към чл. 4, ал. 1 Изисквания към предно монтираните защитни конструкции при преобръщане и методи на изпитването на якостните им качества и тяхното закрепване към трактора 1. Общи изисквания към предно монтираните защитни конструкции при преобръщане 1.1. Всяка предно монтирана защитна конструкция при преобръщане и нейното закрепване към трактора трябва да е проектирана и изпълнена така, че да изключи или намали опасността за водача в резултат на преобръщане на трактора при нормални работни условия, като в случай на преобръщане осигурява в огражданото от нея свободно пространство достатъчен обем, за да бъде защитен водачът. 1.2. Съответствието на предно монтираните защитни конструкции при преобръщане и на колесните трактори, на които са монтирани защитни конструкции при преобръщане, с изискването по т. 1.1 се установява чрез прилагането на посочените в това приложение изисквания и методи за изпитване. 2. Определения 2.2. Местоположение на седалката, регулиране и точка за оразмеряване 2.2.1. Точка за оразмеряване на седалката 2.2.1.1. Точката за оразмеряване на седалката се установява с помощта на устройството, илюстрирано на фиг. № 1, 2 и 3. Устройството се състои от седалищна плоча и плочи за облегалката. Долната плоча за облегалката е свързана към плочата за седалката и горната плоча за облегалката посредством шарнира в точка А в зоната на седалищните кости и точка В зоната на кръста, като по този начин точка В може да се регулира по височина. Фиг. 1 Фиг. 2 Фиг. 3 Забележка на редакцията: виж фигурите в PDF-а на броя Фиг. 1, 2 и 3. Устройство за определяне на точката за оразмеряване на седалката (SRP) 2.2.1.2. Точката за оразмеряване на седалката се определя като точка, лежаща в надлъжната равнина на симетрия на седалката, където се пресичат равнината, допирателна към долната част на облегалката, и хоризонталната равнина. Хоризонталната равнина пресича долната повърхност на плочата за седалката на 150 mm през посочената допирателна равнина. 2.2.1.3. Устройството се поставя върху седалката. Натоварва се със сила 550 N в точка, разположена 50 mm пред шарнира А, а двете плочи за облегалката се притискат леко, за да се допрат до облегалката. 2.2.1.4. В случай, че не е възможно категорично да се определят допирателни към всяка от зоните на облегалката (под и над зоната на кръста), се предприемат следните действия: - когато е невъзможно да се установи допирателна към долната зона на облегалката, долната плоча за облегалката се притиска към облегалката вертикално; - когато е невъзможно да се установи допирателна към горната зона на облегалката, точката (В) се фиксира на височина 230 mm над долната повърхност на плочата за седалката, като плочите за облегалката са перпендикулярни на плочата за седалката; при това положение двете плочи за облегалката се притискат леко до допир с облегалката. 2.2.2. Положение на седалката и регулировка при определяне на точката за оразмеряване на седалката 2.2.2.1. В случаите, когато положението на седалката е регулируемо, тя се установява във възможно най-високото и най-задното си положение. 2.2.2.2. В случаите, когато наклоните на седалката и облегалката са регулируеми, те се установят в такова положение, че точката за оразмеряване на седалката да се намира в най-високото и най-задно положение. 2.2.2.3. В случаите, когато седалката е снабдена с еластично окачване, то се блокира в средата на хода му, освен ако това не противоречи на инструкциите на производителя на седалката. 2.3. Свободна зона 2.3.1. Базова вертикална равнина и линия Свободната зона (фиг. № 4, 5, 6, 7 и 8) е определена чрез базовата вертикална равнина и базовата линия: 2.3.1.1. базовата вертикална равнина в общия случай е разположена надлъжно по отношение за трактора, минава през точката за оразмеряване на седалката и центъра на кормилното колело, като нормално базовата вертикална равнина съвпада с надлъжната равнина на симетрия на трактора; тази равнина трябва да може да се премества хоризонтално заедно със седалката и кормилното колело по време на ударите или натоварванията, като остава перпендикулярна на пода на трактора или защитната конструкция, ако е еластично окачен; Фиг. 4. Свободна зона - напречен разрез през базовата равнина (1 - базова линия) Фиг. 5. Свободна зона - страничен изглед Фиг. 6. Свободна зона - заден изглед Фиг. 7. Свободна зона - поглед отгоре Фиг. 8. Свободна зона - долна част, 3/4 заден изглед Забележка на редакцията: виж фигурите в PDF-а на броя 2.3.1.2. базовата линия лежи в базовата равнина и минава през точката за оразмеряване на седалката и първата точка от кормилното колело, която линията минаваща през точката за оразмеряване на седалката, би пресякла при накланянето й до хоризонтално положение. 2.3.2. Определение за свободната зона Свободната зона е ограничена от следните равнини, като тракторът е разположен върху хоризонтална повърхност, и в случай на регулируемо положение на кормилното колело, то е в средно положение за управление: 2.3.2.1. две вертикални равнини, разположени на 250 mm от двете страни на базовата равнина и намиращи се на височина 300 mm над хоризонталната равнина, минаваща през точката за оразмеряване на седалката, и най-малко на 550 mm в надлъжно направление пред вертикалната равнина, перпендикулярна на базовата равнина и минаваща на 350 mm пред точката за оразмеряване на седалката; 2.3.2.2. две вертикални равнини, разположени на 200 mm от двете страни на базовата равнина и намиращи се на височина 300 mm над хоризонталната равнина, минаваща през точката за оразмеряване на седалката, и в надлъжно направление от равнината, дефинирана в т. 2.3.2.1.1 до вертикалната равнина, перпендикулярна на базовата равнина и минаваща на 350 mm пред точката за оразмеряване на седалката; 2.3.2.3. надлъжна равнина, перпендикулярна на базовата равнина и успоредна на базовата линия и 400 mm над нея, простираща се назад до пресичането й с вертикалната равнина, перпендикулярна на базовата равнина и минаваща през точката за оразмеряване на седалката; 2.3.2.4. наклонена равнина, перпендикулярна на базовата равнина от горната част на облегалката на седалката до най-задния ръб на предходната равнина; 2.3.2.5. вертикална равнина, перпендикулярна на базовата равнина, минаваща най-малко на 40 mm пред кормилното колело и най-малко на 900 mm пред точката за оразмеряване на седалката; 2.3.2.6. цилиндрична повърхнина с ос, перпендикулярна на базовата равнина, и радиус 150 mm и допираща се към равнините, дефинирани в т. 2.3.2.3 и 2.3.2.5; 2.3.2.7. две успоредни наклонени равнини, минаващи през горните ръбове на равнините, дефинирани в т. 2.3.2.1, като наклонената равнина от страната на нанасяне на удара не е по-близко от 100 mm до базовата равнина в горната част на свободната зона; 2.3.2.8. хоризонтална равнина, минаваща през точката за оразмеряване на седалката; 2.3.2.9. две части от вертикална равнина, перпендикулярна на базовата равнина, минаваща на 350 mm пред точката за оразмеряване на седалката, като тези две части от равнина съединяват съответно най-задните части на равнините, дефинирани в т. 2.3.2.1, с най-предните части на равнините, дефинирани в т. 2.3.2.2; 2.3.2.10. две части от хоризонтална равнина, минаваща на 300 mm над точката за оразмеряване на седалката, като тези две части съединяват съответно най-горната част на вертикалните равнини, дефинирани в т. 2.3.2.2, с най-долната част на наклонените равнини, дефинирани в т. 2.3.2.7; 2.3.2.11. криволинейна повърхнина, чиято образователна е перпендикулярна на базовата равнина и минава по гърба на облегалката. 