Чл. единственизм. · в сила от 13 февруари 2004 г.
Ратифицира Европейската конвенция за трансфер на производства по наказателни дела, съставена в Страсбург на 15 май 1972 г. и подписана от Република България на 9 октомври 2003 г. в София, със следните декларации и резерва: Декларация по чл. 13, ал. 3: “В съответствие с чл. 13, ал. 3 от конвенцията Република България декларира, че молбите за трансфер на наказателно производство се изпращат и получават чрез: Върховната касационна прокуратура на Република България - за досъдебното производство; Министерството на правосъдието - за съдебното производство.” Декларация по чл. 18, ал. 2: “В съответствие с чл. 18, ал. 2 от конвенцията Република България декларира, че молбите и придружаващите ги документи трябва да бъдат придружени с превод на един от официалните езици на Съвета на Европа или на български език.” Резерва по чл. 41, ал. 1: “В съответствие с чл. 41, ал. 1 от конвенцията Република България си запазва правото: а) да откаже молба за трансфер на наказателно производство, ако счита, че правонарушението е религиозно правонарушение (Приложение I, буква “а”); б) да откаже молба за трансфер на наказателно производство за деяние, наказанието за което съгласно нейното законодателство може да бъде наложено само от административен орган (Приложение I, буква “b”); в) да не прилага чл. 22 (Приложение I, буква “c”); г) да не прилага чл. 23 (Приложение I, буква “d”); д) да не прилага разпоредбата на чл. 25, изречение II (Приложение I, буква “e”); е) да не прилага разпоредбата на чл. 26, ал. 2 (Приложение I, буква “f”); ж) да не прилага чл. 30 и 31 за деяние, което според нейното законодателство се наказва само от административен орган (Приложение I, буква “g”).”