към чл. 28, ал. 1 Част I Метод за измерване на излъчваните широколентови електромагнитни излъчвания от превозните средства 1. Общи изисквания 1.1. Измервателни уреди 1.1.1. Измервателното оборудване трябва да удовлетворява изискванията, посочени в публикация № 16-1 (93) на Международния специален комитет по радиосмущения (МСКРС). 1.1.2. За измерването на широколентовите електромагнитни смущения, така както това е предвидено в това приложение, се използва квазипиков детектор, а в случай на използване на пиков детектор се прилага подходящ корекционен коефициент в зависимост от честотата на импулсите на искрообразуването. 1.2. Метод за изпитване 1.2.1. Това изпитване е предназначено за измерване на широколентовите емисии, излъчвани от системите с принудително (искрово) запалване. 1.2.2. Допускат се две алтернативни разстояния за разполагане на контролната антена: на 10 m или на 3 m от ПС. В който и да било от тези случаи трябва да бъдат удовлетворени изискванията на т. 3. 2. Представяне на резултатите Резултатите от измерванията се посочват в dB μV/m (μV/m) за честотната лента с ширина 120 КHz. Ако действителната ширина на честотната лента В (изразена в КHz) на измервателния уред се различава от 120 КHz, получените стойности в ?V/m се привеждат към широчина на лентата 120 КHz чрез умножаване с коефициента 120/В. 3. Място за провеждане на измерванията 3.1. Изпитвателната площадка трябва да бъде равно и свободно пространство, което не притежава повърхности, които отразяват електромагнитните вълни, в рамките на окръжност с минимален радиус 30 m, измерен от точката, намираща се по средата между ПС и антената (виж фиг. 1). 3.2. Измервателното оборудване, изпитвателният бокс или ПС, в което е разположено изпитвателното оборудване, могат да се намират вътре в изпитвателната площадка, но само в разрешената зона, показана на фиг. 1. 3.2.1. Допуска се разполагането на други измервателни антени в зоната за изпитване на разстояние не по-малко от 10 m както от приемателната антена, така и от изпитваното ПС, ако може да бъде доказано, че това няма да се отрази на резултатите от изпитването. 3.3. Изпитванията могат да се провеждат в затворени помещения, ако може да бъде доказана корелацията между получените в затвореното помещение резултати и резултатите, получени в открития участък. Затворените помещения за изпитването могат да не удовлетворяват изискванията по отношение на размерите, които са отразени на фиг. 1, с изключение на изискванията по отношение на разстоянието между антената и ПС и височината на антената. Не е нужно също така преди и след изпитването да се извършва проверка за нивото на външното излъчване така, както е посочено в т. 3.4. 3.4. Външна среда За да се гарантира, че никакъв външен шум или сигнал с достатъчна амплитуда не би оказал съществено влияние върху измерванията, преди и след основното изпитване се извършва измерване по отношение на външните условия. Ако при извършването на измерването на фоновото ниво ПС се намира в изпитвателния участък, е необходимо да се гарантира, че никакво излъчване от ПС не би оказало съществено влияние върху измерването на фоновото ниво, например чрез отдалечаване на ПС от зоната за изпитването, отстраняването на ключа за запалването или изключването на акумулаторната батерия. При двете измервания стойността на външния шум или на сигнала трябва да бъде най-малко с 10 dB по-ниска от контролните нива, посочени в т. 1.2.1 и 1.2.2 (както е приложимо) от приложение № 6, с изключение на случаите, в които става въпрос за целенасочените външни теснолентови предавания. 