л вещество вещество As 6 25 3 Ba 100 300 60 Cd 3 5 1,7 Cr общ 25 70 15 Cu 50 100 60 Hg 0,5 2 0,3 Mo 20 30 10 Ni 20 40 12 Pb 25 50 15 Sb 2 5 1 Se 4 7 3 Zn 90 200 60 Хлориди 17000 25000 15000 Флуориди 200 500 120 Сулфати 25000 50000 17000 Разтворим органичен въглерод - РОВ/DOC (1) 480 1000 320 Общо разтво- рими твърди вещества - ОРТВ/TDS (2) 70000 100000 - Забележки: (1) Ако отпадъците не отговарят на стойностите за РОВ, определени при собствената им pH стойност, те се изпитват при L/S =10 л/кг и pH между 7,5 и 8,0. Счита се, че отпадъците изпълняват критериите за приемане за РОВ, ако резултатът от това определяне не превишава 1000 мг/кг. (2) Вместо стойностите за сулфати и хлориди могат да се използват стойностите за ОРТВ. 2.4.1.2. Критериите за монолитни отпадъци трябва да гарантират същото ниво на защита на околната среда, както граничните стойности за зърнести опасни отпадъци, посочени в таблица 7. 2.4.2. Други критерии за приемане на зърнести опасни отпадъци на депа за опасни отпадъци. Освен на допустимите стойности на излужване съгласно т. 2.4.1 зърнестите опасни отпадъци трябва да отговарят и на посочените в таблица 8 допълнителни критерии. Таблица 8 Параметър Стойност Загуби при накаляване - ЗПН/LOI (1) 10 % Общ органичен въглерод ООВ/TOC (1) 6 % (2) Киселинен неутрализационен капаци- трябва да тет - КНК/ANC се изчисли Параметър Стойност Загуби при накаляване - ЗПН/LOI (1) 10 % Общ органичен въглерод ООВ/TOC (1) 6 % (2) Киселинен неутрализационен капаци- трябва да тет - КНК/ANC се изчисли Забележки: (1) Трябва да се използва ЗПН или ООВ. (2) Ако тази стойност не е достигната, компетентните органи, издали разрешението за извършване на дейности с отпадъци или комплексното разрешително, могат да позволят и по-висока допустима стойност при условие, че е постигната стойност от 1000 мг/кг за РОВ при L/S =10 л/кг, при една от двете pH стойности - собственото pH на материала или pH между 7,5 и 8,0. 2.5. Критерии за подземно съхраняване: 2.5.1. За приемането на отпадъци за подземно съхраняване се извършва специфично изпитване за безопасността на хранилището съгласно част II на приложението. Отпадъците могат да се приемат за подземно съхраняване само ако са съвместими с изпитването за безопасност за съответното хранилище. 2.5.2. В подземно хранилище за инертни отпадъци могат да се приемат само отпадъци, които удовлетворяват критериите, регламентирани в т. 2.1. 2.5.3. В подземно хранилище за неопасни отпадъци могат да се приемат само отпадъци, които удовлетворяват критериите, регламентирани в т. 2.2 или 2.3. 2.5.4. В подземно хранилище за опасни отпадъци могат да се приемат само отпадъци, които са съвместими със специфичното изследване на безопасността на хранилището. В този случай не се прилагат критериите в т. 2.4, като за отпадъците се прилага процедурата по приемане съгласно раздел 1. Раздел 3. Вземане на проби и методиза изпитване 3.1. Вземането на проби и изпитването за основно охарактеризиране на отпадъците, както и за установяване на съответствието се извършват от лаборатории, акредитирани от Изпълнителната агенция “Българска служба за акредитация”. 3.2. Допуска се: а) вземането на проби да се извършва от притежателите на отпадъци или от операторите при условие, че се гарантира достатъчно надежден контрол от независими проверяващи, акредитирани от Изпълнителната агенция “Българска служба за акредитация”, за постигане изискванията на това приложение; б) изпитването на отпадъците се извършва от притежателите на отпадъци или от операторите, ако те са въвели надеждна система за контрол на качеството, която подлежи на периодични независими проверки. 3.3. Вземането на проби и изпитването за основно охарактеризиране на отпадъците, както и вземането на проби и изпитването за установяване на съответствието се извършват съгласно съответните: 3.3.1. европейски стандарти, въведени като български стандарти; 3.3.2. международни стандарти, въведени като български стандарти - когато липсват стандарти по т. 3.3.1; 3.3.3. национални стандарти - когато липсват стандарти по т. 3.3.1 и 3.3.2; 3.3.4. международни и национални стандарти на други страни - когато липсват стандарти по т. 3.3.1, 3.3.2 и 3.3.3; 3.3.5. методи, одобрени при акредитация на лабораториите от Изпълнителната агенция “Българска служба за акредитация” - когато липсват стандарти по т. 3.3.1, 3.3.2, 3.3.3 и 3.3.4. 