(1) Когато браншова организация, функционираща в определен от нея район или райони, се счита за представляваща производството, търговията или преработката на даден продукт, по искане на организацията със заповед на министъра на земеделието и горите може да се определи някое от споразуменията, решенията или съгласуваните практики, приети в рамките на тази организация, да бъдат задължителни за определен период от време и за други лица от съответния район, които не са част от организацията.
(2) Браншова организация следва да се счита за представляваща по смисъла на ал. 1, когато обхваща най-малко две трети от производството, търговията или преработката на определен продукт или продукти в съответния район или райони.
(3) В случаите, когато искането за разширяване на прилагането на правила и от други лица обхваща повече от един район, браншовата организация задължително доказва във всеки от съответните райони своята представителност за всеки от браншовете, които обхваща.
(4) Правилата, за които може да се иска разширяване на прилагането им по отношение на други лица:
- 1. трябва да съдържат един от следните елементи: а) информация за производството и пазара; б) по-строги производствени правила от нормативно установените; в) сключване на стандартни договори; г) правила за търговия на пазара;
- 2. трябва да са били в сила най-малко една година;
- 3. могат да бъдат обявени за задължителни за не повече от три години;
- 4. не могат да нарушават правилата, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави.