(1) Представените за одобряване финансови модели и договори по чл. 19, ал. 2, т. 10 и 11 трябва да отговарят на следните условия:
- 1. предвидените в договорите цени не могат да надвишават пазарните им стойности за сроковете на договорите;
- 2. предвидената ценова структура не може да създава тежести в нарушение интересите на потребителите (необосновано високи стойности на цените, надвишаващи изискванията за погасяване на кредитите);
- 3. поетите от страните рискове да не създават условия за нарушаване интересите на потребителите.
(2) Енергийните предприятия представят варианти на финансовите модели, съдържащи възможните икономически и финансови последици с прогнози за отражението им върху цените, в случаите на отклонения от допусканията по основните модели (прогнозни товари, цени на горива, инфлация и пр.).
(3) Комисията може да дава задължителни указания относно предвидените във финансовите модели и договорите цени, ценови методологии, включително актуализирането им.
(4) Комисията определя пазарните стойности на цените за срока на действие на даден договор, като прави анализ по метода на настоящата стойност дали предвидената цена по договора не надвишава прогнозната й пазарна стойност и дава задължителни указания за отстраняване на несъответствието.
(5) Комисията установява степента на поетите от страните рискове по договорите по ал. 1 и дава задължителни указания за балансирането им с цел недопускане нарушаване на интересите на потребителите.
(6) Комисията определя нивото и средствата за управление на риска (покритие със застраховка и др.) с цел предотвратяване прекомерна задлъжнялост на енергийното предприятие и застрашаване сигурността на снабдяването.
(7) При неспазване на задължителните указания по ал. 1 - 6 комисията може да откаже издаване или изменяне на лицензията.