Наредба № 6 от 28 юли 2004 г. за условията и изискванията за изграждането и експлоатацията на инсталации за изгаряне иинсталации за съвместно изгаряне на отпадъци

С тази наредба се определят условията и изискванията за изграждането и експлоатацията на инсталации за изгаряне и инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци с оглед предотвратяване, намаляване и/или ограничаване в максимално възможна степен на замърсяването на околната среда, включително на изпусканите в резултат на изгарянето емисии на вредни вещества в атмосферния въздух, почвите, повърхностните и подземните води, и произтичащия от тях риск за човешкото здраве.

Разрешенията и комплексните разрешителни по чл. 3, ал. 1 се издават от компетентните органи, когато информацията в подадените заявления съгласно чл. 38 ЗУО или чл. 122 ЗООС доказва, че предложените методи за вземане на проби и методи и средства за измерване на емисиите на вредни вещества в атмосферния въздух и емисиите на вредни и опасни вещества в отпадъчните води отговарят на изискванията по приложение № 3.

Когато операторът на дадена инсталация за изгаряне или инсталация за съвместно изгаряне на отпадъци, които не притежават опасни свойства, предвижда такава промяна в работата на инсталацията, която е в състояние да доведе до изгарянето или съвместното изгаряне в нея на опасни отпадъци, се счита, че тази промяна е съществена по смисъла на § 1, т. 41 от допълнителните разпоредби на ЗООС.

Операторите на инсталации за изгаряне или инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци предприемат необходимите предпазни мерки при доставяне и приемане на отпадъците, осигуряващи предотвратяване или намаляване на отрицателното въздействие върху околната среда, включително замърсяването на атмосферния въздух, на почвите, повърхностните и подземните води, отделянето на миризми и шумове, и произтичащият от тях риск за човешкото здраве.

Компетентните органи могат да допускат прилагането на изисквания, различни от тези по чл. 12, ал. 1 и ал. 3 и чл. 13 за конкретни отпадъци или процеси на термично третиране, използвани в инсталация за изгаряне, с издаваните от тях разрешения или комплексни разрешителни по чл. 3, ал. 1, при условие че:

1. 1. се спазват останалите изисквания на наредбата;
2. 2. получените в резултат на изгарянето остатъци не са в по-голямо количество и не съдържат повече органични съединения в сравнение с остатъците, които биха се получили при спазването на изискванията по чл. 12, ал. 1 и 3 и чл. 13.

Компетентните органи могат да допускат прилагането на изисквания, различни от тези по чл. 12, ал. 2 и 3, за конкретни отпадъци или процеси на термично третиране, използвани в инсталация за съвместно изгаряне, с издаваните от тях разрешения или комплексни разрешителни по чл. 3, ал. 1, при условие че:

1. 1. са спазени нормите за допустими емисии (НДЕ) на въглероден оксид и органични съединения, изразени като общ органичен въглерод съгласно приложение № 1;
2. 2. отпадъците, образувани от предприятия на целулозно-хартиената промишленост, се изгарят съвместно на площадката, на която са образувани, в съществуващи котли за изгаряне на дървесни кори при спазване на условието по т. 1.

Инфекциозни отпадъци се изгарят в пещите на инсталациите за изгаряне или инсталациите за съвместно изгаряне, без да се смесват предварително с други видове отпадъци и без да се извършват преки манипулации с тях.

Резултатите от измерванията за проверка на съответствието с НДЕ се привеждат към условията по чл. 45.

За заустване на отпадъчните води от инсталациите за изгаряне или инсталациите за съвместно изгаряне на отпадъци се изисква:

1. 1. при заустване във водни обекти - разрешително, издадено съгласно чл. 46, ал. 1 от Закона за водите и Наредба № 10 от 2001 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване или комплексно разрешително съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2;
2. 2. при заустване в канализационната система - договор, сключен по реда на чл. 4 на Наредба № 7 от 2000 г. за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места (ДВ, бр. 98 от 2000 г.).

