(1) Комисията за защита на конкуренцията в закрито заседание приема решение, с което:
- 1. оставя жалбата без уважение;
- 2. отменя незаконосъобразното решение за откриване на процедурата;
- 3. отменя незаконосъобразното решение или действие или установява незаконосъобразното бездействие и със задължителни указания връща преписката за продължаване на процедурата за определяне на концесионер от последното законосъобразно решение или действие, а когато е приложимо - за прекратяване на процедурата, или 4. обявява нищожността на решението.
(2) Когато е обжалвано решение за определяне на концесионер и е допуснато предварително изпълнение, в резултат на което е сключен концесионен договор, КЗК установява незаконосъобразността на решението, без да го отменя, и налага на концедента санкцията по чл. 183, ал. 1.
(3) Когато концесионният договор е сключен, преди да започне да тече срокът за неговото сключване по чл. 120, ал. 2 или 3 или в нарушение на чл. 120, ал. 4, но не се установи нарушение на процедурата за определяне на концесионер, КЗК налага на концедента санкцията по чл. 183, ал. 2.
(4) В случаите по ал. 2 сключеният концесионен договор запазва действието си, а всяко заинтересовано лице може да предяви иск за обезщетение, като чл. 181 се прилага съответно.
(5) Решението на КЗК е писмено и съдържа:
- 1. дата, място на приемане и номер;
- 2. номер на производството, по което се приема решението;
- 3. фактически и правни основания за приемането му;
- 4. мотиви;
- 5. диспозитивна част;
- 6. в тежест на коя страна се възлагат разноските;
- 7. пред кой орган и в какъв срок решението може да се обжалва.
(6) Член на КЗК, който не е съгласен с решението, го подписва с мотивирано особено мнение, което се прилага към решението.
(7) Решението с мотивите, както и особените мнения, ако има такива, се изготвят и обявяват най-късно в 14-дневен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на преписката.