Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен

(1) Българската комунистическа партия (тогава именуваща се Българска работническа партия /комунисти/) идва на власт на 9 септември 1944 г. с помощта на чужда сила, обявила война на България, и в нарушение на действащата Търновска конституция.

(2) Българската комунистическа партия е отговорна за управлението на държавата във времето от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г., довело страната до национална катастрофа.

(1) Ръководствата и ръководните дейци на Българската комунистическа партия са отговорни за:

1. 1. целенасоченото и преднамереното унищожаване на традиционните ценности на европейската цивилизация;
2. 2. съзнателното нарушаване на основните човешки права и свободи;
3. 3. безпрецедентната разправа с народните представители от ХХV Народно събрание и всички невинно осъдени от така наречения "Народен съд";
4. 4. моралния и икономическия упадък на държавата;
5. 5. установяването на централизирано директивно управление на икономиката, довело я до разруха;
6. 6. погазването и отмяната на традиционни принципи на правото на собственост;
7. 7. рушенето на моралните ценности на народа и посегателството срещу религиозните му свободи;
8. 8. провеждането на непрекъснат терор срещу несъгласните със системата на управление и срещу цели групи от населението;
9. 9. злоупотребата с възпитанието, образованието, науката и културата за политически и идеологически цели, включително мотивиране и оправдаване на изброените по-горе действия;
10. 10. безогледното унищожаване на природата.

(2) Комунистическият режим е отговорен за това, че:

1. 1. отнемаше на гражданите всяка възможност за свободна изява на политическата воля, като ги принуждаваше да крият своята преценка за положението в страната и ги принуждаваше да изразяват публично съгласие за факти и обстоятелства с пълното съзнание за тяхната невярност и дори това, че те представляват престъпления; това то постигаше чрез преследване и заплахи от преследване към отделната личност, нейното семейство и близки;
2. 2. системно нарушаваше основните човешки права, като потискаше и цели групи от населението, обособени по политически, социален, религиозен или етнически признак, въпреки че Народна република България още през 1970 г. се присъедини към международни актове по правата на човека;
3. 3. нарушаваше основните принципи на демократичната и правова държава, международните договори и действащите закони, като с това поставяше интересите на комунистическата партия и нейните представители над закона;
4. 4. при преследванията срещу гражданите използваше всички възможности на властта, като: а) екзекуции, нечовешки затворнически режим, лагери за принудителен труд, мъчения, подлагане на жестоки насилия; б) освидетелстване или настаняване в психиатрични заведения, като средство за политически репресии; в) лишаване от право на собственост; г) възпрепятстване и забрана за получаване на образование и упражняване на професия; д) възпрепятстване на свободното движение във и извън страната; е) лишаване от гражданство;
5. 5. безнаказано се извършваха престъпления и се предоставяха незаконни предимства на лица, които вземаха участие в престъпления и преследвания на други лица;
6. 6. подчиняваше интересите на страната на чужда държава до степен на обезличаване на националното достойнство и практическа загуба на държавен суверенитет.

(1) Посочените в чл. 1 и 2 обстоятелства дават основание да се обяви комунистическият режим в България от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. за престъпен.

(2) Българската комунистическа партия е била престъпна организация, подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология, които в дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и демократичната система.