3.4. За вземането на пробите по т. 3.3 се изработва план за вземане на проби в съответствие със съответния стандарт или одобрени методи по реда на т. 3.3.5. ЧАСТ II. ОЦЕНЯВАНЕ НА БЕЗОПАСНОСТТА ЗА ПРИЕМАНЕ НА ОТПАДЪЦИ ЗА ПОДЗЕМНО СЪХРАНЯВАНЕ Раздел 1. Принципи на безопасносттана подземно съхраняване - всички видове 1.1. Значение на геоложката бариера: 1.1.1. Обезвреждането на отпадъците чрез подземно съхраняване се извършва за изолиране на отпадъците от биосферата. Отпадъците, заедно с геоложката бариера и кухините (подземните пространства), вкл. всички инженерни съоръжения към тях представляват система, която заедно с всички други технически аспекти трябва да отговаря на изискванията на тази наредба и изискванията на другите нормативни актове, поставящи изисквания към подземните хранилища и техните елементи. 1.1.2. Обезвреждане на отпадъците чрез подземно съхраняване се допуска при условие, че се докаже безопасността на подземното хранилище за качеството на водите в дългосрочен аспект в съответствие с изискванията на Закона за водите и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. 1.1.3. Забранява се директното изхвърляне на замърсители в подземните води, освен в случаите, когато това се допуска с разрешителното за ползване на воден обект. 1.2. Специфична оценка на риска от подземните хранилища: Специфичната оценка на риска от подземните хранилища трябва да идентифицира: а) опасността от депонираните отпадъци; б) изложените на риск компоненти на околната среда, в т.ч. биосферата и подземните води; в) пътищата, по които вещества от отпадъците могат да достигнат биосферата; г) оценка на въздействието на веществата, които могат да достигнат биосферата. Критериите за приемане за подземно съхраняване на отпадъци следва да бъдат изведени на база на комплексен анализ на вместващата скала, като трябва да се потвърди, че не е налице нито едно от ограничителните и забранителните обстоятелства, свързани с площадките, определени в наредбата по чл. 13 ЗУО. С критериите за приемане на отпадъци за подземно съхраняване се доказва пригодността на пласта за извършване на съхраняване, т.е. оценка на рисковете за капсулирането, имайки предвид цялостната система, състояща се от отпадъците, от инженерните съоръжения и кухини и от тялото на вместващата скала. Специфична оценка на риска от всяко подземно хранилище се извършва задължително за всяка площадка както по време на експлоатацията, така и за следексплоатационния период. Въз основа на оценката се определят необходимите мерки за контрол и безопасност и критериите за приемане на отпадъците. При извършване на специфичната оценка на риска от подземните хранилища задължително се извършва интегриран анализ за оценка на състоянието, който включва: а) геоложка оценка; б) геомеханична оценка; в) хидрогеоложка оценка; г) геохимична оценка; д) оценка на влиянието върху биосферата; е) оценка на риска за периода на експлоатацията на подземното хранилище; ж) дългосрочна оценка на риска от подземното хранилище; з) оценка на въздействието от надземните съоръжения на подземното хранилище. 1.2.1. Геоложка оценка: Геоложката оценка включва пълно изследване или запознаване със съществуващите проучвания на геоложките условия на подземното хранилище (площадката). Изследването обхваща проучвания и анализи на видовете скали, почви и топографията. Геоложката оценка трябва да докаже пригодността на хранилището (площадката) за подземно съхраняване. Тя включва проучване и оценяване на местоположението на подземното хранилище, честотата и структурата на всеки разсед или разлом на заобикалящите хранилището геоложки пластове и потенциалните въздействия на сеизмичната активност върху подземното хранилище и неговите инженерни съоръжения. При възможност геоложката оценка включва изследване на алтернативни варианти за подземни хранилища. 