(1) Размерът на плащанията от концедента, когато такива се предвиждат, винаги се определя като критерий за възлагане.
(2) Като критерии за възлагане може да се определят:
- 1. изисквания, свързани с предмета на концесията, като: а) качество на строителството и/или на управлението и поддържането на обекта на концесията; б) качество на предоставяните услуги; в) най-ниска цена на строителството; г) най-ниска цена на предоставяните услуги; д) технически предимства, в това число техническо оборудване и материално-техническа база; е) функционални характеристики и/или характеристики на строителството, и/или на услугите; ж) срок на завършване на строителството; з) срок на предоставяне на услугите при минимално определено от концедента ниво на качеството;
- 2. мерки над нормативно определените за опазване на околната среда, когато такива са необходими;
- 3. социални критерии;
- 4. енергийна ефективност;
- 5. критерии, свързани с иновации;
- 6. размер на концесионното възнаграждение, когато такова е предвидено;
- 7. конкретен срок на концесията и/или общ срок на допустимите удължавания, предвидени с клауза за преразглеждане;
- 8. други, в зависимост от особеностите на концесията.
(3)(Нова - ДВ, бр. 17 от 2021 г.) Като критерий за възлагане не може да се определя най-висок размер на инвестициите.