(1) В случаите, когато нивото на качеството, установено при проверка, е незадоволително или има необходимост от проверка на съответствието с данните, представени от производителя за съответствието на двигателя с изискванията по т. 2 на приложение № 2, упълномощеният орган установява стойностите на емисиите от въглероден оксид, въглеводороди, азотни оксиди и частици от двигател, взет от серийното производство и подложен на изпитване съгласно приложение № 3. Тези стойности не трябва да превишават стойностите, посочени в т. 2.3 във връзка с изискванията по т. 2.2 на приложение № 2.
(2) Ако двигателят не отговаря на изискванията по ал. 1, производителят може да поиска да бъдат измерени емисиите на извадка от двигатели със същите характеристики, взети от серийното производство, и включваща двигателя, на който първоначално е било извършено измерването и е установено несъответствието.
(3) Производителят съгласува с техническата служба броя на двигателите от извадката. Двигателите, различни от този, на който е било извършено първоначалното измерване, трябва да се подложат на изпитване.
(4) Стойностите на емисиите на всеки замърсител се определят като средно аритметично от резултатите, получени за извадката. В зависимост от обема на извадката се прилага корекция на средните стойности съгласно т. 3 на приложение № 2. Продукцията се счита, че отговаря на изискванията по т. 2.3 във връзка с изискванията по т. 2.2 на приложение № 2, когато коригираните средноаритметични стойности са по-ниски от допустимите.