1.2.2. Геомеханична оценка: С геомеханичната оценка чрез подходящи изследвания и прогнози се доказва стабилността на подземните кухини. Оценката обхваща и депонираните отпадъци. При извършване на геомеханичната оценка процесите трябва да бъдат анализирани и документирани по систематичен начин. С геомеханичната оценка трябва да се докаже, че: а) по време и след формиране на кухините не се очакват големи деформации в кухините и на земната повърхност, които биха могли да влошат експлоатационната пригодност на съоръжението за подземно съхраняване или да създадат път за разпространение в биосферата на вредни въздействия; б) носещата способност на кухината е достатъчна, за да се предотврати нейното деформиране по време на експлоатацията; в) депонираните отпадъци се характеризират с необходимата стабилност, която е съвместима с геомеханичните свойства на вместващата скала. 1.2.3. Хидрогеоложка оценка: С хидрогеоложката оценка се извършва пълно изследване на хидравличните свойства, като на тази основа се оценява моделът на потока на подземните води в заобикалящите подземното хранилище пластове въз основа на информация за хидравличната проводимост на скалните маси, разломите и хидравличните градиенти. 1.2.4. Геохимична оценка: С геохимичната оценка се извършва пълно изследване на състава на скалните маси и подземните води, като на тази основа се оценяват настоящият състав на подземните води и потенциалните им промени във времето, природата и наличието на минерали, запълващи разломите, както и количествено минероложко описание на вместващата скала. С геохимичната оценка се оценява и влиянието от промените на геохимичната система. 1.2.5. Оценка на въздействието върху биосферата: Оценката на въздействието върху биосферата включва изследване на биосферата, която би могла да бъде засегната от подземното съхраняване. Във връзка с оценката се извършват базови проучвания за определяне на естествените нива на фона на съответните вещества. 1.2.6. Оценка на експлоатационната фаза: Анализите при оценката на експлоатационната фаза трябва да потвърдят за времето на експлоатационния период: а) стабилността на кухините съгласно т. 1.2.2; б) липсата на неприемлив риск от създаване на миграционни пътища между отпадъците и биосферата; в) липсата на неприемливи рискове, които влияят върху експлоатацията на съоръжението. Когато се доказва безопасната експлоатация, трябва да се извърши систематичен анализ на експлоатацията на съоръжението въз основа на специфичните данни за натрупаните отпадъци, управлението на съоръжението и схемата на експлоатация. Анализът трябва да докаже, че отпадъците няма да встъпят в каквито и да било химични или физични взаимодействия със скалата и по такъв начин да влошат нейната здравина и цялост, както и да застрашат самия процес на подземно съхраняване. Поради тези причини (освен забранените за депониране отпадъци по чл. 14, ал. 1 от наредбата) за подземно съхраняване не трябва да се приемат и отпадъци, за които има вероятност от спонтанно самозапалване в условията на съхраняване (температура, влажност), газообразни продукти, летливи отпадъци и отпадъци, събирани под формата на неидентифицирани смеси. С оценката на експлоатационната фаза трябва да се идентифицират и специфичните случаи, които по време на експлоатационния период биха довели до създаване на миграционни пътища между отпадъците и биосферата. Различните видове потенциални рискове при експлоатацията трябва да бъдат обобщени в специфични категории. Техните вероятни последици трябва да бъдат оценени, като трябва да се покаже, че няма неприемлив риск, при който по време на експлоатацията капсулирането може да бъде нарушено. С оценката трябва да се определят и мерки за случаите на непредвидени ситуации. 