2.3.3. Трактори с реверсируемо положение на водача За трактори с реверсируемо положение на водача (реверсируема седалка и кормилно колело) свободната зона се образува от обединяването на двете свободни зони, определени от двете различни положения на кормилното колело и седалката (фиг. № 9). Свободната зона се дефинира на базата на т. 2.3.1 и 2.3.2; Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. 9. Свободна зона при трактори с реверсируеми седалка и кормилно колело 2.3.4. Допълнителни седалки 2.3.4.1. В случаите на трактори, които могат да бъдат снабдени с допълнителни седалки, резултатната свободна зона, използвана при изпитванията, се получава на базата на точките за оразмеряване на седалките за всички възможни варианти, които се предлагат. Защитната конструкция не трябва да навлиза в най-обхватната свободна зона, взимаща предвид точките за оразмеряване на различните седалки. 2.3.4.2. В случай на предлагане на нов вариант на седалката след вече проведено изпитване трябва да се провери дали свободната зона около новата точка за оразмеряване на седалката попада в резултатната свободна зона, установени преди това. Ако това изискване не е изпълнено, трябва да се проведе ново изпитване. 2.4. Допустима грешка на измерването Линейни размери ± 3 mm с изключение на: - деформация на гумата: ± 1 mm - деформация на конструкцията при хоризонталното натовар- ване: ± 1 mm - височина на падане на блока на махалото: ± 1 mm Маси: ± 1° Сили: ± 2° Ъгли: ± 2° 2.5. За целите на измерването се използват следните символи: В (mm) - минимална габаритна широчина на трактора; Bb (mm) - максимална външна широчина на защитната конструкция; D (mm) - деформация на конструкцията в точкатана удар (динамично изпитване) или в точката на и по направление на прилагане на натоварването (статични изпитвания); D’ (mm) - деформация на конструкцията за пресмятаната изисквана енергия; Ea (J) - енергия на деформацията, погълната в точката след премахването на натоварването; площта, съдържаща се в кривата F - D; Ei (J) - погълната енергия на деформация; площта на пукнатини и скъсвания; E'i (J) - енергия на деформация, погълната при изпитване с претоварване в случай, че натоварването е било прекратено преди започването на изпитването с претоварване; площта под кривата F - D; Eil (J) - енергия, която трябва да бъде погълната при надлъжно натоварване; Eis (J) - енергия, която трябва да бъде погълната при странично натоварване; F (N) - статична натоварваща сила; F’ (N) - натоварваща сила за пресмятаната изиск- вана енергия, съответстваща на Е’i; F - D - графика на зависимостта сила - дефор- мация; Fi (N) - сила, прилагана към твърд елемент в зад- ната част; Fmax (N) - сила на максимално статично натовар- ване, получаваща се по време на натоварване, с изключение на претоварване; Fv (N) - вертикална смачкваща сила; Н (mm) - височина на падане на блока на махалото (динамични изпитвания); Н’ (mm) - височина на падане на блока на махалото при допълнително изпитване (динамични изпитвания); I (kg.m2) - базов инерционен момент на трактора спрямо оста на задните колела без значение каква е масата на задните колела; L (mm) - основна надлъжна колесна база на трак- тора; M (kg) - базова маса на трактора по време на из- питванията на деформация, както е определена в т. 3.2.1.4. 3. Правила и изисквания при изпитването на якостните качества на предно монтираните защитни конструкции при преобръщане и тяхното закрепване към трактора 3.1. Предварителни условия за якостните изпитвания 3.1.1. Провеждане на две предварителни изпитвания Защитната конструкция може да бъде подложена на якостни изпитвания само в случай, че двете изпитвания за странична устойчивост и непродължително преобръщане са били проведени и са завършили в съответствие с изискванията (блок-схема на фиг. № 10). Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. 10. Блок-схема за определяне на поведение на продължаващо преобръщане на странично преобръщащ се трактор с предно монтирана защитна конструкция при преобръщане (ROPS) 3.1.2. Подготовка за предварителните изпитвания 3.1.2.1. Тракторът се оборудва със защитна конструкция в положение, осигуряващо безопасност. 3.1.2.2. Тракторът се оборудва с гуми, имащи най-големия диаметър, посочен от производителя, и най-малкото напречно сечение за гуми с този диаметър. Гумите да не са запълнени с течен баласт и да са напомпани до налягане, препоръчвано за работа на полето. 3.1.2.3. Задните колела да са в позиция, отговаряща на най-тясната напречна колесна база; предните колела трябва да са възможно най-близко до същата напречна колесна база. Ако са възможни две регулировки, осигуряващи напречни колесни бази на предните колела с еднаква разлика от най-тясната напречна колесна база на задните колела, се избира по-широката от тези две регулировки. 3.1.2.4. Всички резервоари на трактора се запълват или течностите се заменят с еквивалентни маси в съответните места. 3.1.2.5. Всички принадлежности при серийни образци се закрепват към трактора в нормалното им положение. 3.1.3. Изпитване за странична устойчивост 3.1.3.1. Тракторът, подготвен за изпитване, се разполага върху хоризонтална повърхност така, че оста на окачване на предния мост, или хоризонталният шарнир, между двата моста в случай на шарнирно съчленен трактор да може да се движи свободно. 3.1.3.2. Чрез използването на подемно устройство или механизъм частта на трактора, която е твърдо съчленена за оста, която носи над 50 % от масата на трактора, се преобръща, като непрекъснато се измерва ъгълът на наклон. Този ъгъл трябва да бъде най-малко 38° в момента, когато тракторът е в състояние на нестабилно равновесие с колела, докосващи опорната повърхност. Изпитването се извършва един път с управляващи колела, завъртени до пълно дясно блокиране, и един път с управляващи колела, завъртени до пълно ляво блокиране. 3.1.4. Изпитване за непродължително преобръщане 3.1.4.1. Основни бележки Изпитването се извършва с цел да се провери дали конструкцията, с която е оборудван тракторът за защита на водача, може удовлетворително да предотврати продължителното преобръщане на трактора в случай на страничното му преобръщане по наклон: 1 : 1,5 (фиг. 11). Доказателство за непродължително преобръщане може да бъде получено в съответствие с един от двата метода, посочени в т. 3.1.3.1 и 3.1.3.2. 3.1.4.2. Демонстриране на поведение на непродължително преобръщане чрез изпитване на преобръщане. 3.1.4.2.1. Изпитването на преобръщане се провежда на изпитателен наклон с дължина най-малко 4 m (фиг. 11). Повърхността се покрива с 18 сm слой от материал, който при измерване в съответствие със стандарт ASAE S313.2DEC94 Soil cone penetrometer (почвен конусен плътномер), има индекс на проникване на конуса: А = 235 ± 20 или В = 335 ± 20 Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. 11. Съоръжение с наклон 1:1,5 за изпитване на качеството за прекратяване на преобръщането 3.1.4.2.2. Тракторът (подготвен, както е описано в т. 3.1.2) се накланя странично с нулева начална скорост. За тази цел той се разполага в началото на изпитателния наклон така, че колелата към долната част на наклона да са върху наклона и надлъжната равнина на симетрия на трактора да е успоредна на контурните линии на наклона. След удара с повърхността на (изпитателния) наклона тракторът може да се повдигне от повърхността, завъртайки се около горния ъгъл на защитната конструкция, но не трябва да се преобърне. Той трябва да падне обратно на страната, която първа е ударила повърхността на наклона. 