(1)(Изм. - ДВ, бр. 63 от 2018 г., в сила от 31.07.2018 г.) Съществуващи ГГИ могат да бъдат освободени от задължението за спазване на НДЕ по чл. 5, ал. 1 и/или на степените на десулфуризация по чл. 12 за периода от 1 януари 2016 г. до 31 декември 2023 г., както и от включването им в ПНП по чл. 13, ако са изпълнени следните условия:
- 1. операторът на съществуващата инсталация е поел отговорността в писмена декларация, подадена до министъра на околната среда и водите не по-късно от 1 януари 2014 г., да не експлоатира инсталацията повече от 17 500 часа за периода от 1 януари 2016 г. до 31 декември 2023 г.;
- 2. операторът включва отчет за отработените часове до края на всяка година считано от 1 януари 2016 г. в доклада по чл. 125, ал. 1, т. 6 ЗООС;
- 3. инсталацията не е освободена от спазване на НДЕ при условията на ограничена експлоатация от 20 000 часа в периода от 1 януари 2008 г. до 31 декември 2015 г.;
- 4. през останалото време на експлоатация по т. 1 инсталацията трябва да спазва най-малко определените съгласно приложение № 2 и съгласно издаденото КР по чл. 117 ЗООС и приложими към 31 декември 2015 г. НДЕ на серен диоксид или степени на десулфуризация, азотни оксиди и прах;
- 5. горивни инсталации с обща номинална входяща топлинна мощност над 500 MW, използващи твърди горива, на които първоначалното разрешително за ползване е било издадено след 1 юли 1987 г., спазват НДЕ на азотни оксиди, определени в част 1 от приложение № 1.
(2) За горивни инсталации с обща номинална входяща топлинна мощност, превишаваща 1500 MW, въведени в експлоатация преди 31 декември 1986 г. и използващи местно твърдо гориво с долна топлина на изгаряне, непревишаваща 5800 kJ/kg, съдържание на влага, превишаващо 45 % (тегловни), комбинирано съдържание на влага и пепел, превишаващо 60 % (тегловни), и съдържание на калциев оксид в пепелта, превишаващо 10 %, периодът на експлоатация по ал. 1, т. 1 е 32 000 експлоатационни часа.