(1) Съдебното определение като процесуален акт:
- 1. утвърждава постигнатото споразумение и в този смисъл консолидира действието на оформената между обвинението и защитата сделка; без определение на съда в утвърдителен смисъл споразумението не може да прояви действие в процесуална насока - да придобие същностните белези на присъда, да формира изпълнителен титул, да доведе до прекратяване на наказателното производство;
- 2. е окончателно; систематичното тълкуване на това правно положение сочи, че законодателят е имал предвид в чл. 414з, ал. 9 НПК невъзможността определението да се обжалва пред редовна контролна съдебна инстанция, т.е. става дума за проява на формална законна сила.
(2) Когато съдът не одобри споразумението, той връща делото на прокурора. В този случай самопризнанието на обвиняемия или уличения, направено пред съда, няма доказателствена стойност. По този начин се обезсилват обясненията на обвиняемия, дадени под формата на негови самопризнания.