Актът не е в сила от 26 май 2006 г. Заменен от по-нов акт. Наредба № 4 от 10 май 2006 г. за употребата на определени епоксидни деривати при производството на материали и предмети, предназначени за контакт с храни (ДВ, бр. 42 от 2006 г., в сила от 26.05.2006 г.) урежда наново същата материя — разрешените епоксидни деривати (BADGE, BFDGE, NOGE) и допустимите нива на специфична миграция, като в § 2 от преходните и заключителните си разпоредби изрично отменя Наредба № 2 от 2004 г. Затова разглежданата наредба е заместена и не може да се прилага наред с по-новата; обстоятелството, че и Наредба № 4 от 2006 г. впоследствие е отменена (ДВ, бр. 57 от 2022 г.), не възстановява действието на отменената наредба. Актът на негово място: Наредба № 4 от 10 май 2006 г. за употребата на определени епоксидни деривати при производството на материали и предмети, предназначени за контакт с храни. Текстът по-долу е последната му редакция, докато е бил в сила.
Обнародван
ДВ, бр. 55 от 2004 г.
25 юни 2004 г.
В сила от
28 юни 2004 г.
Разпоредби
14
Последна редакция· в сила от 28.06.2004 · без изменения оттогава
1. употребата на определени епоксидни производни при производството на материали и предмети, които в своя завършен вид са предназначени за или ще бъдат в контакт с храни и са произведени с тази цел, наричани по-нататък “материали и предмети”;
2. допустимите граници на специфична миграция на веществата по т. 1 от материалите и предметите в или върху храните, с които те влизат в контакт.
(1) Изискванията на наредбата се прилагат към материалите и предметите, произведени от или съдържащи едно или повече от следните вещества:
1. 2,2-бис(4-хидроксифенил)пропан бис(2,3-епоксипропил)етер, наричан по-нататък “BADGE”, и някои негови производни;
2. бис (хидроксифенил) метан бис(2,3-епоксипропил)етери, наричани по-нататък “BFDGE”, и някои техни производни;
3. други глицидилови естери на новолачни смоли, наричани по-нататък “NOGE”, и някои техни производни.
(2) Изискванията на наредбата не се прилагат към контейнери или резервоари за съхранение на храни с вместимост над 10 000 l и за вградените или свързани с тях тръбопроводи, покрити със специално повърхностно покритие, наричано “дълготрайно покритие”.
Материалите и предметите не трябва да отделят в или върху храните веществата по чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 в количества, които надвишават допустимите граници на специфична миграция, посочени съответно в чл. 4, ал. 2 и чл. 5, ал. 2.
(1) Допустимата граница на специфична миграция на “BADGE” и някои негови производни е сумата от нивата на миграция на следните вещества, преминали в/върху храната или модалния разтвор:
(2) Допустимата граница на специфична миграция на “BADGE” и някои негови производни по ал. 1 е:
1. един милиграм на един килограм храна или моделен разтвор (1 mg/kg), без грешката на метода;
2. един милиграм в готовия материал или предмет на шест квадратни дециметра от повърхността на материала или предмета, влизащ в контакт с храната (1 mg/6 dm2).
(3) Когато изпитването за миграция се извършва с водни моделни разтвори, към нормите по ал. 2 се включва и стойността за BADGE.2H2O.
(4) Изискването по ал. 3 не се отнася за случаите, когато материалът или предметът е етикетиран за контакт само с водни храни и напитки, за които е доказано, че сумата от нивата на миграция на посочените в ал. 1 пет вещества не може да надвиши границите, посочени в ал. 2.
(1) Допустимата граница на специфична миграция на “BFDGE” и някои негови производни е сумата от нивата на миграция на веществата по чл. 4, ал. 1 и сумата от миграция на следните вещества, преминали в/върху храната или моделния разтвор:
(2) Допустимата граница на специфична миграция на “BFDGE” и някои негови производни по ал. 1 е:
1. един милиграм на един килограм храна или моделен разтвор (1 mg/kg), без грешката на метода;
2. един милиграм в готовия материал или предмет на шест квадратни дециметра от повърхността на материала или предмета, влизащ в контакт с храната (1 mg/6 dm2).
(3) Когато анализите за миграция се извършват с водни моделни разтвори, към нормите по ал. 2 се включва и стойността за BFDGE.2H2O.
(4) Изискването по ал. 3 не се отнася за случаите, когато материалът или предметът е етикетиран за контакт само с водни храни и напитки, за които е доказано, че сумата от нивата на миграция на посочените в ал. 1 пет вещества, прибавена към тази по чл. 4, ал. 1, не може да надвиши границите, посочени в ал. 2.
Изпитването за миграция на веществата по чл. 4 и 5 се извършва съгласно разпоредбите на Наредба № 1 от 2002 г. за материалите и предметите от пластмаси, предназначени за контакт с храни (ДВ, бр. 13 от 2002 г.).
Специфичната миграция на веществата по чл. 4, ал. 1 и чл. 5, ал. 1 се определя чрез валидиран метод за анализ. Когато такъв не съществува, може да се използва метод за анализ, притежаващ необходимите характеристики, до разработването на валидиран такъв.
(1) Материалите и предметите не трябва да съдържат “NOGE” съставки с повече от два ароматни пръстена и най-малко една епоксидна група, както и техни производни с хлорхидринова група, и с молекулна маса, по-малка от 1000 далтона.
(2) Съдържанието на “NOGE” съставките по ал. 1 се определя чрез валидиран метод за анализ с граница на чувствителност 0,2 mg/6 dm2, включително и грешката на метода. Когато няма валидиран метод, може да се използва метод за анализ с подходяща граница на чувствителност, до разработването на валидиран такъв.
Материалите и предметите, покрити с повърхностно покритие, и лепилата, посочени в § 1, които са доведени в контакт с храни преди 1 март 2003 г., могат да се предлагат на пазара до изчерпването им, при условие че върху етикета е посочена датата на напълване на опаковката.