(1) Инвестиционният посредник може да използва за сметка на клиент свои, както и взети назаем ценни книжа, само за да:
- 1. изпълни задължение за прехвърляне на ценни книжа, предмет на къса продажба, извършена за сметка на клиент;
- 2. върне ценни книжа, взети назаем за извършване на къса продажба за сметка на клиент.
(2) Задължението на клиента, за чиято сметка се използват ценните книжа, да върне ценните книжа се счита за обезпечено с паричните средства, отчитани по неговата сметка за къси продажби, включително с получените парични средства от къси продажби, както и с ценните книжа, отчитани по неговата сметка за маржин покупки.
(3) За целите по ал. 1 инвестиционният посредник може да използва за сметка на клиент и ценни книжа, отчитани по сметка за маржин покупки на друг клиент, до размера, до който те се считат за обезпечение съгласно чл. 15. Задължението на клиента, за чиято сметка се използват ценните книжа, се счита за обезпечено при условията на ал. 2.
(4) Разпореждането с ценни книжа по ал. 1 и 3 се вписва в съответния регистър, по който се водят ценните книжа.