към чл. 39 Якост на надстройката, изпитвания за преобръщане и проверка на якостта чрез изчисление Част I Якост на надстройката 1. Общи технически условия и изисквания Ако надстройката е получила одобряване в съответствие с Правило № 66 на ООН/ИКЕ, се счита, че тя удовлетворява тези изисквания. 1.1. Надстройката на ПС трябва да бъде с достатъчна якост, за да осигури по време на и след изпитванията или след изчислението по т. 2 следното: 1.1.1. никоя от преместените части на ПС да не навлиза в оставащото пространство, посочено в т. 3; 1.1.2. никоя от частите от оставащото пространство да не излиза извън границите на деформираната конструкция. 1.2. Изискванията по т. 1.1 се прилагат за ПС заедно с всички конструктивни части, елементи и панели и всички издадени твърди части като рафтове за багаж, вентилационно оборудване и т.н. За целите на т. 1.1 не се вземат под внимание прегради, вътрешни стени, обръчи и други части, които укрепват надстройката на ПС, както и стационарното оборудване, като барчета, кухнички или тоалетни. 1.3. В случай на съчленено ПС всяка част от него трябва да удовлетворява изискванията по т. 1.1. 2. Методи за изпитване 2.1. Всеки тип ПС се проверява в съответствие с един от следните методи по преценка на производителя или в съответствие с друг метод, одобрен от ИА “АА”: 2.1.1. изпитване за преобръщане на комплектовано ПС в съответствие с процедурата по част II; 2.1.2. изпитване за преобръщане на част или части от каросерията, представителна и за комплектованото ПС в съответствие с част III; 2.1.3. изпитване с махало на част или части от каросерията в съответствие с част IV; или 2.1.4. проверка на якостта на надстройката чрез изчисление в съответствие с част V. 2.2. Ако методите по 2.1.2, 2.1.3 и 2.1.4 не вземат под внимание значителни отклонения между отделни части на ПС (например климатична инсталация върху покрива), се предоставят на техническата служба допълнителни методи за изпитване или изчисления. При липса на такава допълнителна информация може да се изиска ПС да се подложи на изпитване по метода по т. 2.1.1. 3. Оставащо пространство 3.1. Оставащо пространство означава обемът от отделението за пътници, който се простира при преместването на напречната вертикална равнина, показаната на фиг. 1 а), по права линия или линии, така че точката R на фиг. 1 а) да минава от точка R на най-задната външна седалка през точка R на всяка междинна външна седалка до точка R на най-предната външна седалка. 3.2. Допуска се, че точката R, показана на фиг. 1 б), е разположена на 500 mm над пода под краката на пътниците, на 300 mm от вътрешната повърхност на стената на превозното средство и на 100 mm пред облегалката върху централната линия на външните седалки. 4. Оценка на резултатите от изпитването 4.1. При изпитване на част от каросерията техническата служба, отговорна за провеждане на изпитването, гарантира, че ПС съответства на условията в раздел 3, част IV, съдържащ изисквания по отношение на разпределението на основните енергопоглъщащи части на надстройката на ПС. Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. 1. Оставащо пространство Част II Изпитване за преобръщане на комплектовано превозно средство 1. Условия за изпитване 1.1. Не е необходимо ПС да бъде напълно оборудвано, но да е представително за произвежданите ПС по отношение на масата на превозното средство в състояние за движение, центъра на тежестта и разпределението на масата, определени от производителя. 1.2. Седалките за водача и пътниците да са разположени с облегалки в най-изправено положение, ако са регулируеми. Височината на седалките да е в най-високото си положение, когато са регулируеми. 1.3. Всяка врата и отварящ се прозорец на ПС трябва да бъдат затворени и застопорени, но не заключени. Прозорците и стъклените прегради или екрани могат да бъдат остъклени или неостъклени по преценка на заявителя. Ако те не са остъклени, на ПС трябва да бъде приложена еквивалентна маса на съответните им места. 1.4. Гумите да са напомпани до налягане, определено от производителя на ПС, и ако ПС има система за пневматично окачване, да е осигурено подаването на въздух към пневморесорите. Всяка система за автоматично поддържане на нивото се регулира за ПС, разположено върху равна хоризонтална повърхност, до ниво, посочено от производителя. Амортисьорите да работят нормално. 1.5. Горивото, акумулаторната киселина и останалите запалителни смеси, експлозивни или корозионни материали може да се заменят с други материали, при условие че са изпълнени условията по т. 1.1. 1.6. Зоната на удар да е от бетон или друг твърд материал. 2. Изпитвателна процедура (виж фиг. 2) 2.1. Превозното средство се разполага върху платформа, позволяваща преобръщането му на една страна. Тази страна се определя от производителя. 2.2. Положението на ПС върху платформата да е такова, че когато платформата е хоризонтална: 2.2.1. оста на завъртане да бъде успоредна на надлъжната ос на ПС; 2.2.2. оста на завъртане да бъде на 0 - 200 mm от вертикалното стъпало между двете нива; 2.2.3. оста на завъртане да бъде на 0 - 100 mm от страната на гумата върху най-широката ос (мост); 2.2.4. оста на завъртане да бъде на 0 - 100 mm под хоризонталната изходна равнина, върху която стоят гумите; 2.2.5. разликата между височината на хоризонталната изходна равнина и хоризонталната долна равнина, върху която става ударът, да бъде не по-малка от 800 mm. 2.3. Да се вземат мерки за предотвратяване на движението на ПС по неговата надлъжна ос. 2.4. Изпитвателното оборудване да предотвратява странично плъзгане на гумите в посоката на преобръщане посредством странични стени. 