(1) Ъгълът на невидимата зона зад всяка “A” колона да се мери чрез наслагване на една равнина на следните два хоризонтални разреза:
- 1. разрез 1: започва от точка Pm, разположена на мястото, определено в т. 3.1.1 от приложение № 3, на равнината, образуваща ъгъл 2° нагоре по отношение на хоризонталната равнина, преминаваща напред през т. Pm; определяне на хоризонталния разрез на “A” колона започва от най-важната точка от пресечницата на “A” колоната и наклонената равнина (приложение № 2, фиг. 2);
- 2. разрез 2: повтаря се същата процедура, вземайки равнина, наклонена под ъгъл 5° надолу по отношение на хоризонталната равнина, преминаваща през т. Pm (приложение № 2, фиг. 2).
(2) Ъгълът на невидимата зона зад всяка “A” колона, както е описан в ал.1, да не превишава 6° (приложение № 2, фиг. 3). Ъгълът на невидимата зона зад “A” колона от страната на водача, както е описан в ал. 3, не е нужно да се определя, ако двете колони са разположени симетрично по отношение на средната надлъжна вертикална равнина на превозното средство.
(3) Ъгълът на невидимата зона зад всяка “A” колона от страната на водача е равнинният ъгъл, образуван от паралелните: права, започваща от Е2 и допирателната, свързваща Е1 с външния ръб на разрез S2, и допирателната, свързваща Е2 с вътрешния ръб на разрез S1 (приложение № 2, фиг. 3).
(4) Ъгълът на невидимата зона зад всяка “A” колона от страната на пътника е равнинният ъгъл, образуван от паралелната на допирателната, свързваща Е3 и вътрешния ръб на разрез S1, и паралелната права, започваща от Е3, и допирателната, свързваща Е4 с външния ръб на разрез S2 (приложение № 2, фиг. 3).
(5) Превозните средства не могат да имат повече от две “А” колони.