към чл. 12 Специфични изисквания към системите за размразяване и срещу изпотяване на челните стъкла 1.1. Размразяване на челното стъкло 1.1.1. Всяко превозно средство да е оборудвано със система за премахване на скреж и лед от стъклените повърхности на челното стъкло. Системата за размразяване да е достатъчно ефективна, за да осигурява видимост през челното стъкло при студено време. 1.1.2. Ефективността на системата се проверява посредством периодично определяне на размразената площ на челното стъкло след пускане на двигателя на превозно средство, което е било държано в нискотемпературна камера за определен период от време. 1.1.3. Изискванията по т. 1.1.1 и 1.1.2 се проверяват, като се използва методът, описан в т. 2.1. 1.1.4. Да бъдат удовлетворени следните изисквания: 1.1.4.1. двадесет минути след започване на изпитването площта, определена в т. 2.2 на приложение № 4 (поле А), да бъде размразена 80 %; 1.1.4.2. двадесет и пет минути след започване на изпитването размразената площ на челното стъкло от страната на пътника да е равностойна на тази от страната на водача, определена в т. 1.1.4.1; 1.1.4.3. четиридесет минути след започване на изпитването площта, определена в т. 2.3 на приложение № 4 (поле В), да е размразена 95 %. 1.2. Отстраняване на изпотяването на челното стъкло 1.2.1. Всяко превозно средство да е оборудвано със система срещу изпотяване на вътрешната повърхност на челното стъкло. 1.2.2. Системата срещу изпотяване да е достатъчно ефективна, за да възстанови видимостта през челното стъкло при необходимост. Ефективността й да бъде проверена посредством процедурата, описана в т. 2.2. 1.2.3. Да бъдат удовлетворени следните изисквания: 1.2.3.1. за 10 min площта, определена в т. 2.2 на приложение № 4 (поле А), да бъде с отстранено изпотяване 90 %; 1.2.3.2. за 10 min площта, определена в т. 2.3 на приложение № 4 (поле В), да бъде с отстранено изпотяване 80 %. 2. Процедура за провеждане на изпитването 2.1. Размразяване на челното стъкло 2.1.1. Изпитванията се провеждат при една от температурите, определени от производителите: - 8 ± 2 °С или - 18 ± 3 °С. 2.1.2. Изпитването се провежда в достатъчно голяма нискотемпературна камера, побираща цялото превозно средство и оборудвана да поддържа една от температурите в камерата, посочени в т. 2.1.1, по време на цялото изпитване, както и да циркулира студен въздух. Преди началото на изпитването в нискотемпературната камера се поддържа определената или по-ниска изпитвателна температура за не по-малко от 24 h. 2.1.3. Преди изпитването вътрешните и външните повърхности на челното стъкло изцяло се обезмасляват с метанолов спирт или с друг еквивалентен обезмаслител. След изсушаване се нанася амонячен разтвор (от 3 до 10 %). Повърхността отново се оставя да изсъхне и след това се подсушава със сух памучен плат. 2.1.4. Превозното средство със загасен двигател се държи не по-малко от 10 h при изпитвателната температура. Този период може да бъде съкратен, ако уредите могат да проверят дали охлаждащата течност и смазочните материали на двигателя са стабилизирани на изпитвателната температура. 2.1.5. След периода по т. 2.1.4 се нанася равен пласт от лед 0,044 g/cm2 върху цялата външна повърхност на челното стъкло посредством пистолет за пръскане, който работи под налягане 3,5 ± 0,2 bar. Разпръскващата дюза, регулирана на пълно обдухване и на максимален поток, се държи перпендикулярно и на разстояние между 200 и 250 mm от стъклената повърхност. Тя се насочва така, че да образува равен пласт лед върху челното стъкло от едната до другата страна. За да се спазват тези изисквания, може да се използва пистолет за пръскане с дюза с диаметър 1,7 mm и дебит на течността 0,395 l/min, който може да образува обдухване в диаметър 300 mm върху стъклена повърхност от разстояние 200 mm. Позволени са всякакви други устройства, които удовлетворяват тези изисквания. 2.1.6. След образуването на леда по челното стъкло превозното средство се държи в нискотемпературната камера за време не по-малко от 30 min и не повече от 40 min. 2.1.7. След изтичане на времето по т. 2.1.6 един или повече наблюдатели влизат в превозното средство и двигателят може да бъде пуснат и ако е необходимо - с помощта на външно средство. Времето за провеждане на изпитванието започва веднага с пускането на двигателя. 2.1.7.1. По време на първите 5 min на изпитването оборотите на двигателя могат да бъдат тези, препоръчани от производителя за загряване при пускане в студено време. 