2.5. Изпитвателното оборудване да осигурява едновременното повдигане на осите на ПС. 2.6. Превозното средство да се наклонява без люлеене и динамични въздействия, докато то се преобърне. Ъгловата скорост да не е по-голяма от 5 °/s (0,087 rad/s). 2.7. Да се използва високоскоростна фотография, деформируеми шаблони и други подходящи средства да се определи дали са спазени изискванията по т. 1.1 от част I . Това се проверява в не по-малко от две места, обикновено в предната и задната част на отделението за пътници; точното положение е по преценка на техническата служба. Шаблоните да се закрепят към практически недеформируеми части на конструкцията. Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. 2. Изпитвателна компановка Част III Изпитване за преобръщане на каросерията 1. Условия на изпитването 1.1. Каросерията да представлява част от ненатовареното ПС. 1.2. Геометричните характеристики на каросерията, оста на завъртане и положението на центъра на тежестта във вертикална и странична посока да са представителни за комплектованото ПС. 1.3. Масата на каросерията, изразена като процент от масата на ненатовареното ПС в състояние за движение, се определя от производителя. 1.4. Енергията, която трябва да е погълната от каросерията, изразена като процент от общата енергия, която трябва да е погълната от комплектованото ПС, се определя от производителя. 1.5. Процентът на общата енергия, описана в т. 1.4, да не е по-малък от процента от общата маса на ПС в състояние за движение, описана в т. 1.3. 1.6. Прилагат се условията на изпитване, посочени в т. 1.6 от част II и т. 2.1 - 2.6 от част IV. 2. Процедура на изпитване 2.1. Процедурата на изпитване е същата като процедурата, описана в част II, с изключение на това, че вместо комплектовано ПС се използва описаната каросерия. Част IV Изпитване на каросерия с махало Раздел 1 1. Енергия и посока на удара 1.1. Енергията, която се предава към конкретна част от каросерията, да е равна на сумата на енергиите, посочени от производителя, разпределена към всеки от контурите на напречното сечение, съставляващи конкретната каросерия. 1.2. Подходящата част от енергията, определена в този раздел, да се приложи върху конкретната част от каросерията с помощта на махало, така че в момента на удара посоката на движение на махалото да сключва ъгъл 25° (+ 0°; - 5°) с централната надлъжна вертикална равнина на каросерията. Точният ъгъл в рамките на този диапазон се определя от производителя на ПС. 2. Условия на изпитване 2.1. Да се проведат подходящ брой изпитвания, за да се увери техническата служба, провеждаща изпитването, че изискванията по т. 3.1 от част I са спазени. 2.2. За целите на изпитването частите от каросерията да са с обичайна конструкция, закрепени между колоните и съединени с пода, основата на каросерията, страничните стени и покрива. Когато има монтирани части от такива компоненти, като рафтове за багаж, вентилационни канали и др., те също се включват. 2.3. Всички врати и отварящи се прозорци на каросерията трябва да бъдат затворени и застопорени, но не и заключени. Прозорците и остъклените прегради или екрани могат да бъдат остъклени или неостъклени по преценка на заявителя. 2.4. Където е подходящо, могат да бъдат включени и седалки по преценка на производителя, които да са разположени в обичайните си места от конструкцията на каросерията. Включват се и обичайните закрепващи елементи и съединения между всички части и принадлежности на конструкцията. Когато са регулируеми, облегалките да са в най-изправено положение. В случай, че седалките са регулируеми, те се нагласяват в най-високо положение. 2.5. Страната на каросерията, върху която се нанася ударът, се избира по преценка на производителя. Ако на изпитване се подлагат няколко части от каросерията, ударът върху всички тях се прилага върху една и съща страна. 2.6. Да се използват високоскоростната фотография, деформируеми шаблони или други подходящи средства, за да се определи дали изискванията по т. 3.1 от част I са спазени. Шаблоните се прикрепват към практически недеформируеми части на конструкцията. 2.7. Частта от каросерията, която подлежи на изпитване, се закрепва здраво и надеждно към монтажната рама посредством напречници или елементите, които ги заместват, по начин, по който не може да бъде погълната значителна енергия от носещата рама и нейното закрепване по време на удара. 2.8. Махалото се пуска от такава височина, че да удари каросерията със скорост между 3 и 8 m/s. 3. Описание на махалото 3.1. Ударната повърхност на махалото да е изработена от стомана или шперплат с дебелина 20 mm - 5 mm и с равномерно разпределена маса. Ударната повърхност да е правоъгълна и плоска с широчина не по-малка от широчината на изпитваната част от каросерията, а височината да е не по-малка от 800 mm. Неговите ръбове да са закръглени с радиус не по-малък от 15 mm. 3.2. Тялото на махалото се закрепва здраво върху два твърди лоста. Осите на лостовете са на не по-малко от 3500 mm от геометричния център на тялото на махалото. Раздел 2 Изчисляване на общата енергия (Е*) 1. Схемата за изчисляване на общата енергия е показана на фиг. 3. Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. 3 Допускания:
- 1. допуска се, че формата на напречното сечение на каросерията е правоъгълна.