4. Състояние на ПС в хода на изпитването 4.1. Двигател Двигателят трябва да работи при нормалната си експлоатационна температура, а лостът за превключване на скоростите да се намира в неутрално положение. Ако това не може да бъде изпълнено по причини от практическо естество, производителят и техническата служба, отговаряща за провеждане на изпитването, могат да съгласуват взаимно алтернативни условия. Трябва да се вземат мерки така, че механизмът за промяна на режима да не оказва влияние върху нивото на електромагнитното излъчване. В хода на всяко измерване двигателят работи в следните режими: Тип на двигателя Метод за измерване Квазипик Пик Принудително Обороти на Обороти на (искрово) запалване двигателя двигателя Един цилиндър 2500 rpm ± 10 % 2500 rpm ± 10 % Повече от един цилиндър 1500 rpm ± 10 % 1500 rpm ± 10 % Тип на двигателя Метод за измерване Квазипик Пик Принудително Обороти на Обороти на (искрово) запалване двигателя двигателя Един цилиндър 2500 rpm ± 10 % 2500 rpm ± 10 % Повече от един цилиндър 1500 rpm ± 10 % 1500 rpm ± 10 % 4.2. Изпитванията на ПС не трябва да се провеждат по време на дъжд или други валежи или до 10 min след прекратяването на въпросните валежи. 5. Тип, положение и ориентиране на антената 5.1. Тип на антената Допуска се използването на всякакви антени, при условие че могат да бъдат стандартизирани в съответствие с изискванията, предявявани по отношение на контролните антени. За калибриране на антената може да се прилага методът, описан в публикация на МСКРС № 12, издание 3, допълнение А. 5.2. Височина и разстояние на измерването 5.2.1. Височина 5.2.1.1. Изпитване на разстояние 10 m Фазовият център на антената се намира на височина 3,00 ± 0,05 m над повърхността, върху която е разположено ПС. 5.2.1.2. Изпитване на разстояние 3 m Фазовият център на антената се намира на височина 1,80 ± 0,05 m над повърхността, върху която е разположено ПС. 5.2.1.3. Никоя част от който и да било от приемните елементи на антената не трябва да бъде на разстояние по-малко от 0,25 m от повърхността, върху която е разположено ПС. 5.2.2. Разстояние на измерването 5.2.2.1. Изпитване на разстояние 10 m Хоризонталното разстояние от края или друга подходящо избрана точка от антената, определено в хода на процедурата за калибриране, описана в т. 5.1, до външната повърхност на корпуса на ПС трябва да бъде 10,00 ± 0,2 m. 5.2.2.2. Изпитване на разстояние 3 m Хоризонталното разстояние от края или друга подходящо избрана точка от антената, определено в хода на процедурата за калибриране, описана в т. 5.1, до външната повърхност на корпуса на ПС трябва да бъде 3,00 ± 0,05 m. 5.2.2.3. Когато изпитването на ПС се провежда в затворено помещение с цел електромагнитно екраниране на радиочестотите, приемните елементи на антената трябва да се намират на разстояние не по-малко от 1,0 m от който и да било поглъщащ радиовълните материал и не по-малко от 1,5 m от стената на затвореното помещение. Между приемната антена и изпитваното ПС не трябва да има каквито и да било поглъщащи материали. 5.3. Разполагане на антената по отношение на ПС Антената се разполага последователно отляво и отдясно на ПС, успоредно на равнината на надлъжна симетрия на ПС и да се намира на линията, преминаваща през средната точка на двигателя (виж фиг. 1). 5.4. Положение на антената Във всяка от точките, определени за измерване, показанията на уредите се отчитат както при хоризонтална, така и при вертикална поляризация на антената (виж фиг. 2). 5.5. Показания на уредите Максималното от четирите показания, снети в съответствие с т. 5.3 и 5.4 при всяка от фиксираните честоти, се приема за основно показание по отношение на честотата, при която е било извършено измерването. 6. Честоти 6.1. Измервания Измерванията се провеждат в честотния диапазон 30 - 1000 MHz. За потвърждаване на факта, че ПС удовлетворява изискванията от това приложение, техническата служба, отговаряща за провеждане на изпитването, извършва проверки за до 13 честоти в посочения диапазон, например 45, 65, 90, 120, 150, 190, 230, 280, 380, 450, 600, 750, 900 MHz. Ако в хода на изпитването пределната стойност бъде превишена, трябва убедително да се докаже, че това е свързано със смущенията, предизвикани от ПС, а не от фоновото излъчване. 