Наредба · Преходни и заключителни разпоредби

Приложение № 1

Наредба за специфичните изисквания за пускане на пазара на детергентите
Изтеглете като PDF Следете този закон Следенето на закон е в акаунт с план — Старт: 14 дни безплатно.
Актът не е в сила от 24 март 2006 г. Отменен с ДВ, бр. 24 от 2006 г. Актът на негово място: Наредба за специфичните изисквания за пускане на пазара на детергентите и на повърхностноактивните вещества, предназначени за детергенти. Текстът по-долу е последната му редакция, докато е бил в сила.
Последна промяна
ДВ, бр. 62 от 2004 г.
В сила от
19 юли 2004 г.

Последна редакция · в сила от 19.07.2004 · без изменения оттогава

към чл. 3 Определяне на биоразградимостта на анионни ПАВ Референтен метод (потвърдителен тест) Глава първа. Общи положения 1.1. Дефиниция Анионните ПАВ (а-ПАВ) по смисъла на наредбата са онези ПАВ, които след преминаване на детергентите през катионобменни и анионобменни смоли се разделят от другите ПАВ, фракционно се елюират и се определят като метиленово синьо активно вещество съгласно процедурата, описана в глава трета. 1.2. Установка, необходима за измерването Измерването се извършва на установка - прототип на малка пречиствателна станция с активна утайка, показана на фиг. 1, а детайли - на фиг. 2. Установката се състои от съд за съхраняване на моделната отпадъчна вода А, дозираща помпа В, съд за аериране С, съд за утаяване D, въздушна помпа за рециклиране на активната утайка Е и съд за събиране на обработената течност F. Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. 1. Схема на установката за измерване на биоразградимостта на н-ПАВ А - съд за съхраняване на моделната отпадъчна вода; В - дозираща помпа; С - съд за аериране; D - съд за утаяване; Е - въздушна помпа; F - съд за събиране на обработена течност; G - порьозен аератор; H - измервател на въздушния поток. Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. 2. Детайли от установката за измерване на биоразградимостта на н-ПАВ Съдовете А и F трябва да бъдат от стъкло или прозрачна пластмаса и да са с вместимост най-малко 24 l. Помпата В трябва да осигурява постоянен поток от моделната отпадъчна вода към съда за аериране; този съд по време на нормална работа съдържа 3 литра течност. В съда С на върха на конуса е окачен порьозен аератор G. Количеството на продухващия въздух се контролира чрез измервател на потока Н. 1.3. Моделна отпадъчна вода За изпитването се използва моделна отпадъчна вода. Във всеки литър питейна вода се разтварят: 160 mg пептон, 110 mg месен екстракт, 30 mg урея CO(NH2)2, 7 mg натриев хлорид NaCl, 4 mg калциев дихлорид CaCl2 .2H2O, 2 mg магнезиев сулфат Mg SO4 . 7 H2O, 28 mg дикалиев хидроген фосфат K2HPO4, и 20 ± 2 mg а-ПАВ (изчислено като активно вещество). Активното вещество се екстрахира от изпитвания продукт по метода, описан в глава втора. Моделната отпадъчна вода се приготвя ежедневно непосредствено преди изпитването. 1.4. Подготовка на пробите 1.4.1. Еднокомпонентните а-ПАВ се изследват в тяхното оригинално състояние. Съдържанието на активно вещество се определя, за да се приготви моделната отпадъчна вода (т. 1.3). 