(1) В определени с този закон случаи концесионерът заплаща на концедента концесионно възнаграждение.
(2)(Изм. - ДВ, бр. 17 от 2021 г.) При концесия за услуги, когато обектът на концесията е държавна или общинска собственост, винаги се дължи концесионно възнаграждение.
(3) При концесия за строителство концесионно възнаграждение се дължи, когато обектът на концесията включва съществуващ строеж, който е държавна или общинска собственост.
(4) Размерът на задължението за плащане на концесионно възнаграждение се определя от концедента във всеки конкретен случай в зависимост от:
- 1. справедливото разпределение на икономическата и финансовата изгода от концесията между концедента и концесионера;
- 2. постигането на социално приемлива цена на услугите, предоставяни с обекта на концесията.