(1) Износеното облекло не подлежи на връщане.
(2) При прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, т. 9 и 11, чл. 327, т. 1, 2 и 3, чл. 328, ал. 1, т. 1, 2, 3, 8, 9 и 10 от Кодекса на труда и при прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 103, ал. 1, т. 3 и 6 и чл. 106, ал. 1 от Закона за държавния служител облеклото не се връща и не се заплаща за неизносената част.
(3) При прекрятяване на трудовото правоотношение по чл. 330, ал. 1 и ал. 2, т. 1, 2 и 6 от Кодекса на труда и при прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 1 и 3 от Закона за държавния служител облеклото не се връща, а се заплаща стойността му за срока на доизносване.
(4) В останалите случаи на прекратяване на трудовото или служебното правоотношение служителят може да задържи облеклото, като заплати стойността на доизносване, ако работодателят, съответно органът по назначаването, даде съгласието си писмено.