1.4.2. Детергентите (многокомпонентните продукти) се анализират за съдържание на а-ПАВ и сапун чрез екстракция с алкохол и отделяне на а-ПАВ (глава втора). Съдържанието на активни вещества в екстракта се определя, за да се приготви моделната отпадъчна вода. 1.5. Начин на работа на установката Първоначално се напълват съдът за аериране С и съдът за утаяване D с моделната отпадъчна вода. Височината на съда D трябва да бъде фиксирана така, че обемът, съдържащ се в аератора С, да бъде 3 l. Инокулирането с микроорганизми се прави чрез въвеждане на 3 ml вторична активна утайка с добро качество, прясно събрана от пречиствателна станция за битови отпадъчни води. Утайката се съхранява при аеробни условия в периода между пробовземането и прилагането. Аераторът G, въздухоподаващата помпа Е и дозиращото устройство В се пускат в действие. Моделната отпадъчна вода трябва да преминава през съда за аериране С със скорост 1 l/h; това дава средно време на задържане 3 часа. Скоростта на аериране се регулира така, че съдържанието на съда С да се държи постоянно в суспензия, а количеството на разтворения кислород да е най-малко 2 mg/l. Разпенването се предотвратява с противопенни агенти, които не трябва да инхибират активната утайка и да не съдържат а-ПАВ. Въздухоподаващата помпа Е се установява така, че активната утайка от съда за утаяване да се връща непрекъснато към съда С. Отлаганията, натрупани около върха на съда С, в основата на съда за утаяване D или в циркулационния кръг трябва да се връщат в циркулация най-малко веднъж дневно чрез изчеткване или по други подходящи начини. За слягане на утайката се прибавя на порции по 2 ml 5% разтвор на железен трихлорид, докато е необходимо. Течността над утайката от съда за утаяване D се събира в съд F в продължение на 24 часа, като се взема проба след разбъркване. След това съдът F се почиства. 1.6. Проверка на измерващата апаратура Съдържанието на а-ПАВ (в mg/l) в моделната отпадъчна вода се определя непосредствено преди изпитването. Съдържанието на а-ПАВ (в mg/l) в обработената течност, събирана в течение на 24 часа в съда F, се определя аналитично със същия метод непосредствено след събирането (в противен случай пробите се консервират, за предпочитане чрез замразяване). Концентрацията се определя с точност до 0,1 mg/l а-ПАВ. За проверка на ефективността на процеса се определят показателите химическа потребност от кислород (ХПК) или разтворен органичен въглерод (РОВ) във филтруваната през стъклен филтър обработена течност в съда F и във филтруваната моделна отпадъчна вода в съда А най-малко два пъти седмично. В края на предексплоатационния период, показан на фиг. 3, се постига приблизително постоянно намаляване на ХПК или РОВ, което показва приблизително постоянно ежедневно разграждане на а-ПАВ. Съдържанието на сухо вещество в активната утайка (в g/l) в съда за аериране С се определя два пъти седмично. Излишъкът от активна утайка се изхвърля, ако превишава 2,5 g/l. Тестът се извършва при стайна температура (19 - 24 °С). 1.7. Изчисляване на биоразградимостта Процентното разграждане на а-ПАВ се изчислява ежедневно на базата на разликата в съдържанието на а-ПАВ в mg/l в моделната отпадъчна вода и съответната обработена течност, събирана в съд F. Получените резултати се представят графично (фиг. 3). Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. 3. Диаграма за изчисляване на биоразградимостта Разграждането на а-ПАВ се пресмята като средноаритметично от стойностите, получавани в продължение на 21 дни след предексплоатационния период, когато разграждането е постоянно и работата на станцията е без проблеми. Предексплоатационният период не трябва да превишава 6 седмици. Стойностите на ежедневното разграждане се изчисляват с точност до 0,1 на сто, но крайният резултат се закръглява до най-близкото цяло число. В някои случаи се допуска намаляване на честотата на пробовземането, но за изчисляване на средната аритметична стойност трябва да се съберат най-малко 14 резултата през двадесетте и един дни, следващи предексплоатационния период. Глава втора. Предварителна обработка на продуктите за изпитване 2.1.