3.1.4.3. Демонстриране на поведение на непродължително преобръщане чрез пресмятане 3.1.4.3.1. Във връзка с поставената цел за проверка на поведението на непродължително преобръщане чрез пресмятане трябва да бъдат установени следните данни, характеризиращи трактора (фиг. 12): Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Забележка. D2 и D3 трябва да се измерват при пълно натоварване на ос. Фиг. 12. Данни, изисквани за пресмятането на преобръщането на трактор с триосово поведение на преобръщане В0 (m) - широчина на задната гума; В6 (m) - широчина на защитната конструкция между лявата и дясната точка на нанасяне на удара; В7 (m) - широчина на профилажа на двигателя; D0 (rad) - ъгъл на завъртане на предния мост от нулево положение до края на завъртането; D2 (m) - височина на предните гуми при пълно натоварване на моста; D3 (m) - височина на задните гуми при пълно на- товарване на моста; Но (m) - височина на точката на окачване на предния мост; Н1 (m) - височина на центъра на тежест; Н6 (m) - височина на точката на нанасяне на удар; Н7 (m) - височина на профилажа на двигателя; L2 (m) - хоризонтално разстояние между центъра на тежест и предния мост; L3 (m) - хоризонтално разстояние между центъра на тежест и задния мост; L6 (m) - хоризонтално разстояние между центъра на тежест и осовата линия на напречното звено на защитната конструкция (да се предхожда от знак “може”, ако линията се намира преди центъра на тежест); L7 (m) - хоризонтално разстояние между центъра на тежест и предния ъгъл на профилажа на двигателя; Мс (kg) - маса на трактора, използвана при пресмятанията; Q (kg.m2) - инерционен момент спрямо надлъжната ос, минаваща през центъра на тежест; S (m) - широчина на задната напречна колеснабаза сумата от напречната колесна база (S) и широчината на гумата (В0) трябва да е по-голяма от широчината В6 на защитната конструкция. 3.1.4.3.2. За извършване на пресмятането могат да се направят следните опростяващи допускания: 3.1.4.3.2.1. неподвижният трактор се преобръща по наклон 1:1,5 при балансиран преден мост в момента, в който центърът на тежест се намира вертикално над оста на ротация; 3.1.4.3.2.2. оста на ротация е успоредна на надлъжната ос на трактора и минава през центровете на контактните повърхности на предното и задното колело от страната на наклона; 3.1.4.3.2.3. тракторът не се плъзга по наклона; 3.1.4.3.2.4. ударът по наклона е частично еластичен с коефициент на еластичност: U = 0,2 3.1.4.3.2.5. сумата от дълбочината на проникване в повърхността на наклона и деформацията на защитната конструкция е: Т = 0,2 m 3.1.4.3.2.6. в склона не проникват други компоненти на трактора. 3.1.5. Методи за измерване 3.1.5.1. Хоризонтално разстояние между центъра на тежест и задния (L3) или предния (L2) мост Измерва се разположението между предния и задния мост от двете страни с цел да се установи, че няма ъгъл на завиване. Разстоянията между центъра на тежест и задния мост (L3) и предния мост (L2) се пресмятат на базата на разпределението на масата на трактора между предните и задните колела. 3.1.5.2. Височина на задната (D3) и предната (D2) гума Измерва се разстоянието от най-високата точка на гумата до опорната повърхност (фиг. 12), като този метод се използва както за предните, така и за задните гуми. 3.1.5.3. Хоризонтално разстояние между центъра на тежест и осовата линия на напречното звено на защитната конструкция (L6) Разстоянието между центъра на тежест и осовата линия на напречното звено на защитната конструкция се измерва (фиг. 13а, 13в и 13с). Ако защитната конструкция се намира пред центъра на тежест, записаното измерване се предхожда от знак минус (-L6). Забележка на редакцията: виж фигурите в PDF-а на броя Фиг. 13а Фиг. 13в Фиг. 13с Фиг. 13а, 13в и 13с. Хоризонтално разстояние между центъра на тежест и челната точка на напречната секция на защитната конструкция (L6) 3.1.5.4. Широчина на защитната конструкция (В6) Измерва се разстоянието между точките на нанасяне на удара на лявата и дясната вертикална колона на конструкцията. Точката на нанасяне на удара се определя от равнината, допирателна към защитната конструкция и минаваща през линията, дефинирана от горните външни точки на предната и задната гума (фиг. 14). Забележка на редакцията: виж фигурите в PDF-а на броя Фиг. 14. Определяне на точките на удар при размер на ширината на защитната конструкция (В6) и височина на ограждането на двигателя (Н7) 3.1.5.5. Височина на защитната конструкция (Н6) Измерва се вертикалното разстояние от точката на нанасяне на удара по конструкцията до опорната повърхност. 3.1.5.6. Височина на профилажа на двигателя (Н7) Измерва се вертикалното разстояние от точката на нанасяне на удара по профилажа на двигателя до опорната повърхност. Точката на нанасяне на удара се определя от равнината, допирателна към профилажа на двигателя и защитната конструкция и минаваща през външната горна точка на предната гума (фиг. 14). Измерването да се извършва от двете страни на профилажа на двигателя. 3.1.5.7. Широчина на профилажа на двигателя (B7) Измерва се разстоянието между двете точки на нанасяне на удара по профилажа на двигателя, така както са дефинирани преди тази точка. 3.1.5.8. Хоризонтално разстояние между центъра на тежест и предния ъгъл на профилажа на двигателя (L7) Измерва се разстоянието от точката на нанасяне на удара по профилажа на двигателя, както е дефинирана, до центъра на тежест. 3.1.5.9. Височина на точката на окачване на предния мост (Н0) Проверява се вертикалното разстояние от осовата линия на шарнира на окачването на предния мост до оста на предните гуми (Н01) и се включва в техническото досие на производителя. Измерва се вертикалното разстояние от оста на предните гуми до опорната повърхност (Н02) (фиг. 15). Забележка на редакцията: виж фигурите в PDF-а на броя Фиг. 15. Височина на оста на люлеене на предния мост (НО) Височината на точката на окачване на предния мост (Н0) представлява сумата на двете предишни стойности (Н01) и (Н02). 3.1.5.10. Широчина на задната напречна колесна база (s) Измерва се минималната задна напречна колесна база при монтирани гуми от най-големия размер, посочен от производителя (фиг. 16). Забележка на редакцията: виж фигурзта в PDF-а на броя Фиг. 16. Широчина на задната напречна колесна база (S) и широчина на задната гума (ВО) 3.1.5.11. Широчина на задната гума (В0) Измерва се разстоянието между външната и вътрешната вертикална равнина на задната гума в горната й част (фиг. 16). 3.1.5.12. Ъгъл на завъртане на предния мост (D0) Най-големият ъгъл, определен от завъртането на предния мост от хоризонтално положение до упор, се измерва от двете страни на моста, като се има предвид наличието на ударопоглъщащи устройства в края на хода. Използва се измереният максимален ъгъл. 3.1.5.13. Маса на трактора (М) Масата на трактора се определя от условията, посочени в т. 3.2.1.4. 3.2. Условия за изпитване на якост на защитни структури и тяхното закрепване към тракторите 3.2.1. Общи изисквания 3.2.1.1. Цели на изпитването Изпитванията с помощта на специални съоръжения имат предназначението да симулират натоварванията, наложени на защитната структура при преобръщане на трактора. Тези изпитвания дават възможност за извършване на наблюдения върху якостните качества на защитната конструкция и скобите за закрепването й към трактора, както и върху всяка част от трактора, предаваща натоварването по време на изпитването. 3.2.1.2. Методи за изпитване Изпитването може да бъде извършено както по процедурата за динамично изпитване, така и по процедурата за статично изпитване. Двата метода се считат за равностойни. 3.2.1.3. Основни изисквания при подготовката за изпитванията 3.2.1.3.1. Защитната конструкция трябва да съответства на характеристиките на серийното производство, да бъде закрепена по начин, съобразен с препоръките на производителя, към един от тракторите, за които е конструирана. Забележка. При статично изпитване на якост не се изисква цял трактор; във всеки случай защитната конструкция и частите на трактора, към които тя се закрепва, се разглеждат като самостоятелно действащо съоръжение, наричано по-нататък “монтажен възел”. 