(Изм. и доп. - ДВ, бр. 72 от 2006 г.) към чл. 4, ал. 1 Изисквания към защитните конструкции при преобръщане и към динамичното изпитване на якостните им качества и тяхното закрепване към трактора Раздел I Общи изисквания към защитните конструкции при преобръщане и към динамичното изпитване на якостните им качества и тяхното закрепване към трактора 1. Общи изисквания към защитните конструкции при преобръщане 1.1. Всяка защитна конструкция при преобръщане и нейното закрепване към трактора трябва да е проектирана и изпълнена така, че да изключи или намали опасността за водача в резултат на преобръщане на трактора при нормални работни условия, като в случай на преобръщане осигурява в огражданото от нея свободно пространство достатъчен обем, за да бъде защитен водачът. 1.2. Съответствието на защитните конструкции при преобръщане и на колесните трактори, на които са монтирани защитни конструкции при преобръщане, с изискването по т. 1.1 се установява чрез прилагането на един от двата посочени в раздел II или раздел III методи, както следва: а) за тракторите с маса, посочена в чл. 2, ал. 1, т. 4 - по метода, посочен в раздел III; б) за трактори с маса, по-голяма от 1,5 t и по-малка от 3,5 t - по метода, посочен в раздел II; в) за тракторите с реверсируемо положение на водача (с реверсиуеми седалка на водача и кормилно колело) или снабдени с допълнителни седалки - по метода, посочен в раздел III. 2. Общи изисквания към динамичното изпитване на якостните качества на защитните конструкции при преобръщане и тяхното закрепване към трактора 2.1. Цели на изпитването Изпитванията чрез използване на специални устройства имат за цел да симулират натоварване, на което е подложена защитната конструкция при преобръщане в случай на обръщане на трактора. Изпитванията по изискванията на раздел II и III на това приложение трябва да позволят извършването на оценка на якостните качества на защитната конструкция при преобръщане и свързващите я към трактора скоби. 2.2. Подготовка на изпитването 2.2.1. Защитната конструкция при преобръщане се изпитва така, както е монтирана на типа трактор, за който е конструирана. Тя остава да е закрепена към трактора в съответствие с инструкциите на производителя на трактора и/или на производителя на защитната конструкция при преобръщане. 2.2.2. За извършване на изпитванията тракторът се снабдява с всички конструктивни компоненти, които могат да окажат влияние на якостните качества на защитната конструкция при преобръщане и са необходими за провеждане на изпитването за якост. Компонентите, които могат да създадат опасност за водача в свободната зона, също се монтират, за да се провери съответствието им с изискванията на т. 5.1. 2.2.3. Изпитванията се провеждат при неподвижен трактор. 2.3.
(изм. - ДВ, бр. 72 от 2006 г.) Маса на трактора
Измерената маса W, използвана във формулите за пресмятане на височината на падане на махалото и силата на смачкване, трябва да бъде най-малко определената в т. 2.1.1 на приложение № 3 на Наредба № 30 от 2005 г. за одобрение на типа на нови колесни и верижни трактори, техните ремаркета и сменяема прикачна техника (с изключение на масата на допълнителните принадлежности, но включително масата на водача, на охлаждащата течност, на маслата, горивото и инструментите) плюс масата на защитната конструкция и се извадят 75 kg. Не се включват всички видове допълнителни предни и задни противотежести, баласт в гумите, агрегатирано оборудване, монтирано оборудване или други специализирани компоненти. 3. Устройства и оборудване 3.1. Маса на махалото 3.1.1. Махалото трябва да е окачено на две вериги или стоманени въжета към точките на оста на въртене, отстояща на не по-малко от 6 m от терена. Трябва да се осигурят средства за независимо регулиране на височината на окачване на махалото и ъгъла между тежестта и веригите или въжетата, на които е окачена. 3.1.2. Масата на махалото е 2000 ± 20 kg, без да се отчита масата на веригите или въжетата, която от своя страна не трябва да превишава 100 kg. Дължината на страните на повърхността на удара е 680 ± 20 mm (фиг. № 1). Тежестта се запълва с материал по такъв начин, че местоположението на нейния център на тежест да е постоянно. Фиг. № 1 Илюстриране на тежестта Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя 3.1.3. Осигуряват се средства за изтегляне на тежестта назад като махало за осигуряване на необходимата за всяко изпитване височина. Устройство за бързо освобождаване трябва да позволи на тежестта да се залюлее надолу, без да се променя нейният наклон към веригите или въжетата, на които е окачена. 3.2. Окачване на махалото Точките на окачване на махалото се фиксират неподвижно, така че преместването им в която и да е посока да не превишава 1 % от височината на падане на махалото. 