(1) Допълнителното материално стимулиране се определя за:
- 1. служител - по предложение на съответния директор съгласувано с член на комисията;
- 2. директор - по предложение на член на комисията и/или главния секретар;
- 3. главен секретар - по предложение на председателя на комисията.
(2) Допълнителното материално стимулиране се определя с решение на комисията за период не по-голям от една календарна година и не по-малък от един месец, освен в случаите, когато изпълнението на задачите е за по-кратък срок. За първата година на получаването срокът е не по-дълъг от края на текущата календарна година.
(3) Индивидуалният размер на допълнителното материално стимулиране за всеки служител се определя със заповед на председателя въз основа на решението на комисията.
(4) Индивидуалният размер на допълнителното материално стимулиране на председателя, заместник-председателя и членовете на комисията се определя върху индивидуалните им средства за работна заплата за съответния месец в размер, равен на средния процент на допълнителното материално стимулиране на служител от специализираната администрация, и е част от решението по ал. 2.
(5) В случаите на вътрешно съвместителство или вътрешно заместване съответният служител има право само на допълнителното материално стимулиране, което му е определено за извършване на работата по основното му служебно или трудово правоотношение.