Чл. 57

(1) При залесяване на ГПП се използват главни и спътникови дървесни видове, а по изключение и храсти. Залесяването на ГПП се извършва със следните видове:

1. 1. главни видове - цер, червен дъб, благун, летен дъб, космат дъб, гледичия, обикновен ясен, полски ясен, обикновен орех, тополи, софора, копривка, атласки и ливански кедри, източен чинар и др.; подходящи клонове тополи са: Agate, I - 45/51 и Robusta;
2. 2. спътникови видове - полски клен, сребролистна липа, махалебка, мекиш, бяла акация, дива круша, киселица, джанка, зарзала, брекина, черница;
3. 3. храсти - глог, птиче грозде, смрадлика, обикновен дрян, чашкодрян, черен бъз, синфорикарпус.

(2) Използваните дървесни и храстови видове при залесяването в ГПП се смесват по следните схеми:

1. 1. дъбове със сребролистна липа, полски клен, мекиш, махалебка, горско-плодни, брекина, черница;
2. 2. обикновен орех с полски клен, сребролистна липа, бяла акация;
3. 3. ясени с полски клен, мекиш, махалебка, горско-плодни, липи;
4. 4. гледичия с мекиш, полски клен, сребролистна липа.

(3) Разстоянието между редовете в ГПП е 2,3 - 2,5 м, а между фиданките в редовете - 1 м за главните дървесни видове и 1 - 2 м за спътниковите видове.

(4) Броят на редовете в ГПП с главен вид и спътници е:

1. 1. при пояси с широчина от 10 до 14 м - три или четири реда;
2. 2. при пояси с широчина от 14 до 18 м - пет до седем реда;
3. 3. при пояси с широчина от 18 до 22 м - седем до девет реда.