В случаите, когато отпадъчни води от газоочистката се третират в пречиствателно съоръжение извън съответната инсталация за изгаряне или съвместно изгаряне на отпадъци:

1. 1. индивидуалните емисионни ограничения по чл. 25, ал. 2 се прилагат в точката, в която отпадъчните води напускат пречиствателното съоръжение, ако то е предназначено единствено за пречистване на отпадъчни води от газоочистката на инсталации за изгаряне или инсталации за съвместно изгаряне;
2. 2. операторът извършва изчисления по масов баланс, за да определи масовите концентрации на вредни и опасни вещества в потока на отпадъчните води на изход от пречиствателното съоръжение, които се дължат на отпадъчните води, получени от газоочистката, с цел да се установи спазването на емисионните норми по приложение № 4, ако пречиствателното съоръжение не е предназначено единствено за третиране на отпадъчни води, произхождащи от инсталации за изгаряне или инсталации за съвместно изгаряне.

Не се допуска постигането на индивидуалните емисионни ограничения по чл. 25, ал. 2 чрез разреждане на отпадъчните води.

Транспортирането и временното съхраняване на сухи прахообразни остатъци (прах от котли и сухи остатъци от пречистването на получените при горенето газове или др.), се извършва в затворени контейнери или по друг начин, осигуряващ предотвратяване замърсяването на околната среда.

Инсталациите за изгаряне и инсталациите за съвместно изгаряне на отпадъци се оборудват със средства за измерване, като се използват измервателни методи, осигуряващи мониторинг на установените с наредбата задължителни технически параметри, условия за експлоатация, НДЕ и емисионни норми.

Изискванията към измерванията на емисиите на вредни и/или опасни вещества от инсталациите за изгаряне и инсталациите за съвместно изгаряне се определят изрично с условията в разрешенията и комплексните разрешителни по чл. 3, ал. 1 и/или разрешителните по чл. 26, т. 1.

Разположението на точките за вземане на проби или за измерване се определят от компетентните органи с издаваните от тях разрешения и комплексни разрешителни по чл. 3, ал. 1 и/или разрешителните по чл. 26, т. 1.

Периодичните измервания за определяне на емисиите на вредни вещества в атмосферния въздух и емисиите на вредни и опасни вещества в отпадъчните води се извършват съгласно условията по т. 1 и 2 на приложение № 3.

При спазване на условията по приложение № 3 емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от инсталациите за изгаряне или инсталациите за съвместно изгаряне на отпадъци и свързаните с тях технологични параметри, подлежат на следните измервания:

1. 1. непрекъснато (автоматично) измерване на нивата на азотни оксиди, въглероден оксид, общ прах (прахови частици), органични съединения, хлороводород, флуороводород и серен диоксид - в случаите, когато за тях са установени НДЕ;
2. 2. не по-малко от две периодични измервания на нивата на тежки метали и диоксини и фурани в рамките на една календарна година, като през първите дванадесет месеца от експлоатацията на инсталацията се осъществява едно измерване на всеки три месеца;
3. 3. непрекъснато измерване на обемния дебит, налягането и температурата на отпадъчните газове и съдържанието на кислород и водни пари в тях;
4. 4. непрекъснато измерване на температурата по чл. 12, 14 и 17 в близост до вътрешната стена или в друга представителна точка от горивната камера съгласно чл. 12, ал. 4.

Съдържанието на кислород в отпадъчните газове, времето на престой и задължителната минимална температура се проверяват при всяко пускане в експлоатация на инсталацията за изгаряне или инсталацията за съвместно изгаряне, включително при възможно най-неблагоприятните условия на експлоатация, които могат да се предвидят.

Нормите за допустими емисии в атмосферния въздух са спазени, когато:

1. 1. нито една от измерените средноденонощни стойности не превишава НДЕ по т. 1 от приложение № 1 или тези по приложение № 2 и 97 % от средноденонощните стойности в рамките на една календарна година не превишават НДЕ по т. 5.1 от приложение № 1;
2. 2. нито една от половинчасовите средни стойности не превишава НДЕ, посочени в колона А на таблица 2 от т. 2 на приложение № 1 или 97 % от половинчасовите средни стойности в рамките на една календарна година не превишават НДЕ, посочени в колона Б на таблица 2 от т. 2 на приложение № 1;
3. 3. нито една от средните стойности за периодите на вземане на проби при периодични измервания на тежки метали, диоксини и фурани не превишава съответните НДЕ съгласно т. 3 и 4 на приложение № 1 или приложение № 2;
4. 4. са изпълнени изискванията на т. 5.2 от приложение № 1 или на приложение № 2.