6.1.1. Пределните стойности се отнасят до целия честотен диапазон от 30 до 1000 MHz. 6.1.2. Измерванията могат да се провеждат както с квазипикови, така и с пикови детектори. В т. 1 от приложение № 6 и т. 1 от приложение № 8 са посочени пределни стойности за квазипикови детектори. Ако се използва пиков детектор, за лентата с ширина 1 МHz се добавят 38 dB, а за лентата с ширина 1 kHz се изваждат 22 dB. 6.2. Допустими отклонения Фиксирана честота (MHz) Допустимо отклонение (MHz) 45, 65, 90, 120, 150, 190 и 230 ± 5 280, 380, 450, 600, 750 и 900 ± 20 Допустимите отклонения важат за цитираните честоти и целта им е да се избегнат смущения от предавания, излъчвани на номиналната фиксирана честота или близо до нея по време на измерването. Хоризонтален свободен участък без повърхности, които отразяват електромагнитните вълни Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. 1. Участък за изпитване на превозното средство Двуполюсна антена, разположена да измерва вертикалната компонента на излъчване Двуполюсна антена, разположена да измерва хоризонталната компонента на излъчване Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. 2.Разполагане на антената спрямо превозното средство Част II Метод за измерване на излъчваните теснолентови електромагнитни излъчвания от превозните средства 1. Общи изисквания 1.1. Измервателни уреди 1.1.1. Измервателното оборудване трябва да удовлетворява изискванията, посочени в публикация № 16-1 (93) на Международния специален комитет по радиосмущения (МСКРС). 1.1.2. За измерването на теснолентовите електромагнитни смущения така, както това е предвидено в това приложение, се използва детектор за средни стойности или пиков детектор. 1.2. Метод за изпитване 1.2.1. Това изпитване е предназначено за измерване на теснолентовите електромагнитни излъчвания, каквито могат да бъдат причинени например от микропроцесорна система или друг източник на теснолентово излъчване. 1.2.2. В началото се извършва измерване на нивата на излъчването на ултракъсовълновата честотна лента (88 до 108 MHz) на радиоантената на ПС с помощта на уреда, описан в т. 1.1. Ако нивото, посочено в т. 2.2.4 от приложение № 6 не е превишено, се счита че ПС удовлетворява изискванията от това приложение по отношение на въпросния честотен диапазон и пълното изпитване не се провежда. 1.2.3. В рамките на процедурата за пълно изпитване се допускат две алтернативни разстояния за разполагане на антената: на 10 или 3 m от ПС. В който и да било от тези случаи трябва да бъдат удовлетворени изискванията по т. 3 от това приложение. 2. Представяне на резултатите Резултатите от измерванията се посочват в dB μV/m (μV/m). 3. Място за провеждане на измерванията 3.1. Като място за провеждане на изпитванията се избира хоризонтален свободен участък, който не притежава повърхности, отразяващи електромагнитните вълни, в рамките на окръжност с минимален радиус 30 m, измерен от точката, намираща се по средата между ПС и антената (виж фиг. 1 към част I). 3.2. Измервателното оборудване, изпитвателният бокс или ПС, в което е разположенo измервателното оборудване, могат да бъдат в рамките на изпитвателния участък, но само в разрешената зона, показана на фиг. 1 към част I. Допуска се разполагането на други измервателни антени в зоната за изпитване на разстояние не по-малко от 10 m както от приемателната антена, така и от изпитваното ПС/отделен технически възел (ОТВ), ако може да бъде доказано, че това няма да се отрази на резултатите от изпитването. 3.3. Изпитванията могат да се провеждат в затворени помещения, ако може да бъде доказана корелацията между получените в затвореното помещение резултати и резултатите, получени в открития участък. Затворените помещения за изпитването могат да не удовлетворяват изискванията по отношение на размерите, които са отразени на фиг. 1 към част I от това приложение, с изключение на изискванията по отношение на разстоянието между антената и ПС и височината на антената. Не е нужно също така преди и след изпитването да се извършва проверка за нивото на външното излъчване, така както е посочено в т. 3.4 от приложението. 