Основни етапи: 2.1.1. Обработка на пробите преди определянето на биоразградимостта (таблицата) Обработка на пробите Таблица Продукти Обработка Еднокомпонентни ПАВ Не се провежда Детергенти Екстракция с алкохол и последващо отделяне на а-ПАВ чрез йонообмен- на процедура Продукти Обработка Еднокомпонентни ПАВ Не се провежда Детергенти Екстракция с алкохол и последващо отделяне на а-ПАВ чрез йонообмен- на процедура Целта на алкохолната екстракция на детергентите е да се елиминират неразтворимите съставки на търговския продукт, които могат да попречат при изпитването на биоразградимостта. 2.1.2. Йонообменна процедура За коректно извършване на тестовете за биоразградимост е необходимо извличане и разделяне на а-ПАВ от сапуна, нейоногенните (н-ПАВ) и катионните ПАВ (к-ПАВ). Това се постига чрез йонообменна техника, използвайки макропорьозна обменна смола и подходящи елюенти за фракционно елюиране. Така в една процедура се изолират сапун, н-ПАВ и а-ПАВ. 2.1.3. Аналитичен контрол След хомогенизиране на детергента концентрацията на а-ПАВ се определя съгласно аналитичната процедура, описана в глава трета. Количеството на сапуна се определя чрез подходящ аналитичен метод. Този анализ на продукта се налага за изчисляване на количествата, необходими за приготвяне на пробите при изпитване на биоразградимостта. Необходимо е най-малко 80 на сто от а-ПАВ да бъдат екстрахирани. 2.2. Принцип Хомогенната проба (прахове, изсушени пасти и изсушени течности) се третира с етанол, като полученият етанолов екстракт съдържа ПАВ, сапуни и други алкохолноразтворими съставки. Етаноловият екстракт се изпарява до сухо, разтваря се в смес от изопропанол и вода и полученият разтвор се пропуска през комбинация от силно кисела катионобменна смола и макропорьозна анионобменна смола, нагрети до 50 °С. Тази температура е необходима, за да се предотврати утаяването на мастни киселини, евентуално присъстващи в кисела среда. Всички н-ПАВ остават в преминаващата течност. Мастните киселини от сапуна се отделят чрез отмиване с етанол, съдържащ СО2. Анионните ПАВ се получават под формата на амониеви соли чрез елюиране с разтвор на амониев бикарбонат в смес от изопропанол и вода. Тези амониеви соли се използват в теста за разграждане. Катионните ПАВ, които пречат на теста за разграждане и аналитичната процедура, се елиминират чрез катионита, поставен над анионита. 2.3. Реактиви и апаратура 2.3.1. Дейонизирана вода 2.3.2. Етанол 95 на сто (v/v) C2H5OH (допустим денатурант: метил-етил кетон или метанол). 2.3.3. Смес от изопропанол и вода (50/50 v/v): 50 обемни части изопропанол (СН3СНОНСН3) и 50 обемни части вода (т. 2.3.1). 2.3.4. Разтвор на въглероден диоксид в етанол (приблизително 0,1 на сто СО2): с помощта на тръба с вградена порьозна преграда се пропуска въглероден диоксид (СО2) през етанола (т. 2.3.2) за 10 минути. Използват се пресни разтвори. 2.3.5. Разтвор на амониев бикарбонат: 0,3М NH4HCO3 в 1000 ml смес на изопропанол с вода, (60/40 v/v). 2.3.6. Катионобменна смола, силно кисела, резистентна на алкохол (50 - 100 mesh). 2.3.7. Анионобменна смола, макропорьозна, Merck Lewatit MP 7080 (70 - 150 mesh) или еквивалентна. 2.3.8. Солна киселина, 10 на сто HCl М/М. 2.3.9. Облодънна колба от 2000 ml с шлиф и обратен хладник. 2.3.10. Фуния за горещо филтруване; 90 mm диаметър и хартиени филтри. 2.3.11. Филтрувално шише, 2000 ml. 2.3.12. Обменни колони със загряващ кожух и кран: вътрешна тръба с диаметър 60 mm и височина 450 mm (фиг. 4). Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. 4. Йонобменна колона с нагряване. Размерите са в mm 2.3.13. Водна баня. 2.3.14. Вакуумна пещ за изсушаване. 2.3.15. Термостат. 