В Наказателно-процесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. 86 от 2005 г.; изм., бр. 46 и 109 от 2007 г., бр. 69 и 109 от 2008 г., бр. 12, 27, 32 и 33 от 2009 г., бр. 15, 32 и 101 от 2010 г., бр. 13, 33, 60, 61 и 93 от 2011 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 93 от 2011 г.; изм., бр. 19, 20, 25 и 60 от 2012 г., бр. 17, 52, 70 и 71 от 2013 г., бр. 21 от 2014 г., бр. 14, 24, 41, 42, 60, 74 и 79 от 2015 г., бр. 32, 39, 62, 81 и 95 от 2016 г., бр. 13, 63 и 101 от 2017 г., бр. 7 и 44 от 2018 г.; Решение № 14 на Конституционния съд от 2018 г. – бр. 87 от 2018 г.; изм., бр. 96 от 2018 г., бр. 7, 16 и 83 от 2019 г., бр. 98, 103 и 110 от 2020 г., бр. 9, 16 и 20 от 2021 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 41 от 2021 г.; изм., бр. 80 от 2021 г.; Решение № 13 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 85 от 2021 г.; изм., бр. 32 и 62 от 2022 г. и бр. 69 от 2023 г.) се правят следните изменения и допълнения:
В Наказателно-процесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. 86 от 2005 г.; изм., бр. 46 и 109 от 2007 г., бр. 69 и 109 от 2008 г., бр. 12, 27, 32 и 33 от 2009 г., бр. 15, 32 и 101 от 2010 г., бр. 13, 33, 60, 61 и 93 от 2011 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 93 от 2011 г.; изм., бр. 19, 20, 25 и 60 от 2012 г., бр. 17, 52, 70 и 71 от 2013 г., бр. 21 от 2014 г., бр. 14, 24, 41, 42, 60, 74 и 79 от 2015 г., бр. 32, 39, 62, 81 и 95 от 2016 г., бр. 13, 63 и 101 от 2017 г., бр. 7 и 44 от 2018 г.; Решение № 14 на Конституционния съд от 2018 г. – бр. 87 от 2018 г.; изм., бр. 96 от 2018 г., бр. 7, 16 и 83 от 2019 г., бр. 98, 103 и 110 от 2020 г., бр. 9, 16 и 20 от 2021 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 41 от 2021 г.; изм., бр. 80 от 2021 г.; Решение № 13 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 85 от 2021 г.; изм., бр. 32 и 62 от 2022 г. и бр. 69 от 2023 г.) се правят следните изменения и допълнения:
- 1. В чл. 35, ал. 3 т. 5 се изменя така: „5. членовете на Комисията за противодействие на корупцията и на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество и Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства;“.
- 2. В чл. 52, ал. 1 т. 2 и 3 се изменят така: „2. служителите от Министерството на вътрешните работи, назначени на длъжност „разследващ полицай“, служителите от Агенция „Митници“, назначени на длъжност „разследващ митнически инспектор“ и служителите от Комисията за противодействие на корупцията, назначени на длъжност „разследващ инспектор“;
- 3. полицейските органи в Министерството на вътрешните работи, митническите органи в Агенция „Митници“ и органите в Комисията за противодействие на корупцията – в случаите, предвидени в този кодекс.“ 3. В чл. 71 ал. 4 се изменя така: „(4) Принудителното довеждане се извършва от службите на Министерството на правосъдието, а в случаите, когато е постановено от разследващ полицай, от разследващ митнически инспектор или от разследващ инспектор – от службите на Министерството на вътрешните работи.“ 4. Член 72а се изменя така: „Управление на обезпечено имущество Чл. 72а. Имуществото, обезпечено по реда на чл. 72 с цел конфискация или отнемане на вещи в полза на държавата, се управлява и пази по реда на Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество.“ 5. В чл. 194: а) в ал. 1: аа) точка 2 се изменя така: „2. извън случаите по ал. 6, за престъпления, извършени от лица с имунитет, с изключение на съдии, прокурори и следователи, от членове на Министерския съвет или от държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи или по чл. 43, ал. 1, т. 1 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, както и от служители на Агенция „Митници“ в качеството им на разследващи органи, както и от служителите от Комисията за противодействие на корупцията;“ бб) точка 2а се отменя; б) създава се нова ал. 6: „(6) За престъпления по чл. 201, чл. 202, ал. 1 и 2, чл. 203, ал. 1, чл. 219, ал. 3 и 4, чл. 220, 224, 225б, 225в, 254а, чл. 254б, ал. 2, чл. 282, 282а, 283, 283а, 283б, чл. 294, ал. 4 във връзка с ал. 2, чл. 301, 302, 302а, 304, 304а, 304б, 305, 305а, 307 и чл. 387, ал. 3 от Наказателния кодекс, както и всяко едно друго престъпление, извършено във връзка с изброените по-горе, извършени от лицата по чл. 6, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията, разследването се извършва от разследващи инспектори от Комисията за противодействие на корупцията, освен когато в извършване на престъплението е участвал служител от Комисията за противодействие на корупцията, като чл. 194, ал. 1, т. 4 не се прилага.“; в) създава се нова ал. 7: „(7) Служителите на Комисията за противодействие на корупцията могат да извършват действията по чл. 212, ал. 2 в случаите на престъпления по чл. 201, чл. 202, ал. 1 и 2, чл. 203, ал. 1, чл. 219, ал. 3 и 4, чл. 220, 224, 225б, 225в, 254а, чл. 254б, ал. 2, чл. 282, 282а, 283, 283а, 283б, чл. 294, ал. 4 във връзка с ал. 2, чл. 301, 302, 302а, 304, 304а, 304б, 305, 305а, 307 и чл. 387, ал. 3 от Наказателния кодекс, както и всяко едно друго престъпление, извършено във връзка с изброените по-горе, извършени от лицата по чл. 6, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията, както и действия по разследването, възложени им от разследващ инспектор от Комисията за противодействие на корупцията.“ 6. В чл. 196, ал. 1, т. 6 думите „Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество“ се заменят с „Комисията за противодействие на корупцията“. 7. Създава се чл. 213б: „Обжалване на отказ на прокурора да образува досъдебно производство по искане на Комисията за противодействие на корупцията Чл. 213б.
(1) Когато прокурорът откаже да образува наказателно производство за престъпление по чл. 201, чл. 202, ал. 1 и 2, чл. 203, ал. 1, чл. 219, ал. 3 и 4, чл. 220, 224, 225б, 225в, 254а, чл. 254б, ал. 2, чл. 282, 282а, 283, 283а, 283б, чл. 294, ал. 4 във връзка с ал. 2, чл. 301, 302, 302а, 304, 304а, 304б, 305, 305а, 307 и чл. 387, ал. 3 от Наказателния кодекс, както и всяко едно друго престъпление, извършено във връзка с изброените по-горе, извършени от лицата по чл. 6, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията, препис от постановлението за отказ се изпраща на Комисията за противодействие на корупцията, която може да обжалва постановлението пред съответния първоинстанционен съд в 14-дневен срок от получаването на преписа.
(2) Съдът разглежда делото еднолично в закрито заседание не по-късно от един месец от постъпване на делото, като се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство.
(3) При отмяна на постановлението съдът може да дава само мотивирани указания относно прилагането на закона, без да се засяга вътрешното убеждение на прокурора.
(4) При отмяна на постановлението съдът указва какви действия за установяване или проверка на какви факти следва да се извършат.
(5) Определението по ал. 3 може да се обжалва и протестира пред съответния въззивен съд в седемдневен срок от съобщаването му.
(6) Въззивният съд се произнася в състав от трима съдии в закрито заседание с определение, което е окончателно.“ 8. В чл. 215, ал. 1 и 2 думите „Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество“ се заменят с „Комисията за противодействие на корупцията“. 9. В чл. 245, ал. 1 думите „Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество“ се заменят с „Комисията за противодействие на корупцията“.