3.4. Външна среда За да се гарантира, че никакъв външен шум или сигнал с достатъчна амплитуда не би оказал съществено влияние върху измерванията, преди и след основното изпитване се извършва измерване по отношение на външните условия. Необходимо е да се гарантира, че никакво излъчване от ПС не би оказало съществено влияние върху измерването на фоновото ниво, например чрез отдалечаване на ПС от зоната за изпитването, отстраняването на ключа за запалването или изключването на акумулаторната(ите) батерия(и). При двете измервания стойността на външния шум или на сигнала трябва да бъде най-малко с 10 dB по-ниска от контролните нива, посочени в т. 2.2.1 и 2.2.2 (както е приложимо) от приложение № 6, с изключение на случаите, в които става въпрос за целенасочените външни теснолентови предавания. 4. Състояние на ПС в хода на изпитването 4.1. Електронните системи на ПС трябва да бъдат в нормален работен режим, а ПС - в неподвижно състояние. 4.2. Запалването трябва да бъде включено. Двигателят не трябва да работи. 4.3. Измерванията върху ПС не трябва да се провеждат по време на дъжд или други валежи или до 10 минути след прекратяването на въпросните валежи. 5. Тип, положение и ориентиране на антената 5.1. Тип на антената Допуска се използването на всякакви антени, при условие че могат да бъдат стандартизирани в съответствие с изискванията, предявявани по отношение на контролните антени. За калибриране на антената може да се прилага методът, описан в публикация на МСКРС № 12, издание 3, допълнение А. 5.2. Височина и разстояние на измерването 5.2.1. Височина 5.2.1.1. Изпитване на разстояние 10 m Фазовият център на антената се намира на височина 3,00 ± 0,05 m над повърхността, върху която е разположено ПС. 5.2.1.2. Изпитване на разстояние 3 m Фазовият център на антената се намира на височина 1,80 ± 0,05 m над повърхността, върху която е разположено ПС. 5.2.1.3. Никоя част от който и да било от приемните елементи на антената не трябва да бъде на разстояние по-малко от 0,25 m от повърхността, върху която е разположено ПС. 5.2.2. Разстояние на измерването 5.2.2.1. Изпитване на разстояние 10 m Хоризонталното разстояние от края или друга подходящо избрана точка от антената, определено в хода на процедурата за калибриране, описана в т. 5.1, до външната повърхност на корпуса на ПС трябва да бъде 10,00 ± 0,2 m. 5.2.2.2. Изпитване на разстояние 3 m Хоризонталното разстояние от края или друга подходящо избрана точка от антената, определено в хода на процедурата за калибриране, описана в т. 5.1, до външната повърхност на корпуса на ПС трябва да бъде 3,00 ± 0,05 m. 5.2.2.3. Когато изпитването на ПС се провежда в затворено помещение с цел електромагнитно екраниране на радиочестотите, приемните елементи на антената трябва да се намират на разстояние не по-малко от 1,0 m от който и да било поглъщащ радиовълните материал и не по-малко от 1,5 m от стената на затвореното помещение. Между приемната антена и изпитваното ПС не трябва да има каквито и да било поглъщащи материали. 5.3. Разполагане на антената по отношение на ПС Антената се разполага последователно отляво и отдясно на ПС, успоредна на равнината на надлъжна симетрия на ПС и на линията, преминаваща през средната точка на двигателя (виж фиг. 1 към част I). 5.4. Положение на антената Във всяка от точките, определени за измерване, показанията на уредите се отчитат както при хоризонтална, така и при вертикална поляризация на антената (виж фиг. 2 към част I). 5.5. Показания на уредите Максималното от четирите показания, снети в съответствие с т. 5.3 и 5.4 при всяка от фиксираните честоти, се приема за основно показание по отношение на честотата, при която е било извършено измерването. 