2.3.16. Ротационен изпарител. 2.4. Подготовка на екстракта и отделяне на а-ПАВ 2.4.1. Подготовка на екстракта Количеството а-ПАВ, необходимо за теста за разграждане, е приблизително 50 g. Необходимото количество от продукта за екстрахиране е от 1000 до 5000 g. Провеждат се повече екстракции с малки обеми вместо една екстракция с голям обем. Работният капацитет на йонобменната смола е предвиден за 600 - 700 mmol а-ПАВ и сапун. 2.4.2. Извличане на алкохолно разтворими съставки Към 250 g от детергента, който ще се анализира, се добавя 1250 ml етанол и сместа се нагрява до точката на кипене на обратен хладник при разбъркване в продължение на един час. Горещият алкохолен разтвор се филтрува бързо през едропорест филтър, загрят до 50 °С при вакуум. Колбата и филтърът се промиват с около 200 ml горещ етанол. Филтратът и промивният етанол се събират във филтрувалното шише. При анализ на пасти или течни продукти съдържанието на а-ПАВ в пробата не трябва да превишава 55g, а на сапун - 35 g. Претеглената проба се изпарява до сухо. Сухият остатък се разтваря в 2000 ml етанол и се процедира, както е посочено по-горе. При прахове с ниска плътност (<300 g/l) съотношението етанол : проба = 20:1 се препоръчва да се увеличи в полза на етанола. Етаноловият филтрат се изпарява до сухо на ротационен изпарител. Операцията се повтаря, ако е необходимо по-голямо количество екстракт. Остатъкът се разтваря в 5000 ml смес от изопропанол и вода. 2.4.3. Подготовка на йонобменните колони Катионобменна колона Поставят се 600 ml катионобменна смола (т. 2.3.6) в бехерова чаша от 3000 ml и се заливат с 2000 ml солна киселина (т. 2.3.8). Смолата се оставя да набъбне най-малко за 2 часа, като периодично се разбърква. Киселината се отдекантира и смолата се пренася в колоната (т. 2.3.12), на дъното на която е поставена стъклена вата, чрез дейонизирана вода. Колоната се промива с дейонизирана вода при скорост 10 - 30 ml/min, докато елюатът се освободи от хлоридите. Водата се отстранява с 2000 ml смес от изопропанол и вода (т. 2.3.3) при скорост 10 - 30 ml/min. По този начин обменната колона е готова за работа. Анионобменна колона Поставят се 600 ml анионобменна смола (т. 2.3.7) в бехерова чаша с обем 3000 ml и се заливат с 2000 ml дейонизирана вода. Смолата се оставя да набъбне най-малко за 2 часа и се прехвърля в колоната, на дъното на която е поставена стъклена вата, чрез дейонизирана вода. Колоната се промива с около 5000 ml 0,3 М разтвор на амониев бикарбонат (т. 2.3.5), докато се освободи от хлоридите. Промива се отново с 2000 ml дейонизирана вода. Водата се отстранява с 2000 ml смес от изопропанол и вода (т. 2.3.3) при скорост 10 - 30 ml/min. По този начин обменната колона е във форма (ОН-) и е готова за работа. 2.4.4. Йонобменна процедура Обменните колони се свързват така, че катионобменната колона да е над анионобменната, и се загряват до 50 °С при термостатичен контрол. Разтворът (5000 ml), получен в т. 2.4.2, се загрява до 60 °С и се пропуска през обменните колони със скорост 20 ml/min. Колоните се промиват с 1000 ml гореща смес от изопропанол и вода (т. 2.3.3). За определяне на а-ПАВ катионобменната колона се демонтира от апаратурата. Мастните сапунени киселини се елюират от анионобменната колона с 5000 ml етанол/СО2 разтвор (т. 2.3.4), загрят до 50 °С. Елюатът се изхвърля. Анионните ПАВ се елюират от анионобменната колона с 5000 ml разтвор на амониев бикарбонат (т. 2.3.5). Елюатът се изпарява до сухо на водна баня или на ротационен изпарител. Остатъкът съдържа а-ПАВ (като амониева сол) и евентуално анионни вещества, които не са повърхностно активни и нямат пречещ ефект върху теста за