Актът не е в сила от 1 януари 2024 г. Изтекъл срок на действие (бюджет за 2023 г.). Текстът по-долу е последната му редакция, докато е бил в сила.
Последна промяна
ДВ, бр. 66 от 2023 г.
В сила от
1 януари 2023 г.
Последна редакция· в сила от 01.01.2023 · без изменения оттогава
В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 105 от 2006 г.; изм., бр. 52, 108 и 110 от 2007 г., бр. 69 и 106 от 2008 г., бр. 32, 35 и 95 от 2009 г., бр. 94 от 2010 г., бр. 19, 31, 35, 51, 77 и 99 от 2011 г., бр. 40 и 94 от 2012 г., бр. 15, 16, 23, 68, 91, 100 и 109 от 2013 г., бр. 1, 105 и 107 от 2014 г., бр. 12, 22, 35, 79 и 95 от 2015 г., бр. 32, 74, 75 и 97 от 2016 г., бр. 58, 85, 92, 97 и 103 от 2017 г., бр. 15, 91, 98, 102, 103 и 105 от 2018 г., бр. 24, 64, 96, 101 и 102 от 2019 г., бр. 18, 28, 38, 69, 104, 107 и 110 от 2020 г., бр. 14 и 21 от 2021 г. и бр. 8, 14, 17, 25, 51, 99, 100 и 104 от 2022 г.) се правят следните изменения и допълнения:
В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 105 от 2006 г.; изм., бр. 52, 108 и 110 от 2007 г., бр. 69 и 106 от 2008 г., бр. 32, 35 и 95 от 2009 г., бр. 94 от 2010 г., бр. 19, 31, 35, 51, 77 и 99 от 2011 г., бр. 40 и 94 от 2012 г., бр. 15, 16, 23, 68, 91, 100 и 109 от 2013 г., бр. 1, 105 и 107 от 2014 г., бр. 12, 22, 35, 79 и 95 от 2015 г., бр. 32, 74, 75 и 97 от 2016 г., бр. 58, 85, 92, 97 и 103 от 2017 г., бр. 15, 91, 98, 102, 103 и 105 от 2018 г., бр. 24, 64, 96, 101 и 102 от 2019 г., бр. 18, 28, 38, 69, 104, 107 и 110 от 2020 г., бр. 14 и 21 от 2021 г. и бр. 8, 14, 17, 25, 51, 99, 100 и 104 от 2022 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 182, ал. 1, т. 4 думите „възнамеряват да затворят или“ се заменят с „не се ангажират да не затворят или да не“.
2. В чл. 189, т. 1, буква „б“, подбуква „аа“ думите „т. 117“ се заменя с „т. 111 – 118“.
3. В чл. 204, ал. 1, т. 2: а) в буква „б“ накрая се добавя „на хартиен носител“; б) създава се буква „в“: „в) разходите за ваучери за храна на електронен носител.“ 4. В чл. 209: а) в заглавието накрая се добавя „на хартиен носител“; б) в ал. 1: аа) в текста преди т. 1 след думата „храна“ се добавя „на хартиен носител“; бб) в т. 1 след думата „ваучерите“ се добавя „за храна на хартиен носител“; вв) в т. 2 след думата „ваучери“ се добавя „за храна на хартиен носител“; гг) в т. 3 след думата „ваучерите“ се добавя „за храна на хартиен носител“; в) в ал. 2, т. 6: аа) в текста преди буква „а“ след думата „храна“ се добавя „на хартиен носител“; бб) в буква „г“ след думата „храна“ се добавя „на хартиен носител“; вв) в буква „д“ накрая се добавя „на хартиен носител“; гг) в буква „е“ накрая се добавя „на хартиен носител“; дд) в буква „ж“ накрая се добавя „за храна на хартиен носител“; ее) в буква „к“ накрая се добавя „на хартиен носител“; жж) в буква „л“ накрая се добавя „на хартиен носител“; г) в ал. 3, т. 4 навсякъде след думата „храна“ се добавя „на хартиен носител“; д) в ал. 6 навсякъде след думата „ваучери“ се добавя „за храна на хартиен носител“; е) в ал. 7 след думата „храна“ се добавя „на хартиен носител“; ж) в ал. 8 навсякъде след думата „храна“ се добавя „на хартиен носител“. 5. Създава се чл. 209а: „Освобождаване от облагане на социалните разходи за ваучери за храна на електронен носител Чл. 209а.
(1) Не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, ал. 1, т. 2, буква „в“ в размер до 200 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на електронен носител на всяко наето лице, когато са налице едновременно следните условия:
1. договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца;
2. към края на месеца, през който са начислени разходите за ваучери, данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения; за целите на предходното изречение не са налице задължения, когато към края на месеца, през който са начислени разходите, задълженията не са отразени в данъчно-осигурителната сметка или не са отразени като предявени за принудително изпълнение в Националната агенция за приходите;
3. ваучерите са предоставени на данъчно задълженото лице от лице, получило разрешение за осъществяване на дейност като оператор от министъра на финансите.
(2) Право да осъществява дейност като оператор има лице, получило разрешение от министъра на финансите, което:
1. има внесен основен (регистриран) капитал не по-малко от 2 млн. лв. към момента на подаване на документите за издаване на разрешение;
2. е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност;
3. не е в производство по несъстоятелност или в ликвидация;
4. няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на подаване на документите за разрешение;
5. се представлява от лица, които: а) не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, освен ако са реабилитирани, като за българските граждани обстоятелството относно съдимостта се установява служебно; б) не са били членове на управителен или контролен орган на дружество, прекратено с обявяване в несъстоятелност през последните две години, предхождащи датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;
6. разполага с ваучер за храна на електронен носител, който отговаря на следните изисквания: а) съдържа уникален идентификационен номер, който позволява индивидуализиране и проследяване на електронния носител; б) съдържа фирмата на оператора и единния идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията, съответно единния идентификационен код по БУЛСТАТ; в) съдържа фирмата на работодателя и единния идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията, съответно единния идентификационен код по БУЛСТАТ; г) съдържа текст със забрана за тегленето на пари в брой от ваучера за храна на електронен носител; д) съдържа текст със забрана за покупка на вино, спиртни напитки, пиво и тютюневи изделия чрез ваучери за храна на електронен носител; е) съдържа срок на валидност на електронния носител, ако е приложимо; ж) съдържа думите „ваучер за храна по чл. 209а от ЗКПО“ и „валиден само в България“;
7. е удостоверило техническата готовност за издаване на ваучери за храна на електронен носител, включително по отношение на това, че ваучерите за храна на електронен носител: а) поддържат възможност за проследимост на трансакциите; б) поддържат възможност за идентифициране на фирмата на оператора и единния идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията, съответно единния идентификационен код по БУЛСТАТ; в) поддържат възможност за идентифициране на фирмата на работодателя и единния идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията, съответно единния идентификационен код по БУЛСТАТ; г) поддържат техническо ограничение за тегленето на пари в брой от ваучера за храна на електронен носител; д) поддържат възможност за проверка на уникалния номер на получената от оператора индивидуална квота, по която е предоставен ваучерът за храна на електронен носител, както и дата на издаване на заповедта на получената от оператора индивидуална квота, по която е предоставен ваучерът за храна; е) използват публично документирани средства за техническа защита; ж) поддържат техническо ограничение за използване извън територията на Република България; з) отговарят на други технически изисквания, определени с наредбата по ал. 6.
(3) Разрешението се издава от министъра на финансите след съгласуване с Българската народна банка по отношение на съответствието с изискванията на Закона за платежните услуги и платежните системи. Отказ за издаване на разрешение се извършва с мотивирана писмена заповед на министъра на финансите на кандидат, който не отговаря на някое от изискванията по ал. 2 или който е представил неверни данни или информация. Разрешението се отнема, когато операторът:
1. престане да отговаря на някое от изискванията по ал. 2, 8 – 13;
2. престане да осъществява дейност;
3. не е осъществявал дейност през предходните две години, от които за годината преди предходната е получил първа индивидуална квота;
4. е предоставил на работодатели ваучери за храна на електронен носител по получена индивидуална квота за предоставяне на ваучери за храна на електронен носител, които са с номинална стойност, превишаваща тази индивидуална квота, или е предоставил ваучери за храна на електронен носител, без да е получил индивидуална квота.
(4) Издаването, отказът за издаване на разрешение или отнемането на издаденото разрешение се извършва с писмена заповед на министъра на финансите.
(5) Отказът за издаване на разрешение и отнемането му може да се оспорват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(6) Редът за издаване и отнемане на разрешението, условията и редът за издаване на ваучери за храна на електронен носител, характеристиките на издаваните ваучери, условията за организирането и контролът върху осъществяването на дейност като оператор се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на финансите, съгласувана с Българската народна банка.
(7) Общата годишна квота за предоставяне на ваучери за храна на електронен носител се утвърждава със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година.
(8) Операторът използва получените суми от работодателите по предоставените им ваучери за храна само за погасяване на задължения към доставчиците, сключили договор за обслужване с оператора, или за възстановяване номиналната стойност на ваучерите за храна, предявени от работодатели, в случаите на отнемане разрешението на оператора.
(9) Когато:
1. сетълментът на платежни операции, извършени с ваучери за храна на електронен носител, се извършва от лицензиран от Българската народна банка системен оператор на система с окончателност на сетълмента, обработваща платежни операции, свързани с карти, операторът на ваучери, когато не е лицензиран доставчик на платежни услуги, сключва договор с банка, платежна институция или дружество за електронни пари, лицензирани от Българската народна банка, или с клон на банка, платежна институция или дружество за електронни пари, извършващ дейност на територията на Република България;
2. сетълментът се извършва съгласно правила на международни картови схеми, обработващи платежни операции, свързани с карти, операторът на ваучери доказва това пред министъра на финансите чрез представяне на договор;
3. операторът на ваучери за храна се разплаща директно с доставчиците, с които има сключен договор, това се доказва с декларация от оператора пред министъра на финансите и информация към Националната агенция за приходите.
(10) Операторът сключва договори за обслужване с ваучери за храна на електронен носител само с доставчици, които са регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност и са идентифицирани с уникален идентификационен номер на ниво платежна схема, който да позволи на операторите на ваучери за храна да оторизират трансакциите с ваучери за храна, само за онези доставчици, които имат валиден договор за обслужване с оператор.
(11) В случаите по ал. 9 системният оператор не може да налага допълнителни ограничения на операторите на ваучери за храна извън предвидените в този закон и актовете по неговото прилагане и не може да прилага различни ценови условия за различни оператори на ваучери за храна и търговци.
(12) Оператор на ваучери за храна не може да налага допълнителни условия за сключване на договор с работодател извън предвидените в този закон и актовете по неговото прилагане.
(13) За ваучера за храна на електронен носител и за плащанията, извършвани с него, наетите лица не заплащат комисиони и такси.
(14) Производител или разпространител на терминали и устройства, използвани за платежни услуги, не може да налага ограничения за използване на ваучери за храна на електронен носител в случаите по ал. 9.
(15) Министърът на финансите може веднъж годишно, в срок до 1-ви март, да определя максимален размер на комисионата за участниците в издаването и използването на ваучери за храна на електронен носител. Определените максимални размери влизат в сила от следващата календарна година.“ 6. В чл. 214: а) в заглавието накрая се добавя „на хартиен и електронен носител“; б) в ал. 1 думите „буква „б“ се заменят с „букви „б“ и „в“; в) в ал. 2 думите „буква „б“ се заменят с „букви „б“ и „в“; г) в ал. 3 след думите „чл. 209“ се добавя „и чл. 209а“. 7. В чл. 277а: а) в ал. 1 и 2 след думите „ваучери за храна“ се добавя „на хартиен носител и/или на електронен носител“; б) в ал. 3 след думите „ваучери за храна“ се добавя „на хартиен носител и/или на електронен носител“, след думите „за отпечатване“ се добавя „и/или издаване“ и след думите „ал. 6“ се добавя „и по чл. 209а, ал. 6“. 8. В чл. 277б след думите „оператор на ваучери за храна“ се добавя „на хартиен носител и/или на електронен носител“ и след думите „(осребрени) ваучери“ се добавя „на хартиен носител и/или на електронен носител“. 9. В чл. 277в след думите „оператор на ваучери за храна“ се добавя „на хартиен носител и/или на електронен носител“, след думите „чл. 209, ал. 8“ се добавя „и чл. 209а, ал. 8“ и след думите „предоставени ваучери за храна“ се добавя „на хартиен носител и/или на електронен носител“. 10. В § 1 от допълнителните разпоредби: а) в т. 35 след думите „чл. 209“ се добавя „и 209а“, думата „отпечатването“ се заменя с „издаването“, след думата „храна“ се добавя „на хартиен носител и/или на електронен носител“, а накрая се добавя „съгласувано с Българската народна банка“; б) в т. 36 след думите „ваучери за храна“ се добавя „на хартиен носител“; в) създава се т. 36а: „36а. „Ваучери за храна на електронен носител“ са платежни инструменти, които могат да бъдат използвани само по ограничен начин и отговарят на условията по чл. 2, ал. 1, т. 11, буква „в“ от Закона за платежните услуги и платежните системи, предоставени чрез работодателя на работниците и служителите, включително на тези по договори за управление, които се използват за заплащане на храна и хранителни продукти в ресторанти, заведения за бързо обслужване и обекти за търговия с храни, включително магазини за хранителни стоки, супермаркети, хипермаркети и други, осъществяващи дейност в съответствие с изискванията на Закона за храните, съгласно сключен договор за обслужване с оператор. Ваучерите за храна на електронен носител не са електронни пари по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи. Електронен носител може да бъде физически електронен носител или виртуален електронен носител и се зарежда само с ваучери за храна от оператор.“; г) точки 61 и 62 се изменят така: „61. „Обща годишна квота за предоставяне на ваучери за храна на хартиен и електронен носител“ е общата номинална стойност на ваучерите за храна на хартиен и електронен носител за съответната година, които операторите могат да предоставят на работодатели при условията на чл. 209 и чл. 209а. 62. „Индивидуална квота за предоставяне на ваучери за храна на хартиен и електронен носител“ е номиналната стойност на ваучерите за храна на хартиен и електронен носител, които оператор може да предостави на работодатели по тази квота.“; д) създава се т. 119: „119. „Преместване“ за целите на чл. 182, ал. 1, т. 4 е това по смисъла на Насоките за регионална държавна помощ (2021/С 153/01).“
История на промените
1 януари 2023 г.обн ДВ, бр. 66 от 2023 г. · материалът