(1) Координаторът на съдебния център определя медиатор, който да проведе първата среща в процедурата по чл. 22, ал. 1 от Закона за медиацията, когато:
- 1. страните не изберат медиатор по реда на чл. 31, ал. 1 и 2;
- 2. подаденото от страните заявление не отговаря на изискванията на чл. 31, ал. 2;
- 3. не са налице условията на чл. 31, ал. 3; или 4. разноските по провеждане на процедурата по медиация, когато такива са дължими, не са внесени или не е представен документ за внасянето им в срока по чл. 31, ал. 4 или чл. 32.
(2) Координаторът определя медиатор за провеждане на процедурата по медиация, като съобразява:
- 1. посочените от медиаторите сфери на специализация;
- 2. допълнителната квалификация на медиаторите;
- 3. професионален опит на медиаторите.
(3) При определянето на медиатор координаторът съблюдава равномерната натовареност на медиаторите в съдебния център, индивидуалната заетост на медиатора и възможността му да проведе процедурата в определения от съда срок. Координаторът съобразява периодичните заявки, които медиаторите трябва да правят, за времето, през което са на разположение за провеждане на процедури по медиации към съдебния център.
(4) Когато нито един от медиаторите от списъка към окръжния съд, към който е центърът по медиация или в чийто район се намира районният съд, към който е центърът по медиация, не може да проведе процедурата по медиация, координаторът на съдебния център определя подходящ медиатор от списъците към друг окръжен съд, след като получи неговото съгласие за това. В този случай разноските за провеждане на процедурата се заплащат от бюджета на съда.