1.2.7. Дългосрочна оценка: Дългосрочната оценка на риска трябва да докаже, че са изпълнени целите за устойчиво депониране за достатъчно продължителен период от време. Оценката трябва да установи, че няма да се създадат пътища за миграция на замърсявания към биосферата в дългосрочния аспект на следексплоатационния период на подземното съхраняване. Бариерите на подземното хранилище (например качествата на отпадъците, инженерните съоръжения, обратното запълване и запечатване на шахтите и сондажите), характеристиките на вместващите скали, околните и лежащите отгоре пластове трябва да бъдат оценени количествено в дългосрочен аспект въз основа на специфичните данни за хранилището или въз основа на задоволителни обичайни допускания. При оценяването трябва да се вземат предвид геохимичните и хидрогеоложките условия като дебитът на подземни води (т. 1.2.3 и 1.2.4), ефективността на бариерите, естествената задържаща способност, както и излужването на депонираните отпадъци. Дългосрочната безопасност на подземното съхраняване трябва да бъде доказана чрез оценка на безопасността, която съдържа оценка на безопасността в момента на закриване на подземното хранилище, и оценка на определени по сценарий възможни важни промени, които се очаква да настъпят с течение на геоложкото време. Накрая трябва да се оценят и последиците от изпускането на съответните вещества в резултат на подземното съхраняване за различни сценарии, които отразяват вероятните дългосрочни промени на биосферата, геосферата и подземното хранилище. При оценка на риска от депонираните отпадъци в дългосрочен аспект не трябва да се вземат предвид контейнерите, в които са поставени отпадъците, и изолацията на кухините на подземното хранилище поради техния ограничен живот във времето. 1.2.8. Оценка на влиянието на надземните съоръжения за приемане: Оценката на влиянието на надземните съоръжения за приемане трябва да докаже безопасната експлоатация на съоръженията на земната повърхност, предназначени за разтоварване, изпитване и временно съхраняване на предназначените за подземно съхраняване отпадъци. Съоръженията за приемане трябва да бъдат проектирани, изградени и експлоатирани така, че да осигурят защита срещу увреждане на човешкото здраве и на околната среда в района на площадката. Съоръженията трябва да отговарят на всички изисквания, отнасящи се и за другите съоръжения за приемане на отпадъци. 1.2.9. Оценка на други рискове: В съответствие с конкретните условия и местоположението на подземното хранилище се извършват и оценки на съществуващите други потенциални рискове. При необходимост се извършва оценка на безопасността на работниците, извършващи минни дейности в близост до подземни хранилища. В тези случаи депонираните отпадъци трябва да бъдат надеждно изолирани от минните дейности. За подземно съхраняване не се приемат отпадъци, които съдържат или могат да генерират опасни вещества, които биха могли да увредят човешкото здраве, например патогенни микроби на заразни болести. Раздел 2. Критерии за приемане за подземно съхраняване - всички видове 2.1. Отпадъци, които не се приемат за подземно съхраняване По смисъла на т. 1.2.1 - 1.2.8 за подземно съхраняване не трябва да бъдат приемани отпадъци, които могат да претърпят нежелани физични, химични и биологични трансформации след тяхното депониране. Такива са: а) отпадъците, посочени в чл. 14, ал. 1 от наредбата; б) отпадъци и контейнерите, в които са поставени, които биха могли да реагират с вода или с вместващата скала при условията на подземно съхраняване и когато това може да доведе до: - промяна в обема на отпадъците; - протичане на самозапалими, токсични или взривоопасни вещества или газове; - всякаква друга реакция, която би могла да застраши безопасността на експлоатацията и/или целостта на бариерата на подземното хранилище. Отпадъците, които биха могли да реагират един с друг, се определят и класифицират по групи на съвместимост. Различните групи на съвместимост трябва да са физически разделени в хранилището на: а) биоразградими отпадъци; б) отпадъци с остър мирис; в) отпадъци, които могат да образуват токсични или взривоопасни газо-въздушни смеси, в т.ч. отпадъците, които: - причиняват образуването на токсични газови концентрации поради парциалното налягане на техните компоненти; - формират концентрации при насищане в контейнер, по-високи от 10 % от концентрацията, съответстваща на долната граница на взривоопасност; г) отпадъци с недостатъчна стабилност спрямо необходимата, за да отговорят на геомеханичните условия; д) отпадъци, които са самозапалими или са предразположени към спонтанно запалване в условията на съхраняване, газообразни продукти, летливи отпадъци, отпадъци, събирани под форма на неидентифицирани смеси; е) отпадъци, които съдържат или от които могат да се образуват патогенни микроби на заразни болести съгласно чл. 14, ал. 1, т. 3 от наредбата. 