Средните стойности за периода на вземане на проби и средните стойности от периодичните измервания на емисиите на флуороводород, хлороводород и серен диоксид се определят в съответствие с изискванията на чл. 36 и 37 и условията по приложение № 3.

В местата, определени в чл. 28, ал. 1 и чл. 29, т. 1, се извършват следните анализи на отпадъчните води от газоочистката на инсталациите за изгаряне или инсталациите за съвместно изгаряне:

1. 1. непрекъснати измервания на параметрите, посочени в чл. 27, ал. 2;
2. 2. ежедневно количествено определяне на неразтворените вещества по т. 1 от приложение № 4 чрез еднократна или съставна представителна проба от отпадъчните води за период от 24 часа;
3. 3. определяне на веществата, посочени в точки от 2 до 10 от приложение № 4 чрез съставна представителна проба от отпадъчните води за период от 24 часа, което се извършва най-малко веднъж месечно;
4. 4. определяне на веществата съгласно т. 11 от приложение № 4 най-малко веднъж на 3 месеца през първата година от експлоатацията на инсталацията и най-малко веднъж на 6 месеца след изтичането на този период.

Индивидуалните емисионни ограничения по чл. 25, ал. 2 за допустимо съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води от газоочистката са спазени, ако резултатите от анализите не превишават следните изисквания:

1. 1. за веществата по чл. 50, т. 2 - едновременно в изискванията за 95 % и за 100 % от всички измервания съгласно приложение № 4;
2. 2. за веществата по чл. 50, т. 3 - в повече от едно измерване или в повече от 5 % от всички измервания за едногодишен период;
3. 3. за веществата по чл. 50, т. 4 - в нито едно от измерванията.

В случаите, когато резултатите от извършените измервания показват, че е налице превишаване на една или повече от установените с наредбата норми за допустими емисии на вредни вещества в атмосферния въздух и емисионните норми за допустимо съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, операторите информират незабавно писмено компетентните органи относно регистрираните превишения.

Компетентните органи определят с издаваните от тях разрешения и комплексни разрешителни по чл. 3, ал. 1 максимално допустимата продължителност поотделно на всички неизбежни технически спирания, смущения или повреди в работата на пречиствателните съоръжения или средствата за измерване, по време на които се допуска превишаване на установените с наредбата норми за допустими емисии на вредни вещества в атмосферния въздух и емисионните норми за допустимо съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води.

В случай на производствена авария операторът ограничава или прекратява експлоатацията на инсталацията за изгаряне или съвместно изгаряне на отпадъци в най-краткия възможен за целта срок до възстановяване на нормалните условия за нейната експлоатация.

При експлоатация на инсталации за изгаряне или съвместно изгаряне на отпадъци при никакви обстоятелства не се допуска нарушаване на:

1. 1. нормата за допустими емисии в атмосферния въздух на общ прах (прахови частици) от 150 mg/Nm3, изразена като половинчасова средна стойност;
2. 2. нормите за допустими емисии в атмосферния въздух на въглероден оксид и органични съединения;
3. 3. изискванията към условията за експлоатация съгласно разрешението или комплексното разрешително по чл. 3, ал. 1.

Операторите на инсталации за изгаряне или съвместно изгаряне на отпадъци с номинален капацитет от два или повече тона на час осигуряват обществен достъп до доклада по чл. 46 по реда на глава втора от ЗООС.

Компетентните органи изготвят списък на инсталациите за изгаряне и инсталациите за съвместно изгаряне на отпадъци с номинален капацитет по-малък от два тона на час и осигуряват достъп на обществеността до него.

По смисъла на тази наредба:

