По смисъла на наредбата:
- 1. “Брутната добавена стойност по базисни цени” е интегриран показател, измерващ новосъздадената стойност в производствения процес. Тя може да бъде определена на ниво предприятие, отрасъл или за икономиката като цяло. Изчислява се като разлика между продукцията по базисни цени (включваща субсидиите върху продуктите и преди начисляването на данъци върху продуктите) и направените за производството й междинни разходи, оценени по покупни цени.
- 2. “Увеличение или намаление на обема на добавена стойност на един зает” е разликата между процентното изражение на отношението на индекс на физически обем на добавената стойност и индекс на заети и числото “100”. Процентът на увеличение (намаление) на добавената стойност се установява по формулата: И добавена стойност (–––––––––––––––––––– x 100) - 100, И на зает където “И” служи за обозначение на “индекс”. 3. “Просрочени задължения” са следните парични задължения, които не са изпълнени изцяло или частично в срока, определен в договор или в нормативен акт: а) задължения по главници и лихви за ползвани банкови кредити; б) задължения към държавния и/или общинския бюджет (корпоративен данък, данък върху доходите на физическите лица и задължения по сключени по съответния ред договори) и по Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31 декември 1990 г.; в) вноски за задължителното обществено осигуряване, за здравно осигуряване и за фонд “Безработица”; г) задължения по договори за доставки и услуги, свързани с производствено-стопанската дейност; д) дивиденти за държавното участие. 4. “Положителен финансов резултат” е печалбата, установена като разлика между счетоводната печалба за отчетното тримесечие и дължимите данъци по Закона за корпоративното подоходно облагане. 5. “Подобряване на финансовия резултат” е намаляването на счетоводната загуба, установена за съответните тримесечия от отчета за приходите и разходите съгласно чл. 28 от Закона за счетоводството. 6. “Основна дейност” е съвкупност от стопански операции, от които се генерират основните или значителна част от приходите на дадено предприятие и които по своята същност не са инвестиционна дейност по смисъла на Международен счетоводен стандарт 7. Това е дейността, която заема преимуществено положение в сравнение с всички останали дейности, осъществявани от предприятието съгласно § 1, т. 12 от допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството.