(1) Единичната стойност на картата, подлежаща на компенсиране, се образува като сбор от цената на месечна абонаментна карта за вътрешноградски транспорт за лица по чл. 8 в административния център на общината по местоживеене и 30 на сто от цената на абонаментна карта за тези лица за междуселищно пътуване на разстояние 40 км по действащата за този период тарифа на превозвача, издал абонаментните карти.
(2) В случаите, когато с тарифата не е установена цена на абонаментна карта за възрастни граждани за междуселищно пътуване, определянето на стойността й за целите на нейното компенсиране се извършва на база стойността на 14 пътувания в едната посока през месеца на разстояние до 40 км по утвърдената с тарифата цена на единично пътуване, намалена последователно със:
- 1. двадесет на сто - за привеждане към цената за превоз с абонаментна карта;
- 2. двадесет на сто - за прилагане на минимални размери на намаление, предвидени с чл. 1, ал. 1, т. 2, буква “б” на Постановление № 66 на Министерския съвет от 1991 г. за определяне минимални размери на намаленията на превозните цени по автомобилния транспорт на някои групи граждани.
(3) В стойността на издадените карти в общини, в които няма организиран вътрешноградски транспорт, не се включва цената на абонаментна карта за възрастни граждани за този вид превози.
(4) Когато транспортното дружество, издало абонаментните карти на ветераните от войните в дадена община, не извършва определен вид превози - вътрешноградски или междуселищни, за целите на съставянето на опис-сметката се ползват цените, определени от превозвача с най-голям относителен дял в този вид превози на територията на общината.