3.2.1.3.2. Както при статичното, така и при динамичното изпитване на трактора тракторът, както е сглобен, или монтажният възел трябва да е оборудван със серийно произведени компоненти, можещи да повлияят на якостните качества на защитната конструкция или необходими за якостното изпитване. Компоненти, можещи да създадат опасност в свободната зона, също трябва да са монтирани към трактора (или монтажния възел) така, че да могат да се проверят и да се види дали изискванията на условията за приемане в т. 3.2.3 са били изпълнени. Всички компоненти на трактора или защитната конструкция, включително средствата за защита от метеорологичните фактори, трябва да бъдат доставени и описани в чертежи. 3.2.1.3.3. При якостните изпитвания всички панели и сваляеми неструктурни компоненти трябва да бъдат свалени така, че да не могат да допринасят за подобряване на якостните качества на защитната конструкция. 3.2.1.3.4. Напречната колесна база се регулира така, че доколкото е възможно, защитната конструкция да не бъде подкрепяна от гумите по време на изпитванията. Ако изпитванията се извършват в съответствие с процедурата за статично изпитване, колелата могат да бъдат свалени. 3.2.1.4. Базова маса на трактора по време на якостните изпитвания Базовата маса М, използвана във формулите за пресмятане на височината на падане на блока на махалото, енергиите на натоварване и смачкващите сили, трябва да бъде най-малко масата на трактора без допълнително оборудване, но включваща охладителна течност, масла, гориво, инструменти и защитната конструкция. Не се включват допълнителни предни и задни тежести, баласт в гумите, агрегатирано оборудване или машини или каквито и да са специални задни компоненти. 3.2.2. Изпитвания 3.2.2.1. Последователност на изпитванията Последователността на изпитванията, независимо от провеждането на допълнителните изпитвания, посочени в т. 3.3.1.1.6, 3.3.1.1.7, 3.3.2.1.6 и 3.3.2.1.7, е, както следва: а) удар (динамично изпитване) или натоварване (статично изпитване) по задната част на конструкцията (виж т. 3.3.1.1.1 и 3.3.2.1.1); б) изпитване на смачкване на задната част (динамично или статично изпитване) (виж т. 3.3.1.1.4 и 3.3.2.1.4); в) удар (динамично изпитване) или натоварване (статично изпитване) по предната част на конструкцията (виж т. 3.3.1.1.2. и 3.3.2.1.2); г) удар (динамично изпитване) или натоварване (статично изпитване) по страната на конструкцията (виж т. 3.3.1.1.3 и 3.3.2.1.3); д) смачкване на предната част на конструкцията (динамично или статично изпитване) (виж т. 3.3.1.1.5 и 3.3.2.1.5). 3.2.2.2. Общи изисквания 3.2.2.2.1. Ако по време на изпитването някоя част от трактора или фиксиращото оборудване се счупи или премести, изпитването трябва да започне отначало. 3.2.2.2.2. Не се позволява поправяне или регулиране на трактора или защитната конструкция по време на изпитванията. 3.2.2.2.3. По време на изпитванията скоростната кутия трябва да е в неутрално положение, а спирачната система да не е задействана. 3.2.2.2.4. Ако тракторът е оборудван с окачване на шасито към колелата, по време на изпитванията то се блокира. 3.2.2.2.5. За прилагане на първия удар (динамично изпитване) или първото натоварване (статично изпитване) по задната част на конструкцията се избира страната, която по мнението на органа, упълномощен да извърши изпитването, ще доведе до прилагане на серия от удари и натоварвания при най-неблагоприятни условия за конструкцията. Страничният удар или натоварване и задният удар или натоварване се прилагат от двете страни на надлъжната равнина на симетрия на защитната конструкция. Предният удар или натоварване се прилага от същата страна на надлъжната равнина на симетрия на защитната конструкция, където е приложен страничният удар или натоварване. 3.2.3. Условия за приемане 3.2.3.1. Счита се, че защитната конструкция удовлетворява якостните изисквания, ако отговаря на следните условия: 3.2.3.1.1. след всяко частично изпитване тя няма пукнатина или скъсвания по смисъла на т. 3.3.1.2.1 или т. 3.3.2.2.1; ако по време на едно от тези изпитвания се появят съществени пукнатини или скъсвания, допълнително изпитване в съответствие с метода на динамично или статично изпитване се извършва незабавно след удара или смачкването, причинили появата на тези пукнатини или скъсвания; 3.2.3.1.2. по време на изпитванията, различни от изпитването с претоварване, никаква част от защитната конструкция не навлиза в свободната зона, така както е дефинирана в 2.3; 3.2.3.1.3. по време на изпитванията, различни от изпитването с претоварване, всички части от свободната зона са обезопасени от конструкцията в съответствие с т. 3.3.1.2.2 и т. 3.3.2.2.2; 3.2.3.1.4. по време на изпитванията защитната конструкция не налага каквито и да са ограничения на конструкцията на седалката; 3.2.3.1.5. еластичната деформация, измерена по т. 3.3.1.2.3 и т. 3.3.2.2.3, е по-малка от 250 mm. 3.2.3.2. Не трябва да има принадлежности, представляващи опасност за водача. Не трябва да има издадени части или принадлежности, които са способни да наранят водача при преобръщане на трактора, или каквито и да са принадлежности или части, които са способни да го хванат като в капан - например за крака или стъпалото - като резултат от деформация на конструкцията. 3.2.4. Съоръжения и оборудване за динамични изпитвания 3.2.4.1. Блок на махалото 3.2.4.1.1. Блокът, действащ като махало, се окачва на две вериги или многонишкови въжета към точки на окачване, намиращи се на не по-малко от 6 m над опорната повърхност. Необходимо е да бъдат предвидени средства за независимо регулиране на дължината на рамото на провесване и на ъгъла между блока и окачващите вериги или многонишкови въжета. 3.2.4.1.2. При динамичното изпитване се използва махалото с маса 2000 ± 20 kg, без масата на веригите или многонишковите въжета, която от своя страна не трябва да превишава 100 kg. Дължината на страните на ударната повърхност са 680 ± 20 mm (фиг. 17). Блокът трябва да бъде запълнен по такъв начин, че положението на центъра му на тежест е непроменливо и съвпада с геометричния център на паралелепипеда. Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. 17. Блок на махалото и окачващите го вериги или стоманени въжета 3.2.4.1.3. Паралелепипедът се свързва към система, която да го издърпва назад чрез устройство за мигновено освобождаване, което е така конструирано и разположено, че блокът на махалото да бъде освобождаван, без да се предизвиква трептене на паралелепипеда около хоризонталната му ос, перпендикулярна на равнината на люлеене на махалото. 3.2.4.2. Окачване на махалото Точките на окачване на махалото се закрепват стабилно, така че преместването им в каквото и да е направление да не превишава 1 % от височината на падане. 3.2.4.3. Закрепване 3.2.4.3.1. Закрепващи релси с нужното отстояние и покриващи нужната площ за закрепване на трактора във всички илюстрирани случаи (фиг. 18, 19 и 20). Тези релси трябва да са твърдо закрепени към недеформируема основа под махалото. Забележка на редакцията: виж фигурите в PDF-а на броя Фиг. 18. Пример за закрепване на трактор (заден удар) Фиг. 19. Пример за закрепване на трактор (преден удар) 1 - Греда от иглолистно дърво със страна 150 mm на квадратното напречно сечение Греда, притисната към страните на предните и задните колела, и подпора, заклинена срещу джантата на колелото след обтягането на закрепването. Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. 20. Пример за закрепване на трактора (страничен удар) 3.2.4.3.2. Тракторът се закрепва към релсите чрез многонишкови въжета с кръгли снопове и с влакнеста сърцевина с конструкция 6 ? 19 в съответствие с ISO 2408:1985 и номинален диаметър 13 mm. Металните снопове са с гранично напрежение на якост 1770 МРа. 3.2.4.3.3. Централният шарнир на шарнирен трактор се подпира и закрепва, както е подходящо за всички изпитвания. При изпитването на страничен удар шарнирът се подпира от противоположната страна на удара. Предните и задните колела не е необходимо да бъдат в линия, ако това би улеснило закрепването на многонишковите въжета по подходящия начин. 3.2.4.4. Колесни подпори и греди 3.2.4.4.1. За подпора на колелата по време на изпитванията на удар се използва греда от меко дърво с квадратно сечение със страна 150 mm (фиг. 18, 19 и 20). 3.2.4.4.2. По време на изпитванията на страничен удар гредата от меко дърво се закрепва към пода, за да подпре джантата на колелото от страната, срещуположна на удара (фиг. 20). 3.2.4.5. Подпори и закрепвания за шарнирни трактори 3.2.4.5.1. При шарнирните трактори се използват допълнителни подпори и закрепвания. Тяхното предназначение е да осигурят, че секцията на трактора, към която е монтирана защитната конструкция, е така стабилно закрепена, както в случая на нешарнирен трактор. 3.2.4.5.2. Допълнителни специфични подробности за изпитванията на удар и смачкване са дадени в т. 3.3.1.1. 3.2.4.6. Налягане и деформация на гумите 3.2.4.6.1. Гумите на трактора не се баластират с течен баласт и се напомпват до налягания, предписани от производителя за работа в полето. 3.2.4.6.2. Закрепванията във всеки отделен случай се опъват така, че гумите да получат деформация, равна на 12 % от стената на гумата (разстоянието между опорната повърхност и най-ниската точка на джантата) преди обтягането. 3.2.4.7. Съоръжения за смачкване Съоръжението, показано на фиг. 21, трябва да е в състояние да упражнява сила, насочена надолу, върху защитната конструкция чрез недеформируема греда с приблизителна широчина 250 mm, свързана към механизма, прилагащ натоварването, чрез шарнири. Трябва да са предвидени подходящи опорни стойки за мостовете така, че гумите на трактора да не понасят смачкващата сила. Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. 21. Пример за приспособление за смачкване на трактора 3.2.4.8. Средства за измерване Необходими са следните средства за измерване: 3.2.4.8.1. Устройство за измерване на еластичната деформация (разликата между максималната моментна деформация и остатъчната деформация) (фиг. 22). 1. Остатъчна деформация 2. Еластична деформация 3. Сумарна деформация (остатъчна плюс еластична) Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. 22. Пример за приспособление за измерване на еластичната деформация 3.2.4.8.2. Устройство за проверка, че защитната конструкция не е навлязла в свободната зона и че последната остава под защитата на защитната конструкция по време на изпитванията (т. 3.3.2.2.2). 3.2.5. Съоръжения и оборудване за статичните изпитвания 3.2.5.1. Съоръжения за статично изпитване 3.2.5.1.1. Съоръжението за статично изпитване трябва да бъде така конструирано, че да позволява да бъде прилагано натоварване върху защитната конструкция. 3.2.5.1.2. Вземат се мерки натоварването да бъде равномерно разпределено перпендикулярно на направлението на натоварване и по дължината на фланец с дължина, кратна на 50 mm и между 250 и 700 mm. Твърдата греда е с височина на лицевата си част 150 mm. Ръбовете на гредата, които контактуват със защитната конструкция, са със закръгление с максимален радиус 50 mm. 3.2.5.1.3. Опорната пета на натоварващото устройство трябва да може да се регулира на какъвто и да е ъгъл по отношение на направлението на натоварването с цел да е възможно да се следва всяка ъглова вариация на повърхността, понасяща натоварването в процеса на деформация на защитната конструкция. 3.2.5.1.4. Направление на силата (отклонение от хоризонталата и вертикалата): - при започване на изпитването и нулево натоварване: ± 2°; - по време на изпитването под товар: 10° над и 20° под хоризонталата; тези отклонения трябва да бъдат сведени до минимум. 3.2.5.1.5. Скоростта на деформация трябва да бъде достатъчно ниска и по-малка от 5 mm/s, така че във всеки момент натоварването да може да бъде считано като статично. 3.2.5.2. Апаратура за измерване на енергията, поглъщана от конструкцията 3.2.5.2.1. За определяне на енергията, погълната от конструкцията, се построява зависимостта на силата от деформацията. Не е необходимо силата и деформацията да се измерват в точката на прилагане на натоварването върху конструкцията. Те обаче се измерват едновременно и в едно направление. 3.2.5.2.2. Началната точка за измерване на деформацията се избира така, че да се отчита само енергията, погълната от конструкцията и/или от деформацията на някои части на трактора. Енергията, погълната от деформацията и/или плъзгането на закрепването, се пренебрегва. 3.2.5.3. Средства за закрепване на трактора към земната повърхност 3.2.5.3.1. Релсите за закрепване с необходимото отстояние помежду им и осигуряващи необходимата площ за закрепване на трактора във всички илюстрирани случаи трябва да бъдат свързани към недеформируема основа до съоръжението за изпитване. 3.2.5.3.2. Тракторът се закрепва към релсите с всички подходящи средства (греди, клинове, метални въжета и др.) така, че да не може да се премества по време на изпитванията. Това изискване се контролира по време на изпитванията чрез обикновени средства за измерване на линейни размери. Ако тракторът се премести, цялото изпитване се повтаря отначало освен в случая, при който системата за измерване на деформацията, необходима за построяване на зависимостта сила - деформация, е свързана към трактора. 3.2.5.4. Съоръжение за смачкване Съоръжението, показано на фиг. 21, трябва да е в състояние да упражнява насочена надолу сила върху защитната конструкция чрез твърда греда с приблизителна широчина 250 mm, свързана с механизма за прилагане на натоварването чрез сферичен шарнир. Предвиждат се и подходящи подпорни стойки за мостовете, така че гумите на трактора да не са подложени на натоварването при смачкване. 3.2.5.5. Други средства за измерване Необходими са следните средства за измерване: 3.2.5.5.1. Средство за измерване на еластичната деформация (разликата между максималната моментна деформация и остатъчната деформация)( фиг. 22). 3.2.5.5.2. Средство, с което се проверява дали защитната конструкция не е навлязла в свободната зона и че последната остава в рамките на защитната конструкция по време на изпитванията (т. 3.3.2.2.2). 3.3. Методи (процедури) за изпитване 3.3.1. Динамично изпитване 3.3.1.1. Изпитвания на удар и смачкване 3.3.1.1.1. Удар по задната част 3.3.1.1.1.1. Тракторът се разполага по отношение на блока на махалото така, че блокът да удари защитната конструкция, когато ударната повърхност на блока и окачващите вериги или многонишковите въжета сключват ъгъл с вертикалната равнина А, равен на М/100 и максимум 20°. Ако по време на деформирането защитната конструкция в точката на контакт образува по-голям ъгъл към вертикалата, ударната повърхност на блока се регулира с помощта на допълнително окачване така, че да бъде успоредна на защитната конструкция в точката на удара и в момент на максимално отклоняване, като окачващите вериги или многонишковите въжета сключват с вертикалата ъгъл 20°. Височината на окачване на блока се регулира и се вземат необходимите мерки, за да се предотврати завъртането на блока около точката на нанасяне на удара. Точката на нанасяне на удара се намира в тази част на защитната конструкция, която би ударила земята първа при обръщане назад, обикновено това е горният ръб. Позицията на центъра на тежест на блока се намира на разстояние 1/6 от широчината на горната част на защитната конструкция по посока навътре от вертикалната равнина, успоредна на надлъжната равнина на симетрия на трактора и докосваща най-външната точка на горната част на защитната конструкция. Ако конструкцията е изкривена или изпъкнала в тази точка, трябва да се добавят клинове, позволяващи прилагането на удара, без това да води до уякчаване на конструкцията. 