6. Честоти 6.1. Измервания Измерванията се провеждат в честотния диапазон 30 - 1000 MHz. Диапазонът се разделя на 13 ленти. Във всяка лента може да се извърши проверка при една фиксирана честота, за да се потвърди, че наложените изисквания са удовлетворени. За потвърждаване на факта, че ПС удовлетворява изискванията от това приложение, техническата служба, отговаряща за провеждането на изпитването, извършва проверки за по еднаточка във всяка от следните 13 ленти: 30 - 50, 50 - 75, 75 - 100, 100 - 130, 130 - 165, 165 - 200, 200 - 250, 250 - 320, 320 - 400, 400 - 520, 520 - 660, 660 - 820, 820 - 1000 MHz. 6.2. Когато в хода на изпитването пределната стойност бъде превишена, трябва убедително да се докаже, че това е свързано със смущенията, предизвикани от ПС, а не от фоновото излъчване. Част III Метод за изпитване за определяне на устойчивостта на превозните средства на въздействието на електромагнитното излъчване 1. Общи изисквания и метод за изпитване Това изпитване има за цел да определи устойчивостта на показателите за ефективността на непосредственото управление на ПС. Превозното средство се подлага на въздействието на електромагнитното поле, така както е описано в това приложение. В хода на изпитването се извършва наблюдение върху поведението на ПС. 2. Представяне на резултатите За изпитването, описано в приложението,показателите за напрегнатостта на полето се представя във V/m. 3. Място за провеждане на измерванията 3.1. Изпитвателната установка трябва да може да генерира стойностите за напрегнатостта на полето в диапазоните на честотите, дефинирани в това приложение. Изпитвателната установка трябва да удовлетворява изискванията на (националното) законодателство по отношение на излъчването на електромагнитни сигнали. 3.2. За гарантиране на достоверността на резултатите от изпитванията се вземат такива мерки, че създаваните полета да не оказват влияние върху оборудването за контрол и наблюдение. 4. Състояние на ПС в хода на изпитването 4.1. Превозното средство трябва да е в ненатоварено състояние, като се изключи необходимото за целите на изпитването оборудване. 4.1.1. В общия случай двигателят да осигурява въртене на водещите колела с постоянна честота, съответстваща на скорост на движение 50 km/h, освен ако по технически причини производителят не предпочете друга честота на въртене. Превозното средство да се намира върху регулиран по подходящ начин динамометричен стенд или ако няма динамометричен стенд, да бъде поддържано от независими опори за водещата ос с осигурен минимален пътен просвет. По целесъобразност (например при товарните автомобили) предавателните валове могат да бъдат изключени. 4.1.2. Фаровете да са включени на къси светлини. 4.1.3. Левият или десният пътепоказател да е включен. 4.1.4. Всички други системи, свързани с управлението на ПС, да са във включено състоянието, както при нормалната експлоатация на ПС. 4.1.5. Превозното средство не трябва да бъде електрически свързано с изпитвателния участък и към него не трябва да има никакви връзки откъм каквото и да било друго оборудване, с изключение на връзките, които се изискват в съответствие с т. 4.1.1 или 4.2. Контактът на гумите с повърхността на изпитвателния участък не се разглежда като електрическо съединение. 4.2. Когато има електрически/електронни системи, които представляват неразделна част от оборудването за непосредствено управление на ПС, които не биха могли да функционират при описаните в т. 4.1 условия, производителят може да предостави на техническата служба, отговаряща за провеждане на изпитванията, протокол или допълнителни доказателства, удостоверяващи, че електрическите / електронните системи на ПС удовлетворяват изискванията на тази наредба. Тези доказателства трябва да бъдат приложени към документацията за одобряване на типа. 4.3. При осъществяването на наблюдението върху ПС се използва само такова оборудване, което не причинява смущения. За определяне на това, дали са удовлетворени изискванията от това приложение, се извършва наблюдение върху външното състояние на ПС и отделението за пътници (например с помощта на (а) видеокамера(и)). 