2.1.7.2. По време на последните 35 min от изпитването (или по време на цялото изпитване, ако не е спазена процедурата за петминутно загряване): 2.1.7.2.1. двигателят трябва да работи при обороти, ненадвишаващи 50 % от оборотите, съответстващи на неговата максимална изходна мощност; както и 2.1.7.2.2. акумулаторът трябва да е напълно зареден; 2.1.7.2.3. напрежението при клемите на устройството за размразяване не може да надвишава повече от 20 % над номиналната мощност на системата; 2.1.7.2.4. температурата в изпитвателната камера се измерва на нивото на центъра на челното стъкло в точка, която не се влияе значително от топлината на изпитваното превозно средство; 2.1.7.2.5. хоризонталната компонента на скоростта на охлаждащия въздух в камерата, измерена непосредствено преди изпитването в средната равнина на превозното средство в точка, разположена 300 mm пред основата на челното стъкло и на ниво наполовина между основата и най-високата точка на челното стъкло, трябва да е възможно най-ниска и по-малка от 8 km/h; 2.1.7.2.6. капакът на двигателя, вратите и вентилационните отвори, с изключение на смукателните и изпускателните отвори на отоплителната и вентилационната система, трябва да бъдат затворени; един или два прозореца могат да са отворени до общо вертикално разстояние от 25 mm, когато има подобно изискване от производителя; 2.1.7.2.7. устройството за регулиране на температурата на системата за размразяване е настроено в положение “максимум”; 2.1.7.2.8. стъклочистачките на челното стъкло могат да работят по време на изпитването само ако могат да работят без ръчна помощ; 2.1.7.2.9. указаната от производителя система за размразяване да бъде приведена в действие на превозното средство в условия, определени от производителя за удовлетворителна работа при ниски температури. 2.1.8. Наблюдателят(-ите) очертава(-т) размразената площ на вътрешната повърхност на челното стъкло на интервали от 5 min от началото на изпитването. 2.1.9. При завършване на изпитването контурът на размразената площ, очертан върху вътрешната повърхност на челното стъкло, съгласно изискванията по т. 2.1.8 се отбелязва и маркира. 2.2. Отстраняване на изпотяването на челното стъкло 2.2.1. Преди изпитването вътрешната повърхност на челното стъкло изцяло се обезмаслява с метанолов спирт или с друг еквивалентен обезмаслител. След изсушаване се нанася амонячен разтвор (от 3 до 10 %). Повърхността отново се оставя да изсъхне и след това се подсушава със сух памучен плат. 2.2.2. Изпитването се провежда в камера за изпитване при външни въздействия, достатъчно голяма, за да побере цялото превозно средство и да е оборудвана да създава и поддържа температура на изпитването - 3 ± 1 °С през цялото време на изпитването. 2.2.2.1. Температурата в изпитвателната камера се измерва на нивото на центъра на челното стъкло в точка, която не се влияе значително от топлината на изпитваното превозно средство. 2.2.2.2. Хоризонталната компонента на скоростта на охлаждащия въздух в камерата, измерена непосредствено преди изпитването в средната равнина на превозното средство в точка, разположена 300 mm пред основата на челното стъкло и на ниво наполовина между основата и най-високата точка на челното стъкло, трябва да е възможно най-ниска и по-малка от 8 km/h. 2.2.2.3. Капакът на двигателя, вратите и вентилационните отвори, с изключение на смукателните и изпускателните отвори на отоплителната и вентилационната система, трябва да бъдат затворени. Един или два прозореца могат да са отворени до общо вертикално разстояние от 25 mm, когато има подобно изискване от производителя. 2.2.3. Запотяването се осъществява посредством парния генератор, описан в приложение № 5. Генераторът трябва да съдържа достатъчно вода, за да генерира най-малко 70 ± 5 g/h пара за всяко посочено от производителя място за сядане при температура на околната среда -3 ± 1 °С. 2.2.4. Вътрешната повърхност на челното стъкло се почиства, както е указано в т. 2.2.1, и превозното средство се поставя в камерата за изпитване. Температурата на околния въздух се намалява, докато температурата на охлаждащата течност на двигателя, смазочните материали и въздухът вътре в превозното средство се стабилизират при температура -3 ± 1 °С. 2.2.5. Парният генератор се поставя с изпускателните отвори в средната равнина на превозното средство на височина 580 ± 80 mm над точката “R” на мястото на водача. Той обикновено се поставя непосредствено зад предната облегалка на седалката с облегалка, настроена в предписания ъгъл, ако тя може да се регулира. В случай,че конструкцията на превозното средство не позволява такова регулиране, генераторът се поставя пред облегалката, на най-близкото подходящо място до посоченото. 2.2.6. След 5 min работа на генератора вътре в превозното средство един или двама наблюдатели влизат в предната част на превозното средство. Парата от генератора се намалява със 70 ± 5 g/h за всеки един наблюдател. 2.2.7. Една минута след като наблюдателят/ите са влезли в превозното средство, двигателят се запалва, както е указано от производителя. Времето на провеждане на изпитването започва с пускането на двигателя. 2.2.7.1. По време на изпитването: 2.2.7.1.1. двигателят трябва да работи при обороти, ненадвишаващи 50 % от оборотите, съответстващи на неговата максимална изходна мощност; както и 2.2.7.1.2. регулаторите на устройството срещу изпотяване да бъдат настроени съгласно препоръките на производителя на превозното средство за температурата на изпитването; 2.2.7.1.3. акумулаторът да е напълно зареден; 2.2.7.1.4. напрежението при клемите на устройството срещу изпотяване не може да бъде повече от 20 % над номиналната мощност на системата. 2.2.8. В края на изпитването се отбележи контурът на отстраняване на изпотяването.