1. 1. “Инсталация за изгаряне” е всяко неподвижно или подвижно техническо съоръжение или оборудване, което се използва за термично третиране на отпадъци, със или без оползотворяване на отделената в резултат на изгарянето топлина. Инсталацията за изгаряне включва площадката, на която е разположена, както и намиращите се на площадката пещи за изгаряне на отпадъци; съоръжения за приемане, временно съхраняване и инсталации за предварителна обработка на отпадъците; системите за захранване с отпадъци, гориво и въздух;котлите; инсталациите за пречистване на отпадъчните газове; инсталации за третиране и съхраняване на остатъците от изгарянето и на отпадъчните води; комини; устройствата и системите за контрол на процесите на изгаряне и за регистриране и наблюдение на условията на изгаряне.
2. 2. “Термично третиране” включва изгаряне на отпадъците чрез окисляване, както и други термични процеси, като пиролиза, газификация или плазмени процеси, доколкото веществата, получени от тези процеси, се изгарят непосредствено след тях. 3. “Инсталация за съвместно изгаряне” е всяка неподвижна или подвижна инсталация, чието основно предназначение е производството на енергия или на материални продукти, в която се изгарят отпадъци, с оглед на оползотворяването им като основно или допълнително гориво или с оглед на тяхното обезвреждане. В случай, че основната цел на съвместното изгаряне в дадена инсталация е обезвреждане на отпадъците, а не производство на енергия или материално производство, то инсталацията се счита като “инсталация за изгаряне” по смисъла на т. 1. Инсталацията за съвместно изгаряне включва площадката, на която е разположена, както и намиращите се на площадката пещи за съвместно изгаряне на отпадъци; съоръжения за приемане, временно съхраняване и инсталации за предварителна обработка на отпадъците; системите за захранване с отпадъци, гориво и въздух;котлите; инсталациите за пречистване на отпадъчните газове; инсталации за третиране и съхраняване на остатъците от изгарянето и на отпадъчните води; комини; устройствата и системите за контрол на процесите на изгаряне и за регистриране и наблюдение на условията на изгаряне. 4. “Съществуваща инсталация за изгаряне” е всяка инсталация за изгаряне на отпадъци, която е въведена в експлоатация преди датата на влизане в сила на наредбата. 5. “Съществуваща инсталация за съвместно изгаряне” е всяка инсталация за съвместно изгаряне на отпадъци, за която е издадено разрешение или комплексно разрешително по чл. 3, ал. 1 и е въведена в експлоатация не по-късно от 28 декември 2004 г. 6. “Компетентни органи” за прилагане изискванията на наредбата, в т.ч. за своевременното предприемане на необходимите и достатъчни мерки и действия по тяхното налагане, са: а) министърът на околната среда и водите - за инсталациите, попадащи в обхвата на приложение № 4 ЗООС, както и в случаите по чл. 37, т. 2 ЗУО; б) директорът на регионалната инспекция по околната среда и водите - в случаите по чл. 37, т. 1 ЗУО или по чл. 117, ал. 3 ЗООС. 7. “Номинален капацитет” е сумата на предоставените от производителя и потвърдени от оператора капацитети на всички отделни пещи в рамките на една инсталация за изгаряне или съвместно изгаряне, определен въз основа на топлотворната способност на отпадъците, която се изразява с количеството изгорени отпадъци за един час. 8. “Диоксини и фурани” са посочените в приложение № 6 полихлорирани дибензо-p-диоксини и дибензофурани. 9. “Остатъци” са всички течни или твърди материали, включително дънната пепел и шлаката, увлечена/летяща пепел и прах от котли, твърдите продукти от процесите на третиране на отпадъчните газове, утайките от третирането на отпадъчните води, отработените катализатори и отработения активен въглен, които са отпадъци по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗУО и се образуват при процесите на изгаряне или съвместно изгаряне, третирането на отпадъчните газове или води или при други процеси, извършвани в инсталацията за изгаряне или съвместно изгаряне. 10. “Биомаса” са продукти, произхождащи от земеделието или горското стопанство, състоящи се изцяло или частично от растителни материали, чието енергийно съдържание може да бъде оползотворено, както и отпадъците, изброени в чл. 2, ал. 2, т. 1, букви от “а” до “д”. 11. “Смесени битови отпадъци” са битовите отпадъци по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на ЗУО с изключение на отпадъците, които се събират разделно при източниците им и попадат в подгрупа с код 20.01, и с изключение на отпадъците от подгрупа с код 20.02 съгласно списъка по приложение № 1 от Наредба № 3 от 2004 г. за класификация на отпадъците. 12. “Средноденонощни норми за допустими емисии (стойности)” са нормите за допустими емисии (стойностите), осреднени за период от 24 часа. 13. “Половинчасови норми за допустими емисии (стойности)” са нормите за допустими емисии (стойностите), осреднени за период от 30 минути.

Когато за изграждането и експлоатацията на инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци се изисква издаване на комплексно разрешително, водеща при определяне на производствената дейност е категорията на основната промишлена дейност, определена съгласно приложение № 4 ЗООС.