2.2. Списъци на отпадъци, които са подходящи за подземно съхраняване: Подходящи за подземно съхраняване са инертни, опасни и неопасни отпадъци, които не са изключени с т. 2.1 и 2.2. Списъците на отпадъците, които са подходящи за подземно съхраняване се определят според допустимостта за депонирането им на съответните класове депа, определени с чл. 11, ал. 1 от наредбата. 2.3. Специфична оценка на риска от подземни хранилища: Приемането на отпадъци за подземно съхраняване в конкретно хранилище е предмет на специфичната оценка на риска от хранилището. Специфичните оценки от подземни хранилища, посочени в т. 1.2, за отпадъците, които ще се приемат за подземно съхраняване, трябва да докажат, че нивото на изолация на отпадъците от биосферата е приемливо. Критериите трябва да бъдат изпълнявани при условията на съхраняване. 2.4. Условия за приемане: Отпадъците могат да бъдат депонирани само в подземни хранилища, които са надеждно отделени от минните дейности. Отпадъци, които могат да реагират помежду си, трябва да бъдат определени и класифицирани по групи на съвместимост, като различните групи на съвместимост задължително се отделят физически в хранилището. Раздел 3. Допълнителни съображенияпри солни рудници 3.1. Значение на геоложката бариера: В принципите на безопасност за подземно съхраняване на отпадъци в солни рудници, скалата, която заобикаля отпадъците: а) играе ролята на вместваща скала, в която се капсулират отпадъците; б) заедно с горния и долния непропусклив скален пласт (например анхидрит) изпълнява ролята на геоложка бариера, предназначена да предотврати навлизането на подземни води в подземното хранилище, а където е необходимо, и ефективно да спре изпускането на течности или газове от зоната на депониране; когато тази геоложка бариера е прорязана от шахти и сондажи, те трябва да бъдат запечатани преди началото на експлоатацията, за да се предотврати навлизане на вода, и следва да бъдат херметически затворени след прекратяване експлоатацията на подземното хранилище; когато добивът на минерални ресурси в рудника продължава по-дълго от експлоатацията на подземното хранилище, след прекратяване на експлоатацията на подземното хранилище зоната на депониране задължително се запечатва херметически с непропусклива преграда; преградата се проектира и изгражда по изчисления за работното хидравлично налягане в съответствие с дълбочината така, че водата, която би могла да проникне в експлоатиращия се рудник, да не може да проникне в зоната на подземното хранилище за отпадъци. При солните рудници се счита, че солта осигурява пълно капсулиране. В тези случаи отпадъците могат да имат контакт с биосферата само в инцидентни случаи или при събития в течение на геоложкото време, като тектонски движения или ерозия (например свързани с повишаване на морското равнище). Наличието на малка вероятност за промяна на качествата на депонираните в хранилището отпадъци изисква да се анализират и последиците от възможните такива неблагоприятни инциденти. 3.2. Дългосрочна оценка: Доказването на безопасността на подземното съхраняване в солни рудници в дългосрочен аспект може да се предприеме, когато солните скали са предназначени да служат като скална бариера. Солните скали изпълняват изискванията за непропускливост на газове и течности и са пригодни да капсулират депонираните отпадъци поради тяхната способност да слягат и да ги задържат напълно до края на процеса на преобразуване. Способността за слягане на солните скали не противоречи на изискването за стабилност на кухините по време на експлоатацията на хранилището (стабилността е от значение за гарантиране на безопасна експлоатация и поддържане на целостта на геоложката бариера за неограничено време така, че да има продължителна защита на биосферата). Отпадъците трябва