4.4. В общия случай ПС трябва да бъде обърнато с предната си част към стационарна антена. Въпреки това, ако електронните блокове за управление и съответната електропроводна система са разположени предимно в задната част на ПС, в хода на изпитването ПС трябва да бъде обърнато със задната си част към антената. В случаите на ПС с извънгабаритна дължина (например с изключение на леки автомобили и ПС за превоз на пътници с малка пътниковместимост), чиито електронни блокове за управление и свързаната с тях електропроводна система са разположени предимно в средната им част, контролната точка (виж т. 5.4) може да бъде установена или по дясната, или по лявата страна на ПС. Тази контролна точка трябва да се намира в средата на надлъжната ос на ПС или в точка върху едната от страните на ПС, избрана съвместно от производителя и техническата служба след извършено проучване на схемата на разположението на електрическите системи и електрическото опроводяване. Това изпитване може да се извърши само ако физическата конструкция на изпитвателната камера предоставя условия за това. Местоположението на антената се вписва в протокола от изпитване. 5. Тип, положение и ориентиране на устройството за генериране на полето 5.1. Тип на устройството за генериране на полето 5.1.1. Типът(овете) на устройството за генериране на полето се избира(т) по начин, при който в контролната точка (виж т. 5.4) се постига желаната напрегнатост на полето при съответните честоти. 5.1.2. Устройството(ата), генериращо(и) полето, може(могат) да бъде(бъдат) антена(и) или линейно-предавателна система (ЛПС). 5.1.3. Конструкцията и ориентирането на което и да било устройство за генериране на поле трябва да осигуряват хоризонтална или вертикална поляризация на генерираното поле в честотната лента от 20 до 1000 MHz. 5.2. Височина и разстояние на измерването 5.2.1. Височина 5.2.1.1. Фазовият център на която и да било антена се намира на височина не по-малка от 1,5 m над повърхността, върху която е разположено ПС, или не по-малка от 2,0 m над повърхността, върху която е разположено ПС, ако височината на покрива му е по-голяма от 3 m. 5.2.1.2. Никоя от частите на който и да било от излъчващите елементи на антената не трябва да се намира на разстояние, по-малко от 0,25 m от повърхността, върху която е разположено ПС. 5.2.2. Разстояние на измерването 5.2.2.1. Максимално доближаване до реалните условия на експлоатация може да бъде постигнато чрез разполагане на устройството за генериране на полето, доколкото условията позволяват това, възможно най-далеч от ПС. Това разстояние обикновено попада в диапазона от 1 до 5 m. 5.2.2.2. Ако изпитването на ПС се провежда в затворено помещение, излъчващите елементи на уреда за генериране на полето трябва да се намират на разстояние не по-малко от 1,0 m от който и да било поглъщащ радиовълните материал и не по-малко от 1,5 m от стената на затвореното помещение. Между предавателната антена и изпитваното ПС не трябва да има каквито и да било поглъщащи материали. 5.3. Разполагане на антената по отношение на ПС 5.3.1. Излъчващите елементи на устройството за генериране на полето трябва да се намират на разстояние не по-малко от 0,5 m от външната повърхност на корпуса на ПС. 5.3.2. Устройството за генериране на полето трябва да бъде разположено по осовата линия на ПС (равнината на надлъжна симетрия). 