(1) Държавни гаранции могат да се издават само за финансиране дейността на банката по чл. 9, т. 2 и 3, когато финансирането е с договорен срок над една година.
(2) Дългът на банката по ал. 1 е гарантиран от държавата и представлява задължение на правителството в случаите, когато Министерският съвет е издал гаранции от името и за сметка на държавата при спазване изискванията на Конституцията и на Закона за държавния дълг.
(3)(Доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 22 от 2022 г., в сила от 18.03.2022 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 31.03.2025 г., доп. - ДВ, бр. 55 от 2026 г.) Надзорният съвет чрез министъра на икономиката, инвестициите и индустрията прави предложение до министъра на финансите относно искане за получаване на държавна гаранция в случаите по ал. 2.
(4) При привличане на средства за финансиране на дейността си банката задължително уведомява писмено кредиторите си дали вземанията им се покриват от държавна гаранция.