Наредбата се издава на основание чл. 15, ал. 2 от Закона за управление на отпадъците (ДВ, бр. 86 от 2003 г.).

Съществуващите инсталации за изгаряне или съвместно изгаряне на отпадъци се привеждат в съответствие с изискванията на тази наредба не по-късно от 31 декември 2006 г.

Указания във връзка с прилагането на наредбата дава министърът на околната среда и водите.

Периодичните измервания на емисиите на тежки метали и диоксини и фурани в атмосферния въздух по чл. 40, т. 2 се заменят с непрекъснати след установяването на методи за измерването им със съответен БДС в определен за целта от министъра на околната среда и водите срок.

Нормите за допустими емисии на азотни оксиди по т. 1 и 2 на приложение № 1 се прилагат към инсталациите, които изгарят единствено опасни отпадъци, от 1 януари 2007 г.

Компетентните органи могат да разрешават следните изключения от прилагането на НДЕ на азотни оксиди по т. 1 на приложение № 1 към съществуващите инсталации за изгаряне:

1. 1. до 1 януари 2008 г. - ако номиналният им капацитет е по-малък или равен на 6 тона на час, при условие че с разрешението или комплексното разрешително по чл. 3, ал. 1 са установени средноденонощни стойности не по-високи от 500 mg/m3;
2. 2. до 1 януари 2010 г. - ако номиналният им капацитет е по-голям от 6 тона на час, но по-малък или равен на 16 тона на час, при условие че с разрешението или комплексното разрешително по чл. 3, ал. 1 са установени средноденонощни стойности не по-високи от 400 mg/m3;
3. 3. до 1 януари 2008 г. - ако номиналният им капацитет е по-голям от 16 тона на час, но по-малък от 25 тона на час, при условие че не изпуска отпадъчни води и с разрешението или комплексното разрешително по чл. 3 са установени средноденонощни стойности не по-високи от 400 mg/m3.

До 1 януари 2008 г. компетентните органи могат да разрешават изключения от прилагането на НДЕ на общ прах (прахови частици) по т. 1 на приложение № 1 към съществуващи инсталации за изгаряне, при условие че с разрешението или комплексното разрешително по чл. 3, ал. 1 за експлоатацията им е установена среднодневна НДЕ не по-висока от 20 mg/m3.

До 1 януари 2010 г. компетентните органи могат да разрешават изключения от прилагането на НДЕ на азотни оксиди по т. 2 на приложение № 1 към съществуващи инсталации за изгаряне с номинален капацитет между 6 и 18 тона на час, при условие че с разрешението или комплексното разрешително по чл. 3, ал. 1 за експлоатацията им е установена половинчасова НДЕ не по-висока от 600 mg/m3 за колона А или 400 mg/m3 за колона Б на същото приложение.

До 1 януари 2007 г. компетентните органи могат да разрешават изключения от прилагането на НДЕ за тежки метали по т. 3, колона А, приложение № 1 към съществуващи инсталации, които изгарят само опасни отпадъци, при условие че с разрешението по чл. 3, ал. 1 са установени НДЕ не по-високи от тези в колона Б на т. 3 от същото приложение.

До 1 януари 2008 г. компетентните органи могат да разрешават изключения от прилагането на НДЕ за азотни оксиди по т. 3.2 на приложение № 2 за съществуващите циментови пещи, работещи с мокър процес, или за пещите за цимент, които изгарят по-малко от три тона отпадъци на час, при условие че с разрешението или комплексното разрешително по чл. 3, ал. 1 е установена обща НДЕ не по-висока от 1200 mg/m3.

До 1 януари 2008 г. компетентните органи могат да разрешават изключения от прилагането на НДЕ за емисията на общ прах по т. 3.2 на приложение № 2 за съществуващи циментови пещи, които изгарят по-малко от три тона отпадъци на час, при условие че с разрешението или комплексното разрешително по чл. 3, ал. 1 е установена НДЕ не по-висока от 50 mg/m3.

Нормите за допустими емисии на азотни оксиди по т. 4.1.1.1. на приложение № 2 се прилагат към инсталациите за съвместно изгаряне, които изгарят единствено опасни отпадъци, от 1.I.2007 г.