3.3.1.1.1.2. Тракторът се закрепва към опорната повърхност чрез четири многонишкови въжета, по една на всеки край на двата моста, поставени, както е посочено на фиг. 18. Разстоянието между предните и задните точки на закрепване трябва да бъде такова, че многонишковите въжета да сключват ъгъл, по-малък от 30°, с опорната повърхност. Освен това задните закрепвания се поставят така, че точките на пресичане на двете многонишкови въжета да се намират във вертикалната равнина, в която лежи траекторията на центъра на тежест на блока на махалото. Многонишковите въжета се обтягат така, че гумите да получат деформирането, посочено в т. 3.2.5.6.2. При обтегнати многонишкови въжета плътно пред задните колела се поставя и закрепва заклинваща греда към опорната повърхност. 3.3.1.1.1.3. В случай че тракторът е от шарнирен тип, шарнирът допълнително се подпира чрез дървено блокче със страна на квадратното сечение най-малко 100 mm и се стабилизира към опорната повърхност. 3.3.1.1.1.4. Блокът на махалото се изтегля назад, така че височината на центъра му на тежест над точката на нанасяне на удара да бъде равна на получената по една от следните две формули, избрана въз основа на базовата маса на монтажния възел , подложен на изпитванията: Н = 25 + 0,07 М за монтажни възли с базова маса, по-малка от 200 kg; Н = 125 + 0,02 М за монтажни възли с базова маса, по-голяма от 2000 kg. След това блокът на махалото се освобождава и удря защитната конструкция. 3.3.1.1.1.5. За трактори с реверсируемо положение на водача (реверсируеми седалки и кормилно колело) се прилагат същите формули. 3.3.1.1.2. Удар по предната част 3.3.1.1.2.1. Тракторът се разполага по отношение на блока на махалото така, че блокът да удари защитната конструкция, когато ударната повърхност на блока и окачващите вериги или многонишковите въжета сключват ъгъл с вертикалната равнина А, равна на М/100 и максимум 20°, освен ако по време на деформирането защитната конструкция в точката на контакт образува по-голям ъгъл към вертикалата. В този случай ударната повърхност на блока трябва да се регулира с помощта на допълнително окачване, така че да бъде успоредна на защитната конструкция в точката на удара и в момент на максимално отклоняване, като окачващите вериги или многонишкови въжета сключват с вертикалата ъгъла, деформиран по-горе. Височината на окачване на блока се регулира и се вземат необходимите мерки, за да се предотврати завъртането на блока около точката на нанасяне на удара. Точката на нанасяне на удара се намира в тази част на защитната конструкция, която би ударила земята при обръщане на трактора настрани при движението му напред и обикновено това е горният ръб. Позицията на центъра на тежест на блока се намира на 1/6 от широчината на горната част на защитната конструкция по посока навътре от вертикалната равнина, успоредна на надлъжната равнина на симетрия на трактора и докосваща най-външната точка на горната част на защитната конструкция. Ако конструкцията е изкривена или изпъкнала в тази точка, се добавят клинове, позволяващи прилагането на удара, без това да води до заздравяване на конструкцията. 3.3.1.1.2.2. Тракторът се закрепва към опорната повърхност чрез четири многонишкови въжета, по едно на всеки край на двата моста, поставени, както е посочено на фиг. 19. Разстоянието между предните и задните точки на закрепване е такова, че многонишковите въжета сключват ъгъл с опорната повърхност, по-малък от 30°. Освен това задните закрепвания се поставят така , че точките на пристягане на двете многонишкови въжета да се намират във вертикалната равнина, в която лежи траекторията на центъра на тежест на блока на махалото. Многонишковите въжета се обтягат така, че гумите да получат деформирането, посочено в т. 3.2.4.6. При обтегнати многонишкови въжета плътно зад задните колела се поставя и закрепва заклинваща греда към опорната повърхност. 3.3.1.1.2.3. В случай че тракторът е от шарнирен тип, шарнирът допълнително се подпира чрез дървено блокче със страна на квадратното сечение най-малко 100 mm и стабилно се закрепва към опорната повърхност. 3.3.1.1.2.4. Блокът на махалото се изтегля назад, така че височината на центъра му на тежест над точката на нанасяне на удара да бъде равна на получената по една от следните две формули, избрана въз основа на базовата маса на монтажния възел, подложен на изпитванията: Н = 25 + 0,07 М за монтажни възли с базова маса, по-малка от 2000 kg; Н = 125 + 0,02 М за монтажни възли с базова маса, по-голяма от 2000 kg. 3.3.1.1.2.5. За трактори с реверсируемо положение на водача (реверсируема седалка и кормилно колело) височината трябва да бъде по-голяма от получената по една от формулите по т. 3.3.1.1.2.4 или от следните формули: Н = 2,165 x 10-8 М x L2 или Н = 5,73 x 10-2 I 3.3.1.1.3. Страничен удар 3.3.1.1.3.1. Тракторът се разполага по отношение на блока на махалото така, че блокът да удари защитната конструкция, когато ударната повърхност на блока и окачващите вериги или многонишковите въжета са вертикални. Ако вследствие на деформация защитната конструкция в точката на нанасяне на удара образува ъгъл, по-малък от 20° спрямо вертикалата, в този случай ударната повърхност на блока се регулира чрез допълнително окачване, така че да бъде успоредна на защитната конструкция в точката на нанасяне на удара в момента на максимално отклонение, като окачващите вериги или многонишковите въжета остават вертикални в момента на удара. Височината на окачване на блока на махалото се регулира и се вземат необходимите мерки, за да се предотврати завъртането на блока около точката на нанасяне на удара. Точката на нанасяне на удара се намира в тази част на защитната конструкция, която би ударила земята първа при странично обръщане. 3.3.1.1.3.2. Колелата на трактора от страната, по която се нанася ударът, се закрепват към опорната повърхност чрез многонишкови въжета, минаващи на съответните краища на предния и задния мост. Многонишковите въжета се обтягат до получаване на деформации на гумите съобразно т. 3.2.4.6.2. При обтегнати въжета се поставя заклинваща греда на опорната повърхност, плътно притисната към гумите, от страна, противоположна на нанасянето на удара и фиксирана към опорната повърхност. Може да се наложи да се използват две греди или клинове, ако външните страни на предната и задната гума не лежат в една и съща вертикална равнина. След това се поставя подпора, съгласно фиг. 20, срещу джантата на най-тежко натовареното колело, срещуположно на точката на нанасяне на удара, притисната плътно към джантата и след това фиксирана в основата й. Дължината на подпората трябва да е такава, че след поставянето й срещу джантата да образува ъгъл с опорната повърхност 30° ± 3°. В добавка дебелината й, ако е възможно, трябва да е между 20 и 25 пъти по-малка от дължината и от 2 до 3 пъти по-малка от широчината й. Подпорите са заострени в двата им края, както е показано в детайлите на фиг. 20. 