(1) Собственици на водовземни съоръжения за подземни води, за които не са предоставени права за използване на водите, в срок до три месеца от влизане в сила на този закон, подават в съответната басейнова дирекция заявление за вписване на съоръженията в регистъра по чл. 118г.
(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат: а) документ за собственост на имота, в който е разположено водовземното съоръжение; б) координати на съоръжението; в) информация за дълбочината и конструкцията на съоръжението; г) информация за оборудване на съоръжението за експлоатация; д) декларация за годината на неговото изграждане; е) информация относно целта, за която се използва черпената вода; ж) документ за заплатена глоба или имуществена санкция по чл. 200, ал. 1, т. 2.
(3) В случаите, в които съоръжението не е оборудвано за експлоатация, към заявлението по ал. 1 се прилага и декларация за намеренията на собственика относно консервирането или ликвидирането на съоръжението.
(4) В срок до един месец след подаване на заявлението басейновата дирекция проверява документите по ал. 2 и 3 и извършва:
- 1. проверка на изградените съоръжения и на тяхното оборудване;
- 2. преценка за необходимостта от консервиране или ликвидиране на съоръжението.
(5) В 7-дневен срок след проверката по ал. 4 съоръжението се вписва в регистъра.