До 1 януари 2007 г. компетентните органи могат да разрешават изключения от прилагането на НДЕ на азотни и серни оксиди по т. 4.1.1.1 на приложение № 2 към съществуващи инсталации за съвместно изгаряне с обща термична мощност между 100 и 300 MWth, изгарящи твърди горива в кипящ слой, при условие че с разрешението или комплексното разрешително по чл. 3, ал. 1 за Спроцес е установена стойност за азотни оксиди не по-висока от 350 mg/Nm3 и стойност за серен диоксид не по-висока от стойността, определена съгласно т. 4.1.1.1.1 на приложение № 2.

До 1 януари 2008 г. компетентните органи могат да разрешават изключения от прилагането на НДЕ за азотни оксиди по т. 4.1.1.2 на приложение № 2 към съществуващи инсталации за съвместно изгаряне с обща термична мощност между 100 и 300 MWth, изгарящи биомаса в кипящ слой, при условие че с разрешението или комплексното разрешително по чл. 3, ал. 1 за Спроцес е установена стойност не по-висока от 350 mg/Nm3.

До 1 януари 2008 г. компетентните органи могат да разрешават изключения от прилагането на емисионните норми за неразтворени вещества в отпадъчните води по приложение № 4 към съществуващи инсталации, при условие, че с разрешителните по чл. 26, т. 1 е установено изискването не по-малко от 80 % от измерените стойности да не превишават 30 mg/l и нито една от тези стойности да не превишава 45 mg/l.

Допустимите изключения от НДЕ по § 8, 9, 10, 12, 13, 16 и емисионните норми по § 17 не се прилагат след 31 декември 2006 г. към съществуващи инсталации за изгаряне, за които е издадено разрешение или комплексно разрешително по чл. 3, ал. 1 и са въведени в експлоатация след 28 декември 2002 г.

към чл. 2, ал. 4 Норми за допустими емисии на вредни вещества в атмосферния въздух от инсталациите заизгаряне на отпадъци 1. Средноденонощни норми за допустими емисии: Таблица 1 Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя 2. Половинчасови норми за допустими емисии: Таблица 2 Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя 3. Норми за допустими емисии, за период на пробовземане между 30 минути и 8 часа, на концентрации на тежки метали и техните газообразни и/или парообразни съединения: Таблица 3 Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя 3.1. НДЕ от таблица 3 се прилагат също за емисии, съответстващи на тежки метали, и на техните съставки в газообразно и парообразно състояние. 4. Норма за допустими емисии на диоксини и фурани, определени като средна стойност за не-малко от шестчасов и не по-голям от осемчасов период на вземане на проби: Таблица 4 Вредни вещества НДЕ, ng/m3 Диоксини и фурани 0,1 4.1. Нормата за допустими емисии по т. 4 по-горе се отнася за общата концентрация на диоксини и на фурани, изчислена въз основа на токсичната им еквивалентност съгласно приложение № 6. 5. Норми за допустими емисии на въглероден оксид (не се отнасят за периодите на въвеждане и извеждане от експлоатация на съответната инсталация): 5.1. среднодневна стойност - 50 mg/m3; 5.2. средна стойност за десет минути - 150 mg/m3 (отнася се за най-малко 95 % от всички измервания), или средна стойност за тридесет минути - 100 mg/m3 (отнася се за всички измервания за период от 24 часа).