- 2. допуска се, че системата на окачване е твърдо закрепена.
- 3. допуска се, че движението на каросерията е идеално завъртане около точката “А”. Изчисляване на общата енергия (Е*): Когато падането на центъра на тежестта (h) се определя с помощта на графични методи, E* се изчислява по следната формула: Е* = 0,75 M.g.h (Nm). Алтернативно Е* може да се определи по формулата: Забележка на редакцията: виж формулата в PDF-а на броя където: М е масата на ненатовареното превозно средство (kg); g = 9,8 m/s2 ; W - общата ширина на превозното средство (m); Hs - височината на центъра на тежестта на ненатовареното превозно средство (m); H - височината на превозното средство (m). Раздел 3 Изисквания по отношение на разпределението на основните части на надстройката, поглъщащи енергията 1. За да се увери техническата служба, провеждаща изпитването, че комплектуваното ПС отговаря на изискванията по т. 3.1 от част I, се провеждат достатъчен брой изпитвания. Това не означава, че винаги е необходимо да се провежда повече от едно изпитване. 2. Изчисленията, базирани върху данните, получени при изпитването на каросерията, могат да се използват за доказване на необходимата якост на друга част от каросерията, която не е еднаква с вече изпитаната, ако много от конструктивните й характеристики са еднакви с конструктивните характеристики на изпитаната част. 3. Производителят определя кои колони от надстройката се разглеждат като допринасящи за нейната якост и посочва енергията (Ei), която всяка колона трябва да издържи. Тези стойности трябва да удовлетворяват следните критерии: Забележка на редакцията: виж формулите и фигурите в PDF-а на броя Фиг. 4 Част V Проверка на якостта на надстройката чрез изчисление 1. Посредством метод за изчисление, одобрен от техническата служба, отговорна за провеждане на изпитванията, може да се докаже, че надстройката или част от нея отговаря на изискванията по т. 3.1 от част I . 2. Когато конструкцията може да бъде деформирана над границата на еластичност на използваните материали, изчислението симулира поведението на конструкцията, ако тя претърпява съществени пластични деформации. 3. Техническата служба, отговорна за провеждането на изпитванията, може да поиска провеждане на изпитвания върху съединения или части от конструкцията, за да се проверят допусканията, извършени при изчисленията.
- 4. Подготовка за изчисленията 4.1. Изчисленията не могат да започнат, докато конструкцията не се анализира и не се разработи математическият й модел. Това определя отделните елементи, които се изследват, и определя точките, в които може да настъпи пластична деформация. Посочват се размерите на елементите и характеристиките на използваните материали. Извършва се физическо изпитване в точките на деформиране, за да се определят характеристиките на силата за настъпване на пластичната деформация (въртящия момент), като тези данни са основни за изчисленията. Определя се степента на деформация и якостта на динамично натоварване, подходящи за тази степен на деформация. Когато методът на изчисление не може да покаже кога ще настъпи значимо счупване, е съществено това да се определи посредством експеримент, отделни анализи или подходящо разпределение на динамичното натоварване. Посочва се разпределението на натоварването по дължината на ПС. 4.2. Изчислителният метод включва деформациите до границите на еластичност на материала, последвани от определяне на това, къде ще настъпят пластични деформации, както и последващото настъпване на други пластични деформации, освен ако местоположението и последователността на настъпването на пластични деформации не са известни от предишен опит. Методът да се приспособи към измененията на геометрията на съответната конструкция поне до степента, при която деформациите надхвърлят допустимите граници. Изчисленията да симулират силата и посоката на удара, които могат да се появят, ако конкретната надстройка е подложена на изпитването за преобръщане, описано в част II. Достоверността на метода за изчисление да бъде установена чрез сравняване с резултатите от физически изпитвания, за които не е задължително да са били проведени по отношение на заявеното за одобряване към настоящия момент ПС. 5. Изпитване на част от надстройката Когато методът за изчисление се използва за част от цялата надстройка на каросерията, за комплектуваното ПС се прилагат същите условия като посочените.
Част от този текст е публикувана само като изображение или приложение в „Държавен вестник“, бр. 36 от 2004 г., и не се показва тук. Отворете оригинала