5.3.3. Никоя от частите на ЛПС, с изключение на повърхността, върху която е разположено ПС, не трябва да се намира на разстояние, по-малко от 0,5 m от която и да било част на ПС. 5.3.4. Всяко устройство за генериране на поле, което е поставено върху ПС, трябва да обхваща централно най-малко 75 % от дължината му. 5.4. Контролна точка 5.4.1. По смисъла на това приложение контролна точка е точката, в която се определя напрегнатостта на полето и която се намира: 5.4.1.1. на разстояние по хоризонталната плоскост не по-малко от 2 m от фазовия център на антената или на разстояние по вертикалната плоскост не по-малко от 1 m от излъчващите елементи на ЛПС; 5.4.1.2. върху осовата линия на ПС (равнината на надлъжна симетрия); 5.4.1.3. на височина 1,0 ± 0,05 m над повърхността, върху която е разположено ПС, или 2,0 ± 0,05 m, ако минималната височина на покрива на което и да било ПС от съответния модел е по-голяма от 3,0 m; 5.4.1.4. или 1,0 ± 0,2 m във вътрешността на ПС, измерено от точката на пресичане на плоскостта на предното стъкло и капака на двигателя на ПС (т. С от фиг. 3), или 0,2 ± 0,2 m от осовата линия на предната му ос, измерено в направление към средата на ПС (т. D от фиг. 4), в зависимост от това, коя от посочените точки се намира по-близо до антената. 5.5. Когато е взето решение за подлагане на въздействието на излъчването на задната част на ПС, контролната точка се избира по начина, описан в т. 5.4. След това ПС се установява в положението, при което предната му част е обърната навън от антената и се разполага така, че все едно същото е било завъртяно в хоризонталната плоскост на 180 ° около централната си точка, т.е. по начин, при който разстоянието от антената до най-близко разположената точка от външната повърхност на корпуса на ПС остава постоянно. Това е показано на фиг. 5. 6. Изисквания по отношение на изпитването 6.1. Диапазон на честотите, продължителност, поляризация Превозното средство се подлага на въздействието на електромагнитното излъчване в диапазона на честотите от 20 до 1000 MHz. 6.1.1. За потвърждаване на факта, че ПС удовлетворява изискванията от това приложение, то се изпитва при до 14 фиксирани честоти в рамките на дадения диапазон, т.е.: 27, 45, 65, 90, 120, 150, 190, 230, 280, 380, 450, 600, 750 и 900 MHz. Под внимание се взема времето за сработване на изпитваното оборудване, като продължителността на изпитването трябва да бъде достатъчна, за да може изпитваното оборудване да реагира в нормални условия. Във всички случаи продължителността не трябва да бъде по-малка от 2 s. 6.1.2. При всяка честота се прилага по един тип поляризация - виж т. 5.1.3. 6.1.3. Всички останали параметри на изпитването съответстват на дефинираните в това приложение параметри. 6.1.4. Когато ПС не премине успешно изпитването, дефинирано в т. 6.1.1, е необходимо да се удостовери, че несъответствието е било констатирано в адекватни за изпитването условия, а не в резултат на генериране на неконтролируеми полета. 7. Генериране на необходимата напрегнатост на полето 7.1. Методология на изпитването 7.1.1. За получаване на необходимите за целите на изпитването характеристики на полето се прилага “методът на замяната”. 7.1.2. Етап на калибриране За генериране на необходимата напрегнатост на полето в контролната точка към устройството за генериране на полето се подава мощност с определено ниво при всяка от предвидените за целите на изпитването честоти (както е посочено в т. 5) в отсъствие на ПС в изпитвателния участък; измерва се нивото на подаваната мощност или друг параметър, непосредствено свързан с нивото на подаваната мощност и необходим за определянето на характеристиките на полето, и резултатите се отбелязват. Честотите на изпитването се намират в диапазона от 20 до 1000 MHz. Калибрирането се извършва, започвайки от честота 20 MHz през интервали между честотите не по-големи от 2 % от всяка предходна честота, приключвайки при 1000 MHz. Получените резултати се използват в хода на изпитването за одобряване на типа само ако промени в средствата или оборудването не наложат необходимостта от повторно провеждане на тази процедура. 7.1.3. Етап на изпитване След извършване на калибрирането ПС се вкарва в изпитвателния участък и се разполага в съответствие с изискванията от т. 5. След това към устройството за генериране на полето се подава дефинираната в т. 7.1.2 мощност за всяка от честотите в съответствие с т. 6.1.1. 7.1.4. Какъвто параметър е бил избран в т. 7.1.2 за целите на дефинирането на полето, такъв се използва в хода на изпитването за установяване на напрегнатостта на полето. 7.1.5. Оборудването за генериране на полето и начинът на неговото разполагане в хода на изпитването трябва да удовлетворяват техническите изисквания, наложени по отношение на процедурата, описана в т. 7.1.2. 7.1.6. Устройство за измерване на напрегнатостта на полето За определяне на напрегнатостта на полетов етапа на калибрирането по метода на замяната се използва подходящо компактно устройство за измерване на напрегнатостта на полето. 7.1.7. В етапа на калибрирането по метода на замяната фазовият център на устройството за измерване на напрегнатостта на полето се намира в контролната точка. 7.1.8. Ако в качеството на устройството за измерване на напрегнатостта на полето се използва калибрирана приемателна антена, показания се снемат в три взаимно перпендикулярни направления и за стойност на напрегнатостта на полето се приема изотропната еквивалентна стойност на показанията. 7.1.9. За вземане под внимание на различията в геометричните форми на ПС за даден изпитвателен участък може да се наложи да се определят няколко положения за антената или контролни точки. 7.2. Контур на напрегнатостта на полето 7.2.1. В етапа на калибрирането по метода на замяната (до установяването на ПС в изпитвателния участък) напрегнатостта на полето за най-малко 80 % от калибровъчните честоти трябва да бъде не по-малка от 50 % от номиналната напрегнатост на полето в следните точки: а) за всички устройства за генериране на поле - 0,5 ± 0,05 m от двете страни на контролната точка по линията, преминаваща през контролната точка и на същата височина като контролната точка, перпендикулярно на равнината на надлъжна симетрия на ПС; б) за случаите на ЛПС - 1,50 ± 0,05 m по линията, преминаваща през контролната точка и на същата височина като контролната точка, успоредно на равнината на надлъжна симетрия на ПС. 7.3. Камерен резонанс Когато описаните в т. 7.2.1 условия не са изпълнени, изпитванията не трябва да се провеждат при честотите на камерния резонанс. 7.4. Характеристики на генерирания изпитвателен сигнал 7.4.1. Максимален размах на обвивката Максималният размах на обвивката на изпитвателния сигнал трябва да бъде равен на максималния размах на обвивката на немодулираната хармонична вълна, средноквадратичната стойност на която, изразено във V/m, е определена в т. 3.2 от приложение № 6 (виж фиг. 6 от това приложение). 7.4.2. Форма на вълната на изпитвателния сигнал Изпитвателният сигнал трябва да бъде радиочестотна хармонична вълна, амплитудно модулирана от хармонична вълна с честота 1 KHz при дълбочина на модулацията m равна на 0,8 ± 0,04. 7.4.3. Дълбочина на модулацията Дълбочината на модулацията m се определя съгласно следната формула: максимално отклонение на обвивката - - минимално отклонение на обвивката m = –––––––––––––––––––––––––––––––––– максимално отклонение на обвивката + + минимално отклонение на обвивката Контролната точка се намира в тази равнина Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. 3. Контролната точка се намира в тази равнина Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. 4. Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. 5. Стъпка 1 Стъпка 2 Установяване на Завъртане на контролната точка превозното средство Фиг. 6. Характеристики на изпитвателния сигнал, подлежащ на генериране
Част от този текст е публикувана само като изображение или приложение в „Държавен вестник“, бр. 28 от 2004 г., и не се показва тук. Отворете оригинала