№ 2към чл. 2, ал. 4 Норми за допустими емисии на вредни вещества в атмосферния въздух от инсталациите за съвместно изгаряне на отпадъци 1. Посочената по-долу формула (правило на смесите) трябва да се прилага във всички случаи, когато в таблицата на приложението не е установена специфична обща норма за допустими емисии (С). 2. Нормите за допустими емисии на всяко разглеждано вредно вещество и на въглеродния оксид, съдържащи се в газовете, отделени при съвместното изгаряне на отпадъците, трябва да се изчислява, както следва: Забележка на редакцията: виж формулата в PDF-а на броя където: Vотпадък е обемът на отпадъчните газове, получени единствено в резултат от изгаряне на отпадъците, определен спрямо отпадъците с най-ниска топлотворна способност, от посочените в разрешението или комплексното разрешително по чл. 3, ал. 1, приведен към условията на чл. 45, ал. 1 и 2; ако количеството на отделената при съвместното изгаряне на опасни отпадъци топлина e по-малко от 10 % от общата топлина, отделена от инсталацията, Vотпадък трябва да се изчислява спрямо теоретичното количество на отпадъци, които, ако бъдат изгорени, ще произведат топлина в размер 10 % от общата отделена топлина, която е била установена; Сотпадък e НДЕ за съответните вредни вещества и въглероден оксид, които трябва да бъдат спазвани от инсталациите за изгаряне съгласно приложение № 1; Vпроцес е обемът на отпадъчните газове, получени в резултат на протичащите в инсталацията процеси, включително и в резултат на изгаряне на разрешените горива (без да се отчитат изгаряните отпадъци), определен на базата на кислородно съдържание, към което емисиите следва да се приведат съгласно Наредба № 2 от 1998 г. на министъра на околната среда и водите за норми за допустими емисии (концентрации в отпадъчни газове) на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници (ДВ, бр. 51 от 1998 г.); при липса на изисквания за съответния тип инсталация в посочената наредба се използва действителното кислородно съдържание на изгорелите газове без да са разреждани чрез добавяне на въздух, който не е необходим за процеса; другите условия, към които трябва да бъдат приведени резултатите от измерванията, са посочени в чл. 45, ал. 1; Спроцес е НДЕ, установена съгласно таблиците за конкретни промишлени сектори и вредни вещества в приложението; при липса в приложението на такива стойности се използват НДЕ за съответните вредни вещества и въглеродния оксид съгласно Наредба № 2 от 1998 г. за норми за допустими емисии (концентрации в отпадъчни газове) на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници (ДВ, бр. 51 от 1998 г.); при липса на съответни стойности в посочената наредба се използват НДЕ за съответните вредни вещества и въглеродния оксид в отпадъчните газове на инсталациите, установени с разрешението, а при липса на установени в разрешението стойности се използват реалните концентрации; С е общата НДЕ според таблиците за конкретни промишлени сектори и вредни вещества в приложението; при липса на такива стойности в приложението получените резултати за С заместват НДЕ за съответните вредни вещества и въглеродния оксид, установени с приложение № 1; общото съдържание на кислород, изисквано с чл. 45, ал. 3, което трябва да замени стандартното съдържание по чл. 45, ал. 1, се изчислява въз основа на стандартното съдържание при отчитане на отделните парциални обеми. 3. Специални разпоредби за циментови пещи, прилагащи съвместно изгаряне на отпадъци: 3.1. Средноденонощни стойности (за непрекъснати измервания). Периодите на пробовземане и други изисквания при измерванията са посочени в глава пета. Всички стойности се изразяват в mg/m3 (в ng/m3 за диоксини и фурани). Половинчасовите средни стойности са необходими само за изчисляването на средноденонощните стойности. Резултатите от извършените измервания трябва да бъдат отнесени към следните условия: температура 273 К, налягане 101,3 kРа, съдържание на кислород 10 %, сух газ. 3.2. Общи норми за допустими емисии (С): Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя 3.4. Норми за допустими емисии (НДЕ) за въглероден оксид (СО): Компетентните органи могат да установяват НДЕ за въглероден оксид. 4. Специални разпоредби за горивните инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци. 4.1. Средноденонощни стойности. Половинчасовите средни стойности са необходими единствено за изчисляване на средните дневни стойности: 4.1.1. норми за допустими емисии (Спроцес); 4.1.1.1. норми за допустими емисии (Спроцес) за твърди горива, изразена в mg/Nm3 (съдържание на О2 - 6 %): Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя * Спроцес в тези случаи се изчислява в зависимост от общата мощност по формулата: Спроцес [mg/Nm3] = 1175 - 3,25.M, където М е общата мощност в MWth; 4.1.1.1.1. формулата за изчисляване на Спроцес за серен диоксид (общ случай) при инсталации с обща мощност от 100 до 300 MWth при изключенията, предвидени в § 15, има следния вид: Спроцес [mg/Nm3] = 1075 - 2,25.M, където М е общата мощност в MWth; 4.1.1.2. норми за допустими емисии (Спроцес) за биомасата, изразен в mg/Nm3 (съдържание на О2 - 6 %): Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя * Спроцес в тези случаи се изчислява в зависимост от общата мощност по формулата: Спроцес [mg/m3] =1175 - 3,25.M, където М е общата мощност в MWth. 4.2. Общи норми за допустими емисии (С) Общи норми за допустими емисии (С) в mg/Nm3 (съдържание на О2 - 6 %). Всички средни стойности се отнасят за период на пробовземане от най-малко тридесет минути и най-много осем часа: Вредни вещества С Cd + Tl 0,05 Hg 0,05 Sb + As + Pb + Cr + Co + Cu + Mn + Ni + V 0,5 Вредни вещества С Cd + Tl 0,05 Hg 0,05 Sb + As + Pb + Cr + Co + Cu + Mn + Ni + V 0,5 Общи норми за допустими емисии (С) в ng/Nm3 (съдържание на О2 - 6 %). Всички средни стойности се отнасят за период на пробовземане от най-малко шест часа и най-много осем часа: Вредни вещества С Диоксини и фурани 0,1 Вредни вещества С Диоксини и фурани 0,1 4.3. Специални разпоредби за промишлените сектори, неупоменати в точка 3 или в точка 4, които извършват съвместно изгаряне на отпадъци: 4.3.1. общи норми за допустими емисии (С) Общи норми за допустими емисии (С) в ng/Nm3. Всички средни стойности се отнасят за период на пробовземане от най-малко шест часа и най-много осем часа: Вредни вещества С Диоксини и фурани 0,1 Вредни вещества С Диоксини и фурани 0,1 Общи норми за допустими емисии (С) в mg/Nm3. Всички средни стойности се отнасят за период на пробовземане от най-малко тридесет минути и най-много осем часа: Вредни вещества С Cd + Tl 0,05 Hg 0,05 Вредни вещества С Cd + Tl 0,05 Hg 0,05

