(1) Контролен център са всички сгради и помещения, необходими за управление на експлоатацията на пътния тунел. Той включва контролен център за вентилация, както и център за контрол на съоръженията за експлоатация и безопасност (електрически и комуникационни системи).
(2) За всички пътни тунели с дължина, по-голяма от 3000 m, и с интензивност над 2000 автомобила за лента се предвижда контролен център. За тунели с по-малка дължина и с по-малка интензивност на движението контролни центрове се проектират след специална обосновка.
(3) Допуска се наблюдението на повече от един пътен тунел да е централизирано в един контролен център.
(4) Контролните центрове се разполагат при възможност при порталите, извън пътния тунел.
(5) Когато технически е възможно, за контролните центрове се осигуряват отделни входове и достъп отвън, като връзката с тях се осъществява посредством проходими за МПС експлоатационни пътища. Целесъобразна е директна връзка към пътя, който преминава през тунела или към входните и изходните му отклонения, а при магистрали връзката трябва да е към следващия по-нисък клас пътна мрежа.
(6) При дълги пътни тунели може да се наложи разполагането на контролните центрове или на част от тях в подземни работни помещения. Големината на работните помещения в тунела зависи от тяхното предназначение и необходимото за целта оборудване. В работните помещения се предвиждат двойни подове с височина от 60 cm до 100 cm. Изискванията за класа на материалите за двойните подове са определени в чл. 476. Достъпът до подземните работни помещения се осигурява, както следва:
- 1. при единични пътни тунели - чрез уширения за спиране от двете страни (съгласно чл. 89, ал. 2 и фиг. 2);
- 2. при пътни тунели с две тръби без аварийна лента - с едностранно разположено уширение за спиране и автомобилна напречна връзка.
(7) Конструкцията на подземните помещения се проектира при спазване изискванията на тази наредба.