да бъдат изолирани постоянно от биосферата. Контролирано пропадане на лежащите отгоре пластове или други дефекти в дългосрочен аспект са допустими, ако се докаже, че ще възникнат само трансформации без разкъсвания, целостта на геоложката бариера ще бъде запазена и няма да се образуват пътища, по които може да навлезе вода в отпадъците или техни компоненти да мигрират в биосферата. Раздел 4. Допълнителни съображенияпри твърди скали Дълбочинното съхраняване в твърди скали представлява подземно съхраняване на дълбочина неколкостотин метра, където твърдата скала включва различни магмени и метаморфни скали - например гранит или гнайс, като тя може да съдържа и седиментни скали, като варовик и пясъчници. 4.1. Принципи на безопасност. 4.1.1 Дълбочинното хранилище в твърди скали трябва да представлява хранилище с устойчива конструкция, която не се нуждае от поддръжка. Освен това конструкцията не трябва да пречи на оползотворяването на отпадъците или на възможността да се предприемат бъдещи корективни мерки. Дълбочинното хранилище в твърди скали следва да бъде проектирано така, че да гарантира, че отрицателните природни ефекти или задълженията, произтичащи от дейностите на настоящото поколение, няма да се прехвърлят върху идните поколения. 4.1.2. В принципите за безопасност на подземното обезвреждане на отпадъци основната концепция е изолиране на отпадъците от биосферата, както и естествено задържане на всички замърсители, отделящи се от отпадъците. За определени видове опасни вещества и отпадъци е установена нуждата да се предпазят хората и околната среда от непрекъснато излагане на опасност за продължителен период от време, който се предполага, че е няколко хиляди години. Такова ниво на защита може да се постигне чрез дълбочинно съхраняване в твърди скали. Хранилища за дълбочинно съхраняване могат да се разполагат в закрит рудник, където минните дейности са приключили, или в ново съоръжение за дълбочинно съхраняване. 4.1.3. При съхраняване в твърди скали не е възможно да се постигне пълно капсулиране. В този случай подземното хранилище трябва да бъде конструирано така, че естественото задържане на заобикалящите пластове да смекчи въздействието на замърсителите до степен, че те да нямат необратими вредни въздействия върху околната среда. Това означава, че установеният капацитет на близката околна среда да задържа и разгражда замърсителите ще определи дали емисиите, отделяни от отпадъците в подземното хранилище, са допустими и приемливи. 4.1.4. Спазването на изискванията на Закона за водите по отношение опазване качествата на водите се преценява чрез доказване на безопасността на подземното хранилище в дългосрочен аспект (виж т. 1.2.7). Поведението на системата за подземно съхраняване следва да бъде оценена по комплексен начин, взимайки под внимание взаимосвързаните функции на различните компоненти на системата. При дълбочинно съхраняване в твърди скали отпадъците трябва да са разположени под нивото на подземните води. Забранява се директно изхвърляне на замърсители в подземните води освен в случаите, когато това се допуска с разрешителното за ползване на воден обект. Изисква се предприемане на мерки за предотвратяване влошаването на състоянието на всички подземни води. При дълбочинно съхраняване в твърди скали това изискване се спазва, като не се допускат изпусканията на опасни вещества от хранилището в количества или концентрации, които биха причинили вредни въздействия, да достигнат до биосферата, вкл. по-горните части на системата от подземни води в контакт с биосферата. В тази връзка се оценяват възможните пътищата за навлизане на вода към и в биосферата. На оценка подлежи и въздействието на промените в хидрогеоложката система. 4.1.5. Когато при дълбочинни хранилища в твърди скали, протичащите за продължителен период от време процеси на гниене на отпадъците, на опаковките и на инженерните съоръжения се образуват газове, се извършва оценяване на образуването на газовете и на тяхното въздействие, като резултатите от оценката се вземат под внимание при проектирането на подземните пространства за дълбочинно съхраняване в твърди скали.