3.3.1.1.3.3. Ако тракторът е от шарнирен тип, шарнирът допълнително се подпира чрез дървен блок със страна на квадратното сечение най-малко 100 mm и странично подпрян чрез средство, подобно на подпората, притисната към задното колело, както е посочено в т. 3.3.1.1.3.2. След това шарнирът се закрепва стабилно към опорната повърхност. 3.3.1.1.3.4. Блокът на махалото се изтегля назад, така че височината на центъра му на тежест над точката на нанасяне на удара да бъде равна на получената по една от следните две формули, избрани въз основа на базовата маса на монтажния възел, подложен на изпитванията: Н = (25 + 0,20 М) (В6 + В)/2В за монтажни възли с маса, по-малка от 2000 kg; Н = (125 + 0,15 М) (В6 + В)/2В за монтажни възли с маса, по-голяма от 2000 kg. 3.3.1.1.3.5. При реверсируеми трактори височината е тази, която е по-голяма, получена чрез формулите по т. 3.3.1.1.3.4 или чрез следващите формули: Н = 25 + 0,25 М за монтажни възли с маса, по-малка от 2000 kg; Н = 125 + 0,15 М за монтажни възли с маса, по-голяма от 2000 kg. След това блокът на махалото се освобождава и удря защитната конструкция. 3.3.1.1.4. Смачкване на задните части Гредата се поставя при най-високия конструктивен елемент(и) в задния край на машината и резултатната на смачкващите сили трябва да лежи в надлъжната равнина на симетрия на трактора. Прилаганата резултатна смачкваща сила се определя по формулата: Fv = 20M Силата Fv трябва да продължи да действа 5 s след прекратяването на каквото и да е видимо забележимо преместване на защитната конструкция. За случаите, в които задната част от покрива на защитната конструкция не е в състояние да издържи пълната смачкваща сила, силата се прилага до момента, в който покривът се деформира така, че да съвпадне с равнината, свързваща горната част на защитната конструкция с тази част от задната част на трактора, способна да поддържа преобърнатия трактор. Тогава действието на силата се прекратява и смачкващата греда се премества върху тази част от защитната конструкция, която е в състояние да поддържа трактора в преобърнато състояние. С така позиционираната смачкваща греда се прилага отново смачкващата сила Fv. 3.3.1.1.5. Смачкване на предната част Гредата се поставя при най-високия конструктивен елемент(и) и в предния край на машината резултатната на смачкващите сили трябва да лежи в надлъжната равнина на симетрия на трактора. Прилаганата резултатна сила се определя по формулата: Fv = 20 M Силата Fv трябва да продължи да действа 5 s след прекратяването на каквото и да е видимо забележимо преместване на защитната конструкция. В случаите, в които предната част от покрива на защитната конструкция не е в състояние да издържи пълната смачкваща сила, силата се прилага до момента, в който покривът се деформира така, че да съвпадне с равнината, свързваща горната част на защитната конструкция с тази част от предната част на трактора, способна да поддържа преобърнатия трактор. Тогава действието на силата се прекратява и смачкващата греда се премества върху тази част от защитната конструкция, която е в състояние да поддържа трактора в преобърнато състояние. С така позиционираната смачкваща греда се прилага отново смачкващата сила Fv. 3.3.1.1.6. Допълнителни изпитвания на удар В случай че при изпитване на удар се появят пукнатини или скъсвания, които не могат да бъдат считани като незначителни, се провежда второ подобно изпитване, но с височина на падане, определена по следната формула: Н’ = (H x 10-1) (12 + 4a) (1 + 2a)-1 Второто изпитване се провежда веднага след изпитването на удар, причинило появата на пукнатини или скъсвания, като “а” представлява отношението на остатъчната деформация (Dp) към еластичната деформация (Dе), така както са измерени в точката на нанасяне на удара: а = Dp/De Допълнителната остатъчна деформация вследствие на второто изпитване на удар не трябва да надвишава 30% от остатъчната деформация, получена при първото изпитване на удар. За да може да се провежда допълнително изпитване, е задължително да се измерва еластичната деформация при всички изпитвания на удар. 3.3.1.1.7. Допълнителни изпитвания на смачкване Ако по време на изпитване на смачкване се появят съществени пукнатини или скъсвания, се провежда второ подобно изпитване на смачкване, но със сила, равна на 1,2 Fv. Това второ изпитване се провежда веднага след изпитването на смачкване, причинило появата на пукнатини или скъсвания. 3.3.1.2. Измервания 3.3.1.2.1. Счупвания и пукнатини След всяко изпитване всички конструктивни, свързващи и скрепителни елементи се проверяват за наличието на счупвания или пукнатини, като малки пукнатини по маловажни части се пренебрегват. Всички скъсвания, причинени от ръбовете на тежестта на махалото, се пренебрегват. 3.3.1.2.2. Свободна зона 3.3.1.2.2.1. Навлизания в свободната зона По време на всяко изпитване се проверява дали някаква част от защитната конструкция е навлязла в свободната зона около седалката на водача, така както е дефинирана в т. 2.3. Освен това свободната зона не трябва да остава извън защитата на защитната конструкция. Счита се, че тя е извън защитата, ако част от защитната конструкция влиза в контакт с плоска повърхнина от земната повърхност, ако тракторът се постави преобърнат по посока на прилагане на натоварването. За да се оцени това, предните и задните гуми и регулировката на напречните колесни бази трябва да бъдат най-малките препоръчвани от производителя. 3.3.1.2.2.2. Изпитвания на твърда задна опора Ако тракторът е оборудван с твърда секция, корпус или друга твърда опора, разположена зад седалката на водача, то тази опора се разглежда като защитен елемент в случай на обръщане настрани или назад. Тази твърда опора, разположена зад седалката на водача, трябва да е в състояние да издържи без счупване или навлизане в свободната зона насочена надолу сила Fi, където: Fi = 15 M Тази сила се прилага перпендикулярно на горната част от рамката и лежи в надлъжната равнина на симетрия на трактора. Началният й ъгъл на прилагане трябва да е 40° спрямо хоризонталата, така както е показано на фиг. 23. Минималната широчина на твърда-та секция трябва да е 500 mm (фиг. 24). Допълнително тази секция трябва да е твърда и здраво закрепена към задната част на трактора. Забележка на редакцията: виж фигурaтa в PDF-а на броя Фиг. 23. Симулирана линия на терена 1 - Твърда задна опора 500 mm минимум Забележка на редакцията: виж фигурaтa в PDF-а на броя Фиг. 24. Минимална ширина на твърдата задна опора 3.3.1.2.3. Еластична деформация (при страничен удар) Еластичната деформация се измерва на 900 mm над точката за оразмеряване на седалката и във вертикална равнина, минаваща през точката на нанасяне на удара. При това измерване да се използва приспособление, подобно на показаното на фиг. 22. 3.3.1.2.4. Остатъчна деформация След последното изпитване на смачкване се регистрира остатъчната деформация на защитната конструкция. За целта преди започване на изпитването се регистрира разположението на елементите на защитната конструкция при преобръщане по отношение на точката за оразмеряване на седалката. 3.3.2. Статични изпитвания 3.3.2.1. Натоварващи и смачкващи изпитвания 3.3.2.1.1. Натоварване по задната част 3.3.2.1.1.1. Натоварването се прилага хоризонтално във вертикална равнина, успоредна на надлъжната равнина на симетрия на трактора. Точката на прилагане на натоварването се намира в тази част на защитната конструкция, която би ударила земята първа при обръщане назад, и обикновено това е горният ръб. Вертикалната равнина, в която се прилага натоварването, е на разстояние 1/3 от габаритната широчина на горната част на конструкцията от надлъжната равнина на симетрия. Ако конструкцията е изкривена или изпъкнала в тази точка, се добавят клинове, позволяващи прилагането на натоварването, без това да води до уякчаване на конструкцията. 