биоразградимост. Добавя се дейонизирана вода до определен обем и се определя съдържанието на а-ПАВ в аликвотна част, както е посочено в глава трета. Полученият разтвор се използва като стандартен за а-ПАВ при теста за разграждане. Разтворът трябва да се съхранява при температура под 5 °C. 2.4.5 Регенерация на йонобменните смоли След употреба катионобменната смола се изхвърля. Анионобменната смола се регенерира чрез пропускане на допълнителни количества от разтвора на амониев бикарбонат (т. 2.3.5) надолу през колоната със скорост приблизително 10 ml/min, докато елюатът се освободи от а-ПАВ (тест с метиленово синьо). След това се пропуска 2000 ml смес от изопропанол и вода (т. 2.3.3) надолу през анионобменната смола за промиване. По този начин анионобменната смола отново е готова за работа. Глава трета. Определяне на анионни ПАВв теста за биоразградимост 3.1. Принцип Методът се основава на реакцията между катионното багрило метиленово синьо и а-ПАВ, при което се образува синьо оцветено вещество, екстрахируемо с хлороформ. За елиминиране на интерференциите екстракцията се извършва първоначално в алкален разтвор, а след това към екстракта се добавя кисел разтвор на метиленово синьо. Абсорбцията на отделената органична фаза се измерва фотометрично при дължина на вълната 650 nm. 3.2. Реактиви и апаратура 3.2.1. Буферен разтвор, рН 10: 24 g натриев бикарбонат, аналитично чист, (NaHCO3) и 27 g безводен динатриев карбонат, аналитично чист, (Na2CO3) се разтварят в дейонизирана вода и се долива до 1000 ml. 3.2.2. Неутрален разтвор на метиленово синьо 0,35 g метиленово синьо, аналитично чисто, се разтваря в дейонизирана вода и се долива до 1000 ml. Разтворът се приготвя най-малко 24 часа преди употреба. Абсорбцията на хлороформната фаза на празната проба, измерена спрямо хлороформ, при дебелина на слоя 1 cm и λ = 650 nm, не трябва да превишава 0,015. 3.2.3. Кисел разтвор на метиленово синьо 0,35 g метиленово синьо, аналитично чисто, се разтваря в 500 ml дейонизирана вода и се смесва с 6,5 ml сярна киселина (H2SO4, d = 1,84 g/ml). Долива се до 1000 ml с дейонизирана вода. Разтворът се приготвя най-малко 24 часа преди употреба. Абсорбцията на хлороформната фаза на празната проба, измерена спрямо хлороформ, при дебелина на слоя 1 cm и ? = 650 nm, не трябва да превишава 0,015. 3.2.4. Хлороформ (трихлорметан), аналитично чист, прясно дестилиран. 3.2.5. Метилов естер на додецилбензолсулфонова киселина. 3.2.6. Етанолов разтвор на калиев хидроксид (КОН) 0,1 М. 3.2.7. Етанол (С2Н5ОН), аналитично чист. 3.2.8. Сярна киселина (Н2SO4), 0,5 М. 3.2.9. Фенолфталеинов разтвор Разтваря се 1 g фенолфталеин в 50 ml етанол и се добавя 50 ml дейонизирана вода при непрекъснато разбъркване. Разтворът се филтрува, ако се образува утайка. 3.2.10. Метанолов разтвор на солна киселина: 250 ml солна киселина, аналитично чиста, и 750 ml метанол. 3.2.11. Делителна фуния, 250 ml. 3.2.12. Мерителна колба, 50 ml. 3.2.13. Мерителна колба, 500 ml. 3.2.14. Мерителна колба, 1000 ml. 3.2.15. Облодънна колба с шлифт и стъклена запушалка, с обратен хладник, 250 ml, пемза. 3.2.16. рН метър. 3.2.17. Фотометър за измерване при ? = 650 nm с кювети от 1 до 5 cm. 3.2.18. Филтърна хартия. 