(1) 3. Посока и сила ежедневно не се изисква на вятъра 4. Изпарения ежедневно ежедневно, добавено към месечните стойности 5. Атмосферна ежедневно средномесечно влага (в 14 ч. CET) (1) № Показатели По време на След закриване по експлоатация на депото ред на депото 1. Количество вале- ежедневно ежедневно, жи добавено към месечните стойности 2. Температура (ми- ежедневно средномесечно нимална, макси- мална, в 14 ч. CET) (1) 3. Посока и сила ежедневно не се изисква на вятъра 4. Изпарения ежедневно ежедневно, добавено към месечните стойности 5. Атмосферна ежедневно средномесечно влага (в 14 ч. CET) (1) Забележка. (1) Измерването на параметрите се извършва в 14 ч. цен- тралноевропейско време (CET). Раздел 3. Емисионни данни: контрол върху водите, инфилтрата и газовете 3.1. Контролирането на емисиите и имисиите на повърхностни води и на емисиите на инфилтрат и газ от отпадъчното тяло се извършва по таблица 2, като: а) местата за мониторинг на повърхностните и отпадъчните води, показателите и емисионните ограничения се определят в разрешителното за ползване на воден обект, като измервания се извършват в най-малко един пункт за мониторинг над депото срещу течението и един - след депото, по посока на естествения поток на повърхностните води; б) мониторингът на газа трябва да бъде представителен за всеки участък или клетка (подобект) от депото; в) вземането на проби и определянето на обема и състава на инфилтрата трябва да се извършват поотделно на всички места на площадката, на които се отделя инфилтрат; пробовземането може да се извършва съгласно Общото ръководство за пробовземане, ISO 5667-2 (1991); г) се взема представителна проба за определяне на средния химичен състав на инфилтрата и водите. Таблица 2 № По време на След закриване След закриване по експлоатация на депото на депото (3) ред на депото 1. Обем на месечно(1), (3) на всеки инфилтрата (8) 6 месеца 2. Състав на ин- на тримесечие(3) на всеки филтрата

(2) , (8) 6 месеца 3. Обем и състав на на тримесечие(3) на всеки повърхностните 6 месеца води (7) 4. Потенциални месечно

(3) , (5) на всеки газови емисии и 6 месеца (6) атмосферно на- лягане (СН4, СО2, О2, Н2S, Н2 и др.)

(4) № По време на След закриване След закриване по експлоатация на депото на депото (3) ред на депото 1. Обем на месечно(1), (3) на всеки инфилтрата (8) 6 месеца 2. Състав на ин- на тримесечие(3) на всеки филтрата (2), (8) 6 месеца 3. Обем и състав на на тримесечие(3) на всеки повърхностните 6 месеца води (7) 4. Потенциални месечно (3),

(5) на всеки газови емисии и 6 месеца

(6) атмосферно на- лягане (СН4, СО2, О2, Н2S, Н2 и др.)(4) Забележки. (1) Честотата на месечното пробовземане за определя- не обема и състава на инфилтрата трябва да съответства на вида и състава на отпадъка. (2) Параметрите, които ще бъдат измервани, и вещест- вата, които ще бъдат анализирани, се определят от състава на депонираните отпадъци и съгласно показателите в раздел 2 от приложение № 1. (3) При определяне на обема и състава на повърхност- ните води в случаите, когато те са относително постоянни, измерването може да става и на по-дълги периоди, но не по-малко от един път годишно. (4) Измерванията по т. 4 са свързани главно с устано- вяване на съдържанието на органични съставки в отпадъците. (5) СН4, СО2, О2 - постоянно, за други газове - ако се прецени, че оказват влияние на инфилтрата. (6) Ефективността на газоотвеждащата система трябва да бъде проверявана постоянно.

(7) С разрешение на компетентните органи мониторинг на обема и състава на повърхностните води може да не се извършва в случаите, когато върху тях не се оказва съществено въздействие от депото за отпадъци.

(8) Мониторинг на обема и състава на инфилтрата се извършва само тогава, когато събирането на инфилтрат се изисква. Раздел 4. Опазване на подземните води 4.1. Мониторингът за опазване на подземните води трябва да бъде такъв, че да осигурява информация за застрашените от замърсяване подземни води в резултат на депонирането на отпадъци, като се извършват измервания с най-малко един пункт за мониторинг над депото и два - след депото, по посока на естествения поток на подземните води съгласно таблица 3. 4.1.1. Броят на пунктовете за мониторинг може да бъде увеличен въз основа на хидрогеоложките проучвания или при необходимост от прогнозиране на изпускането на инфилтрат в подземните води. 4.1.2. Пробовземането се извършва най-малко на три места преди започване на дейностите по депониране, за да се установят препоръчителните места за бъдещо пробовземане. 4.1.3. Пробовземане и анализ на инфилтрата и подземните води се извършват по индикаторните показатели на очакваното замърсяване, които са необходими за ранно установяване на измененията в качествата на подземните води. Таблица 3 № Показатели По време на След закриване по експлоатация на депото ред на депото 1. Ниво на подземни- на всеки на всеки те води 6 месеца (1) 6 месеца (1) 2. Състав на подзем- честотата честотата се ните води се определя определя в за- в зависимост висимост от от местопо- местоположе- ложението и нието и специ- спецификата фиката на на депото(2), (3) депото (2), (3) № Показатели По време на След закриване по експлоатация на депото ред на депото 1. Ниво на подземни- на всеки на всеки те води 6 месеца (1) 6 месеца (1) 2. Състав на подзем- честотата честотата се ните води се определя определя в за- в зависимост висимост от от местопо- местоположе- ложението и нието и специ- спецификата фиката на на депото(2), (3) депото (2), (3) Забележки: (1) При изразени колебания на нивото на подземните води честотата на измерванията трябва да бъде увеличена. (2) Честотата на пробовземанията е в зависимост от ско- ростта на подземните води. (3) При достигане на концентрации на индикаторните показатели, равни на прага на замърсяване, се извършват проверки чрез повторни пробовземания. В случай че повторните пробовземания потвърдят получените резултати, се изпълняват предвидените мерки в плана по чл. 39, т. 6 ЗУО. 4.1.4. Значителните неблагоприятни въздействия върху околната среда съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 и чл. 44, ал. 3 от наредбата се считат за настъпили, когато анализът на пробите от подземните води показва съществени изменения в качествата на водите, изразяващи се в превишения на концентрациите на индикаторните показатели над прага на замърсяване. Прагът на замърсяване на подземните води се определя с условията на разрешението за извършване на дейности с отпадъци или комплексното разрешително въз основа на инженерно-геоложките и хидрогеоложките изследвания за установяване на специфичния геоложки строеж в района на депото и качеството на подземните води и съобразно наредбата по чл. 135, т. 2 от Закона за водите. 4.1.5. Наблюденията по т. 4.1.4 се оценяват чрез контролни диаграми с установени контролни нива за всеки наблюдателен кладенец по посока на напорния градиент на потока. Контролните нива трябва да се определят съобразно местните промени в качеството на подземните води. Раздел 5. Топография на депото: състоянието на тялото на депото 5.1. Мониторингът за състоянието на тялото на депото (топографията на депото) се извършва съгласно таблица 4. Таблица 4 № Показатели По време на След закри- по експлоатация ване на ред на депото депото 1. Структура и състав ежегодно на отпадъчното тяло (1) 2. Поведение (сляга- ежегодно ежегодно, с ния) на повърхно- установяване стта на тялото на на настъпилите депото изменения № Показатели По време на След закри- по експлоатация ване на ред на депото депото 1. Структура и състав ежегодно на отпадъчното тяло (1) 2. Поведение (сляга- ежегодно ежегодно, с ния) на повърхно- установяване стта на тялото на на настъпилите депото изменения Забележка. (1) Показателите за състоянието на тялото на депото са: площ, заета от отпадъците, обем и състав на отпадъците, технология на депониране, продължителност на експлоатация и свободен капацитет на депото.