(1) Корупция по смисъла на този закон е налице, когато лице, което заема публична длъжност по чл. 6, ал. 1, извърши престъпление по чл. 201, чл. 202, ал. 1 и 2, чл. 203, ал. 1, чл. 219, ал. 3 и 4, чл. 220, 224, 225б, 225в, 254а, чл. 254б, ал. 2, чл. 282, 282а, 283, 283а, 283б, чл. 294, ал. 4 във връзка с ал. 2, чл. 301, 302, 302а, 304, 304а, 304б, 305, 305а, 307 и чл. 387, ал. 3 от Наказателния кодекс, както и всяко едно друго престъпление, извършено във връзка с изброените по-горе.
(2) Противодействието на корупцията се осъществява чрез:
- 1. превантивни дейности по реда на глава четвърта;
- 2. оперативно-издирвателна дейност по реда на глава девета;
- 3. извършване на разследване на корупционни престъпления в случаите, при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс;
- 4. деклариране на несъвместимост и на имуществото и интересите на лицата, заемащи публични длъжности, и свързани с тях лица;
- 5. осигуряване на публичен достъп до декларациите;
- 6. проверка на декларациите;
- 7. установяване на конфликт на интереси и налагане на санкции и на други мерки в случай на установен конфликт на интереси;
- 8. публично оповестяване на имената на лицата, които не са подали декларации или в чиито декларации е установено несъответствие, и на имената на лицата, за които е установен конфликт на интереси;
- 9. сезиране на компетентните органи в случаите, предвидени в този закон;
- 10. анализиране на корупционния риск, свързан с осъществяване на публичните длъжности, както и на лицата, които ги заемат, и предприемане на последващи действия при установен висок риск;
- 11. други способи и средства, предвидени в този закон.