към чл. 4 Изисквания към методите и средствата за измерване 1. Измерванията за определяне на концентрациите на вредни вещества (замърсители) в атмосферния въздух и водите трябва да бъдат представителни. 2. Взимането на проби и анализът на всички вредни вещества, включително диоксините и фураните, както и сравнителните измервания, използвани за калибриране на средствата за непрекъснати (автоматични) измервания, трябва да се извършват в съответствие с български стандарти (БДС), въвеждащи европейски стандарти на Европейския комитет по стандартизация (CEN). При отсъствие на европейски стандарти за вземане на проби, анализ и измервания на съответните вещества се прилагат български стандарти, въвеждащи международните стандарти на Международната организация по стандартизация (ISO) или други български стандарти. 3. Доверителните интервали на единичните резултати за средноденонощните стойности (при 95 % вероятност) не трябва да надвишават следните процентни части от стойностите на съответните НДЕ: въглероден оксид: 10 % серен диоксид: 20 % азотен диоксид: 20 % общ прах: 30 % общ органичен въглерод: 30 % хлороводород: 40 % флуороводород: 40 % въглероден оксид: 10 % серен диоксид: 20 % азотен диоксид: 20 % общ прах: 30 % общ органичен въглерод: 30 % хлороводород: 40 % флуороводород: 40 % Пример към т. 3: При определяне на въглероден оксид съгласно приложение № 1, т. 5.1 средната дневна стойност на НДЕ в отпадъчните газове е 50 mg/m3. Десетпроцентната част от тази стойност е равна на 5 mg/m3. Следователно доверителните интервали на единичните резултати за средноденонощните стойности при определяне на съдържанието на въглероден оксид (при 95 % вероятност) не трябва да бъдат по-големи от 5 mg/m3.

№ 4към чл. 25, ал. 3 Емисионни норми за допустимо съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води от газоочистката Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя ** Преизчислени съгласно приложение № 6.

към чл. 45, ал.5 Формула за привеждане на съдържанието на кислород Измерената стойност на емисия се привежда към установеното съдържание на кислород в отпадъчните газове по следната формула: 21 - ОУ Епр= --------------х Еи, 21 - ОИ където: Епр е стойността на емисията, приведена към установеното съдържание на кислород; Еи е измерената стойност на емисията; ОУ е установеното съдържание на кислород в обемни проценти по чл. 45; ОИ е измереното съдържание на кислород в обемни проценти.

към § 1, т. 8 Коефициенти на токсична еквивалентност на дибензо-п-диоксините и дибензофураните За определяне на натрупаните стойности (токсичен еквивалент, ТЕ) масовите концентрации на дибензо-п-диоксините и дибензофураните, изброени по-долу, следва да бъдат умножени със следните коефициенти на токсична еквивалентност, преди да бъдат сумирани: Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя