към чл. 18 Деформируема преграда 1. Изисквания към компонентите и материала Размерите на преградата са илюстрирани на фиг. 1. Размерите на компоненти на преградата са: 1.1. Главен блок с шестоъгълни клетки (тип пчелна пита) Размери: Всички размери трябва да позволя- ват допустимо отклонение от ± 2,5 mm Височина: 650 mm (по посоката на оста на ивицата от шестоъгълни клетки) Широчина: 1000 mm Дълбочина: 450 mm (по посока на осите на шестоъгълните клетки) Материал: Алуминий 3003 (ISO 209, част 1) Дебелина на фолиото: 0,076 mm Размер на клетката: 19,14 mm Плътност: 28,6 kg/m3 Якост на смачкване: 0,342 MPa + 0 % - 10 %1 1.2. Буферен елемент Размери: Всички размери да позволяват допустимо отклонение от ± 2,5 mm Височина: 330 mm (по посоката на оста на ивицата от шестоъгълни клетки) Широчина: 1000 mm Дълбочина: 90 mm (по посока на осите на шестоъгълните клетки) Материал: Алуминий 3003 (ISO 209, част 1) Дебелина на фолиото: 0,076 mm Размер на клетката: 6,4 mm Плътност: 82,6 kg/m3 Якост на смачкване: 1,711 MPa + 0 % - 10 %1 1.3. Основен лист Размери: Височина: 800 mm ± 2,5 mm Широчина: 1000 mm ± 2,5 mm Дебелина: 2,0 mm ± 0,1 mm 1.4. Плакиран лист Размери: Дължина: 1700 mm ± 2,5 mm Широчина: 1000 mm ± 2,5 mm Дебелина: 0,81 mm ± 0,07 mm Материал: Алуминий 5251/5052 (ISO 209, част 1) 1.5. Лицев лист на буфера Размери: Височина: 330 mm ± 2,5 mm Широчина: 1000 mm ± 2,5 mm Дебелина: 0,81 mm ± 0,07 mm Материал: Алуминий 5251/5052 (ISO 209, част 1) 1.6. Свързващо вещество Свързващото вещество, което се използва през цялото време, е полиуретан от две съставки (като смола Ciba-Geigy XB5090/1 с втвърдител XB5304 или еквивалент). 2. Сертификация на алуминиев елемент от шестоъгълни клетки Пълна изпитвателна процедура за сертификация на алуминиев елемент от шестоъгълни клетки е дадена в NHTSA TP-214D. Направено е кратко описание на процедурата, която да се прилага на материали за челната ударна преграда, с якост на смачкване 0,342 MРa и 1,711 МРа респективно. 2.1. Местонахождения на мострите За да се гарантира еднаквост на якостта на смачкване по цялата лицева страна на преградата, осем мостри се вземат от четири местонахождения, равномерно разположени в блока от шестоъгълни клетки. Местоположението на мострите зависи от размера на блока от шестоъгълни клетки. Четири мостри, всяка с размери 300 mm ? 300 mm ? 50 mm, се изрязват от блока на лицевия материал на преградата. На фиг. 2 е илюстрирано как се разполагат тези секции в блока от шестоъгълни клетки. Всяка от тези по-големи мостри се нарязва на мостри за сертификационно изпитване (150 mm ? 150 mm ? 50 mm). Сертификацията се базира на изпитване на две мостри от всяко от тези четири местонахождения. Другите две се предоставя на кандидата при молба. 2.2. Размери на мостра За изпитване се използват мостри със следните размери: Дължина: 150 mm ± 6 mm Широчина: 150 mm ± 6 mm Дебелина: 50 mm ± 2 mm Стените на незавършени клетки по ръба на мострата се подрязват, както следва: - във вертикална (W) посока краищата да не са по-големи от 1,8 mm (виж фиг. 3); - в хоризонтална (L) посока половината от дължината на стената на една свързана клетка (по посока на ивицата) се оставя от всеки край на образеца (виж фиг. 3). 2.3. Измерване на площта Дължината на мострата се измерва на три места: 12,7 мм от всеки край и в средата, и се записва като L1, L2 и L3 (фиг. 3). По същия начин широчината се измерва и записва като W1, W2 и W3 (фиг. 3). Тези измервания се правят в средата на мострата. Площта на смачкване тогава се определя като: Забележка на редакцията: виж формулата в PDF-а на броя 2.4. Скорост на смачкване и дистанция Мострата се смачква при скорост не по-малка от 5,1 mm/min и не повече от 7,6 mm/min. Минималната дистанция на смачкване е 16,5 mm. 2.5. Събиране на данни Данните за сила срещу деформация се събират в аналогова или цифрова форма за всяка изпитана мостра. Ако са събрани аналогови данни, е необходимо средство за тяхното конвертиране към цифрови. Всички цифрови данни се събират при скорост не по-малка от 5 Нz (5 точки за s). 2.6. Определяне якостта на смачкване Всички данни преди 6,4 mm смачкване и след 16,5 mm смачкване се игнорират. Разделят се оставащите данни на три секции или интервали на изместване (n = 1, 2, 3) (виж фиг. 4), както следва: а) 06,4 - 09,7 mm с границите на интервала; б) 09,7 - 13,2 mm без границите на интервала; в) 13,2 - 16,5 mm с границите на интервала. Средната стойност за всяка секция се определя с израза: Забележка на редакцията: виж формулата в PDF-а на броя където m е броят на точки на данни, измерени във всеки от трите интервала. Якостта на смачкване на всяка секция се изчислява чрез: Забележка на редакцията: виж формулата в PDF-а на броя 2.7. Изисквания към якосттта на смачкване на мостра Мостра с шестоъгълни клетки преминава тази сертификация, ако са изпълнени следните условия: а) 0,308 МРа < S(n) < 0,342 МРа за 0,342 МРа материал; б) 1,540 МРа < S(n) < 1,711 МРа за 1,711 МРа материал n = 1, 2, 3. 2.8. Изисквания към якостта на смачкване на блок Изпитват се осем мостри, взети от четири места, равномерно разположени в блока. За да премине блок тази сертификация, седем от осемте мостри следва да изпълнят спецификацията на якост на смачкване на предишния раздел. 3. Процедура на свързване чрез лепене 3.1. Непосредствено преди свързване повърхностите на алуминиевите листове, които се свързват, напълно почистени, като се използва подходящ разтворител, като 1-1-1 трихлоретан. Това се извършва поне два пъти или както се изисква, за да се премахнат натрупвания от смазка и мръсотия. Почистените повърхности се изтъркват с хартиена шкурка 120. Не се използва шкурка от метален/силиконов карбид. Повърхностите напълно се изтъркват, като шкурката на хартиена основа се подменяна регулярно през време на процеса, за да се избегне напластяване на материал върху нея, което може да доведе до полиращ ефект. След като са изтъркани, повърхностите се почистват напълно повторно. Общо повърхностите се изчистват с разтворител най-малко четири пъти. Прахът и натрупванията, останали в резултат на процеса на изтъркване, се премахват, защото имат неблагоприятен ефект върху свързването. 3.2. Слепващото вещество се полага само върху едната от повърхностите с оребрен гумен валяк. В случаите, когато лист от шестоъгълни клетки се свързва с алуминиев лист, слепващото вещество се полага само върху алуминиевия лист. Максимум 0,5 kg/m2 се полагат равномерно по повърхността, при което се получава максимална дебелина на филма 0,5 mm. 4. Конструкция 4.1. Главният блок от шестоъгълни клетки се свързва към основния лист със слепващо вещество така, че осите на клетките са перпендикулярни на листа. Плаките се свързват с предната повърхност на блока от шестоъгълни клетки. Връхната и дънната повърхност на плакирания лист не се свързват с главния блок от шестоъгълни клетки, но се позиционират близко до него. Плакираният лист се свързва чрез слепване с основния лист при монтажните фланци. 4.2. Буферният елемент се свързва чрез слепване с предната стена на плакирания лист така, че осите на клетките да бъдат перпендикулярни на листа. Дъното на буферния елемент се монтира наравно с дънната повърхност на плакирания лист. Лицевата страна на буферния лист се свързва чрез слепване към предната страна на буферния елемент. 4.3. Буферният елемент се разделя на три еднакви секции чрез два хоризонтални шлица. Тези шлицове се прорязват през цялата дълбочина на буферната секция и обхващат цялата широчина на буфера. Шлицовете се прорязват с циркулярен трион. Тяхната широчина е широчината на използвания нож и не надвишава 4 mm. 4.4. Отворите, които осигуряват гарантирана хлабина за монтиране на преградата, се пробиват в монтажните фланци (виж. фиг. 5). Дупките са с диаметър 9,5 mm. Пет дупки се пробиват в горния фланец на разстояние 40 mm от горния край на фланеца и пет - в долния фланец на разстояние 40 mm от долния край на този фланец. Дупките са на 100 mm, 300 mm, 500 mm, 700 mm, 900 mm от всеки край на преградата. Всички дупки се пробиват до ± 1 mm от номиналните дистанции. 5. Монтаж 5.1. Деформируемата преграда се закрепва твърдо към края на маса не по-малка от 7 ? 104 kg или към някаква структура, закрепена към нея. Лицето на преградата се прикрепва така, че превозното средство да не влиза в контакт с никоя част от структурата, която е на повече от 75 mm от горната повърхност на преградата (изключвайки горния фланец) по време на някой етап от удара. Предното лице на повърхността, към която е закрепена деформируемата преграда, е плоско, продължава над височината и широчината на лицевата повърхност и е вертикално ± 1° и перпендикулярно ± 1° на оста на участъка за засилване. Закрепващата повърхност не бива да бъде изместена с повече от 10 mm по време на изпитването. Ако е необходимо, допълнителни анкерни или задържащи устройства се използват, за да се избегне изместване на бетонния блок. Краят на деформируемата бариера се изравнява с ръба на бетонния блок, съответен на страната на ПС, което се изпитва. 5.2. Деформируемата преграда се закрепва към бетонния блок посредством десет болта - пет в горния монтажен фланец и пет в долния. Тези болтове са с диаметър най-малко 8 mm. Стоманени стягащи ивици се използват и за горния, и за долния монтажен фланец (виж фиг. 1 и 5). Тези ивици са 60 mm високи и 1000 mm широки и имат дебелина най-малко 3 mm. Пет отвора, които осигуряват гарантирана хлабина, с диаметър 9,5 mm се пробиват в двете ивици, така че да съответстват на тези в монтажния фланец на преградата (виж т. 4). Задържащите устройства и закрепващите елементи не бива да се повредят по време на ударния тест. Забележка на редакцията: виж фигурите в PDF-а на броя Фиг. 1. Размери на деформируемата преграда Фиг. 2. Разположение на секции в блока от шестоъгълни клетки Фиг. 3. Подрязване на стените на незавършени клетки по ръба на мострата Фиг. 4. Определяне якостта на смачкване Фиг. 5. Отвори на преградата
Част от този текст е публикувана само като изображение или приложение в „Държавен вестник“, бр. 57 от 2004 г., и не се показва тук. Отворете оригинала