3.3.2.1.1.2. Монтажният възел се закрепва към опорната повърхност съгласно т. 3.2.5.3. 3.3.2.1.1.3. Енергията, погълната от защитната конструкция по време на изпитването, трябва да е най-малко: Еie = 500 + 0,5 М 3.3.2.1.1.4. При трактори с реверсируемо положение на водача (реверсируема седалка и кормилно колело) се прилага същата формула. 3.3.2.1.2. Натоварване по предната част 3.3.2.1.2.1. Натоварването се прилага хоризонтално във вертикална равнина, успоредна на надлъжната равнина на симетрия на трактора и разположена на разстояние 1/3 от габаритната широчина на горната част на конструкцията, от външния край на горната част. Точката на прилагане на натоварването се намира в тази част от защитната конструкция, която би ударила земята първа при странично обръщане на трактора при движение напред, и обикновено това е горният ръб. Ако конструкцията е изкривена или изпъкнала в тази точка, се добавят клинове, позволяващи прилагането на натоварването, без това да води до уякчаване на конструкцията. 3.3.2.1.2.2. Монтажният възел се закрепва към опорната повърхност съгласно т. 3.2.5.3. 3.3.2.1.2.3. Енергията, погълната от защитната конструкция по време на изпитването, трябва да бъде най-малко: Eil = 500 + 0,5 M 3.3.2.1.2.4. При трактори с реверсируемо положение на водача (реверсируема седалка и кормилно колело) енергията трябва да е по-голямата от получената по т. 3.3.2.1.2.3 или избраната от следните две: Eil = 2,165 x 10-7 M x L2 Eil = 0,574 I 3.3.2.1.3. Странично натоварване 3.3.2.1.3.1. Страничното натоварване се прилага хоризонтално във вертикална равнина, перпендикулярна на надлъжната равнина на симетрия на трактора. Точката на прилагане на натоварването се намира в тази част от защитната конструкция при преобръщане, която би ударила земята първа при странично обръщане, и обикновено това е горният ръб. 3.3.2.1.3.2. Монтажният възел се закрепва към опорната повърхност съгласно т. 3.2.5.3. 3.3.2.1.3.3. Енергията, погълната от защитната конструкция по време на изпитването, трябва да бъде най-малко: Еis = 1,75 : (B6 + B) / 2B 3.3.2.1.3.4. При трактори с реверсируемо положение на водача (реверсируема седалка и кормилно колело) енергията трябва да е по-голяма от изчислената по т. 3.3.2.1.3.3 или чрез: Eis = 1,75 М 3.3.2.1.4. Смачкване на задната част Всички условия са идентични на посочените в т. 3.3.1.1.4. 3.3.2.1.5. Смачкване на предната част Всички условия са идентични на посочените в т. 3.3.1.1.5. 3.3.2.1.6. Допълнително изпитване с претоварване (фиг. от 25 до 27) Изпитване с претоварване се провежда при всички случаи, при които силата намалява с повече от 3 % през последните 5 % от деформацията, получена при поглъщането на изискваната енергия от конструкцията (фиг. 26). Забележки: 1. Определяне местоположението на Fa в зависимост от 0,95 D’ 2. Изпитване с претоварване не е необходимо, ако Fa <1,03 F’ Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. 25. Изпитване с претоварване не е необходимо Крива Сила - Деформация Забележки: 1. Определяне местоположението на Fa в зависимост от 0,95 D’ 2. Изпитване с претоварване не е необходимо, ако Fa < 1,03 F’ 3. Изпитването с претоварване е удовлетворително при Fв > 0,97 Fґ и Fв > 0,8 Fmax Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. 26. Изпитването с претоварване е необходимо Изпитването с претоварване включва постепенно нарастване на хоризонталното натоварване със стъпка 5 % от първоначално изискваната енергия до максимум 20 % на добавената енергия (фиг. 27). Забележки: 1. Определяне местоположението на Fa в зависимост от 0,95 D’ 2. Изпитване с претоварване не е необходимо, ако Fa < 1.03 F’ 3. Fв < 0,97 Fґ необходимо е продължаване на изпитването с претоварване 4. Fс < 0,97 Fв необходимо е продължаване на изпитването с претоварване 5. Fd < 0,97 Fc необходимо е продължаване на изпитването с претоварване 6. Изпитването с претоварване е удовлетворително, ако Fe > 0,8 Fmax 7. Изпитването с претоварване е неудовлетворително, ако на който и да е етап товарът падне под 0,8 Fmax Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. 27. Изпитването с претоварване да бъде продължено Крива Сила - Деформация Изпитването с претоварване е удовлетворително, ако след всяко нарастване с 5,10 или 15 % на изискваната енергия силата намалява с по-малко от 3 % за нарастването от 5 % и остава по-голяма от 0,8 Fmax. Изпитването с претоварване е удовлетворително, ако след като конструкцията е погълнала 20 % на добавената енергия, силата надвишава 0,8 Fmax. Получаването на допълнителни пукнатини или скъсвания и/или навлизане във или липса на защита на свободната зона вследствие на еластична деформация са позволени по времето на изпитването с претоварване. След премахването на натоварването обаче конструкцията не трябва да навлиза в свободната зона и свободната зона трябва да е напълно защитена. 3.3.2.1.7. Допълнителни изпитвания на смачкване Ако по време на изпитване на смачкване възникнат пукнатини или скъсвания, които не могат да бъдат считани за незначителни, веднага след изпитването на смачкване, причинило появата на пукнатини или скъсвания, се провежда второ подобно изпитване със сила 1,2 Fv. 3.3.2.2. Измервания 3.3.2.2.1. Счупвания и пукнатини След всяко изпитване всички конструктивни, свързващи и скрепителни елементи визуално се проверяват за наличието на счупвания или пукнатини, като малки пукнатини по маловажни части се пренебрегват. 3.3.2.2.2. Свободна зона 3.3.2.2.2.1. Навлизане в свободната зона По време на всяко изпитване се проверява дали някаква част от защитната конструкция не е навлязла в свободната зона, така както е дефинирана в т. 2.3. Освен това свободната зона не трябва да остава извън защитата на защитната конструкция. Счита се, че тя е извън защитата, ако част от защитната конструкция влиза в контакт с плоска повърхнина от земната повърхност, ако тракторът се постави преобърнат по посока на прилагане на натоварването. За да се оцени това, предните и задните гуми и регулировката на напречните колесни бази трябва да бъдат най-малките препоръчвани от производителя. 3.3.2.2.2.2. Изпитвания на твърда задна опора Ако тракторът е оборудван с твърда секция, корпус или друга твърда опора, разположена зад седалката на водача, тази опора се разглежда като защитен елемент в случай на обръщане настрани или назад. Тази твърда опора, разположена зад седалката на водача, трябва да е в състояние да издържи без счупване или навлизане в свободната зона насочена надолу сила Fi, където: Fi = 15 M Тази сила се прилага перпендикулярно на горната част от рамката и лежи в надлъжната равнина на симетрия на трактора. Началният ъгъл на прилагане на тази сила трябва да е 40° спрямо хоризонталата, така както е показано на фиг. 23. Минималната широчина на тази твърда секция трябва да е 500 mm (фиг. 24). Допълнително тази секция трябва твърдо и здраво да бъде закрепена към задната част на трактора. 3.3.2.2.3. Еластична деформация при странично натоварване Еластичната деформация се измерва на 900 mm вертикална равнина, минаваща през точката на прилагане на натоварването. При това измерване се използва приспособление, подобно на показаното на фиг. 22. 3.3.2.2.4. Остатъчна деформация След последното изпитване на смачкване се регистрира остатъчната деформация на защитната конструкция. За тази цел преди започване на изпитването се регистрира разположението на елементите на защитната конструкция при преобръщане по отношение на точката за оразмеряване на седалката.
Част от този текст е публикувана само като изображение или приложение в „Държавен вестник“, бр. 26 от 2004 г., и не се показва тук. Отворете оригинала