към чл. 25 Определяне на пространствените съотношения между основните указателни знаци на превозното средство и триизмерната координатна система 1. Триизмерна координатна система Триизмерната координатна система се използва за определяне на разстоянията между проектното разположение на точките върху равнините и тяхното действително разположение върху ПС. Процедурата за разполагане на ПС по отношение на системата е посочена на фиг. 1. Всички координати спрямо равнината на пътната повърхност се отнасят за ПС в движение (както е определено в т. 2.6 на приложение № 1) плюс един пътник на предната седалка с маса 75 kg ± 1%. Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. 1. Триизмерна координатна система Превозни средства, снабдени с окачване, което дава възможност техният клиренс (разстоянието между най-ниската точка на ПС и пътната повърхност) да се регулира, се изпитват при нормалните условия на използване, посочени от производителя. 2. Съотношения между координатната система и основните указателни знаци на превозното средство За проверка на специфични външни и вътрешни размери на ПС, предоставено за одобряване на типа по тази наредба, отношенията между координати на размери и точки на проекта на ПС в триизмерна координатна система (определена в т. 5 на § 1 от допълнителната разпоредба), да съответстват на разположението на основните указателни знаци (определени в т. 6 на § 1 от допълнителната разпоредба) и специфичните точки в чертежите на ПС от производителя, отговарят на същите точки за реално произведеното ПС. 3. Метод за определяне на съотношенията между координатната система и базовите точки За определянето на тези съотношения се установява една базова равнина с измервателни скали по осите X и Y. На фиг. 2 от това приложение е показан методът, използван за тази цел. Базовата равнина представлява твърда, равна и хоризонтална повърхност със здраво закрепени две измервателни скали, градуирани в милиметри, с минимална дължина 8 m по оста X и 4 m по оста Y, върху която се поставя ПС. Скaлите са разположени перпендикулярно една на друга, както е показано на фиг. 1. Пресечната точка на тези скали е “нулевата точка”. Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. 2. Изглед на работното пространство 4. Контрол на точността За да се предвидят малки вариации в нивото на базовата равнина или равнината на изпитване, се измерват отклоненията от нулевата точка по скалите Х и Y на интервали от 250 mm и се записват показанията, така че да могат да се правят корекции при проверката на ПС. 5. Действително положение на изпитване За да се предвидят малки промени във височината на окачване и т.н., необходимо е да има средства за довеждане на основните указателни знаци до правилните координатни позиции спрямо проектното положение, преди да се направят по-нататъшни измервания. Освен това трябва да е възможно да се правят малки напречни и надлъжни корекции на позицията на ПС с оглед правилното му разположие по отношение на координатната система. 6. Резултати След като ПС се постави правилно спрямо триизмерната координатна система в своето проектно положение, може лесно да се определи разположението на точките, необходими за изследване на условията на видимостта напред. Методите на изпитване за определяне на тези условия могат да включват използването на теодолит, светлинни източници или засенчващи уреди, или всеки друг метод, който може да даде еквивалентни резултати.
Част от този текст е публикувана само като изображение или приложение в „Държавен вестник“, бр. 51 от 2004 г., и не се показва тук. Отворете оригинала