(1) Лицензията се отнема с решение на комисията по предложение на заместник-председателя, ако се установи, че актюерът:
- 1. е престанал да отговаря на изискванията по чл. 4, ал. 1;
- 2. при извършване на дейност по актюерско обслужване на пенсионноосигурителното дружество и на управляваните от него фондове за допълнително пенсионно осигуряване нарушава грубо или системно разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване,подзаконовите актове по прилагането му или правилниците за организацията и дейността на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, които обслужва;
- 3. е представил неверни данни или документи с невярно съдържание, въз основа на които е издадена лицензията му.
(2) В случаите на отнемане на лицензия по ал. 1, т. 2 и 3 лицето може да иска издаване на лицензия за актюер не по-рано от 3 години от влизане на решението в сила.
(3) Преди да вземе решение за отнемане на лицензията, комисията дава възможност на лицето да представи своите писмени обяснения и възражения в 3-дневен срок от получаване на писмото на комисията, с което лицето се уведомява за започване на производството по отнемане на лицензията. Ако уведомлението не бъде прието на посочения от актюера адрес, уведомяването се счита за извършено с поставянето му на специално определено за целта място в сградата на комисията. Последното обстоятелство се удостоверява с протокол, съставен от длъжностни лица, определени със заповед на заместник-председателя.
(4) Решението на комисията за отнемане на лицензия се мотивира писмено и може да се обжалва по отношение на неговата законосъобразност пред Върховния административен съд по реда на Закона за Върховния административен съд.
(5) Комисията уведомява писмено лицето за решението си в 7-дневен срок от издаването му.