(Нов - ДВ, бр. 55 от 2018 г.)
(1) В зависимост от техните размери - височина на язовирната стена и обема на водохранилището, големи язовири са тези, които отговарят поне на едно от следните условия:
- 1. язовири с височина на стената, по-голяма от 15 м, мерена от най-ниската точка на основата до короната на язовира;
- 2. язовири с височина между 5 м и 15 м, завиряващи обем, по-голям от 3 милиона куб.м.
(2) Малки язовири са язовири, които не отговарят на условията по ал. 1.
(3) На контрол по реда на този закон и наредбата по чл. 141, ал. 2 подлежат всички язовири по ал. 1 и 2, с изключение на малките язовири, за които при класифицирането им по отношение на тяхната потенциална опасност е установено, че нарушаването на конструктивната цялост на язовирните им стени не създава заплаха за човешки жертви или не застрашават критична инфраструктура и отговарят поне на едно от следните условия:
- 1. създаваният воден напор е по-малък от 7.0 м и завиреният обем е по-малък от 50 000 куб.м;
- 2. създаденият воден напор е по-малък от 2.0 м независимо от завирения обем;
- 3. завиреният обем е по-малък от 15 000 куб.м независимо от създавания воден напор;
- 4. водосборният му басейн е не повече от 2.0 кв.км и водохранилището не се пълни чрез деривации или помпена станция.
(4) За техническата изправност и безопасната експлоатация на язовирите по ал. 3 отговарят собствениците. Те не са длъжни да възлагат стопанисването, поддържането и осъществяването на техническата експлоатация на язовирната стена и съоръженията към нея на лице, което отговаря на изискванията за оператор на язовирна стена.