3.3. Начин на работа Пробите за анализ не трябва да се вземат през слой от пяна. След внимателно измиване с вода апаратурата се изплаква със смес метанол/солна киселина (т. 3.2.10) и преди употреба - с дейонизирана вода. Входящата и изходящата течност от съдове А и F (фиг. 1) се филтруват веднага след вземането на пробите. Първите 100 ml от филтратите се изхвърлят. Определен обем от пробата, неутрализиран при необходимост, се поставя в 250 ml делителна фуния (т. 3.2.11). Обемът на пробата трябва да съдържа между 20 и 150 ?g а-ПАВ. При по-ниско съдържание на а-ПАВ се взема до 100 ml проба. При използване на по-малко от 100 ml пробата се разрежда до 100 ml с дейонизирана вода. Към пробата се прибавят: 10 ml буферен разтвор (т. 3.2.1), 5 ml неутрален разтвор на метиленово синьо (т. 3.2.2) и 15 ml хлороформ. Разбърква се до получаване на хомогенна смес в продължение на 1 min, но не много силно. След разделяне на фазите хлороформеният слой се пренася във втора делителна фуния, съдържаща 110 ml дейонизирана вода и 5 ml кисел разтвор на метиленово синьо (т. 3.2.3). Сместа се разклаща в продължение на 1 min. Хлороформеният слой се филтрува в мерителна колба (т. 3.2.12) през филтър от памук, предварително промит и омокрен с хлороформ. Алкалните и киселите разтвори се екстрахират трикратно, като се използва по 10 ml хлороформ за втората и третата екстракция. Комбинираните хлороформени екстракти се филтруват през същия памучен филтър в 50 ml мерителна колба (т. 3.2.12). Долива се до марката с хлороформ през същия памучен филтър. Абсорбцията на хлороформения разтвор се измерва фотометрично при λ?= 650 nm в кювети 1 - 5 cm срещу хлороформ. Цялата процедура се повтаря с празна проба. 3.4. Стандартна крива Приготвя се разтвор за калибриране от стандартното вещество метилов естер на додецилбензолсулфоновата киселина (тип тетрапропилен, молекулно тегло 340) след осапунване в калиева сол. Анионното ПАВ се изчислява като натриев додецилбензолсулфонат (молекулно тегло 348). В облодънна колба с помощта на пипета се претеглят с точност до 0,1 mg 400 - 450 mg метилов естер на додецилбензолсулфоновата киселина и се добавят 50 ml етанолов разтвор на калиев хидроксид (т. 3.2.6) и няколко гранули пемза. Нагрява се на обратен хладник в продължение на 1 h. След охлаждане хладникът и стъклената свръзка се промиват с около 30 ml етанол, като промивните течности се прибавят към съдържанието на колбата. Прибавя се на капки сярна киселина (т. 3.2.8) до обезцветяване спрямо фенолфталеин. Прехвърля се в 1000 ml мерителна колба (т. 3.2.14), долива се до марката с дейонизирана вода и се разбърква. От този изходен разтвор се приготвят работни разтвори чрез подходящо разреждане. Вземат се 25 ml от изходния разтвор, прехвърлят се в 500 ml мерителна колба (т. 3.2.13), долива се до марката с дейонизирана вода и се разбърква. Този стандартен разтвор съдържа: Забележка на редакцията: виж формулата в PDF-а на броя където Е е теглото на пробата в mg. За построяване на стандартната крива се вземат 1, 2, 4, 6, 8 ml от стандартния разтвор и се доливат до 100 ml с дейонизирана вода. След това се процедира съгласно т. 3.3, като се определя и празна проба. 3.5. Изчисляване на резултатите Количеството на а-ПАВ в пробата се отчита по стандартната крива (т. 3.4). Съдържанието на а-ПАВ в пробата се изчислява по формулата: Забележка на редакцията: виж формулата в PDF-а на броя където: V е обемът на използваната проба в ml; С - количеството а-ПАВ, отчетено по стандарт- ната крива, в mg. Резултатите се изразяват като натриев додецилбензолсулфонат (молекулно тегло 348). 3.6. Изразяване на резултатите Резултатите се изразяват като а-ПАВ в mg/l с точност до 0,1.

Част от този текст е публикувана само като изображение или приложение в „Държавен вестник“, бр. 62 от 2004 г., и не се показва тук. Отворете оригинала

История на промените

  1. 19 юли 2004 г.обн ДВ, бр. 62 от 2004 г. · материалът

Промени в законите · Atom · само този закон

Попитайте асистента за Приложение № 1 от акт, който вече не е в сила

Безплатно
Един въпрос на седмица, без регистрация.