3.3. Фиксиране на трактора 3.3.1. Тракторът се фиксира чрез ограничаване и обтягащи средства към профилите, неподвижно прикрепени към нееластична бетонова основа. Профилите се разполагат на подходящо разстояние, за да е възможно да се фиксира тракторът така, както е показано на фиг. № 2, 3 и 4. При всяко от изпитванията колелата на трактора и стойките, използвани за подпиране на мостовете, трябва да стъпват на основа, която да не е от бетон. Фиг. № 2 Удар отзад Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Забележка. Показаната конфигурация на защитната конструкция при преобръщане е единствено за нагледно пояснение и за посочване на размерите, без да се дефинират изисквания към конструкцията. Фиг. № 3 Удар отпред Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Забележка. Показаната конфигурация на защитната конструкция при преобръщане е единствено за нагледно пояснение и за посочване на размерите, без да се дефинират изисквания към конструкцията. Фиг. № 4 Удар отстрани Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Забележка. Показаната конфигурация на защитната конструкция при преобръщане е единствено за нагледно пояснение и за посочване на размерите, без да се дефинират изисквания към конструкцията. 3.3.2. Отделно от обтягащите средства и закрепването към профилите тракторът се фиксира със стоманено въже с определения размер. Стоманеното въже може да е с всякакви съставни снопчета с кръгло сечение, състоящи се от отделни стоманени нишки и конструкция 6 ґ 19 в съответствие с български стандарт, въвел ISO 2408. Номиналният диаметър на въжето е 13 mm. 3.3.3. Централната ос на шарнирен трактор се подпира и фиксира, както се изисква за преден, заден и страничен удар и за изпитванията на смачкване. Тя допълнително се подпира от едната страна при страничния удар. Не е необходимо предните и задните колела да бъдат в една линия, ако това прави по-удобно закрепването на съответните стоманени въжета. 3.4. Подпора за колелото и греда 3.4.1. За блокиране на колелото по време на страничния удар трябва да се използва греда така, както е показано на фиг. № 4. 3.4.2. Към пода се закрепва греда от меко дърво с квадратно сечение със страна 150 mm, за да подпре джантите на гумите от противоположната страна на удара така, както е посочено на фиг. № 2, 3 и 4. 3.5. Опори и фиксиране на шарнирен трактор 3.5.1. При шарнирните трактори трябва да се използват допълнителни опори и фиксатори. Тяхната цел е да осигурят частта на трактора, върху която е монтирана защитната конструкция при преобръщане, да бъде така неподвижна, както при нешарнирните трактори. 3.5.2. Начините за изпитвания при удар и смачкване са посочени в раздели II и III. 3.6. Съоръжение за изпитване на смачкване Съоръжението, посочено на фиг. № 5, трябва да може да приложи вертикална сила към защитна конструкция при преобръщане през твърда греда с широчина 250 mm, свързана с шарнирни връзки към устройствата за създаване на натоварването. Мостовете се подпират с подходящи стойки, така че гумите на трактора да не поемат смачкващата сила. Фиг. № 5 Изпитване на смачкване Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Забележка. Показаната конфигурация на защитната конструкция при преобръщане е единствено за нагледно пояснение и за посочване на размерите, без да се дефинират изисквания към конструкцията. 3.7. Апаратура за измерване 3.7.1. За изпитванията по раздели II и III се използва устройство за измерване, в което на хоризонтален прът е поставена плътно триеща втулка за измерване на разликата между максималното моментно отклонение и остатъчната деформация по време на изпитването на страничен удар. 3.7.2. За изпитванията по раздел II се провеждат измервания, за да се определи дали някоя част от защитната конструкция при преобръщане е навлязла в свободната зона по т. 2 на раздел II. 3.7.3. За изпитванията по раздел III се осигурява оборудване, което може да включва фотоапаратура, за да се определи и регистрира дали след провеждането на изпитванията някоя част от защитната конструкция при преобръщане по време на тези изпитвания е проникнала или влязла в контакт със свободната зона по т. 2 на раздел III. 3.8. Допустими грешки на измерванията При всяко от изпитванията са допустими следните грешки: 3.8.1. линейни размери по време на изпитване (с изключение на т. 3.8.2), размери на защитната конструкция и трактора, свободна зона и деформации на гумите при фиксирането на трактора за изпитванията на удар: ± 3 mm; 3.8.2. височина на падане на махалото, определена за изпитванията на удар: ± 6 mm; 3.8.3. измерена маса на трактора: ± 20 kg; 3.8.4. прилагана сила при изпитванията на смачкване: ± 2 %; 3.8.5. ъгъл на носещите вериги или въжета на товара в точката на удар: ± 2°. 4. Изпитвания 4.1. Общи изисквания 4.1.1. Последователност на изпитванията 4.1.1.1. Необходимите изпитвания и тяхната последователност са, както следва: (посочените точки са по раздели II и III):
- 1. Удар отзад: т. 1.1 2. Изпитване на смачкване отзад: т. 1.4 3. Удар отпред: т. 1.2 4. Удар отстрани: т. 1.3 5. Смачкване по предната част: т. 1.5 4.1.1.2. Ако по време на изпитването някоя част от закрепващото оборудване се премести или счупи, то се повтаря отново. 4.1.1.3. По време на изпитването не могат да бъдат извършвани ремонти или регулировка на части от трактора или защитната конструкция при преобръщане. 4.1.1.4. По време на изпитването скоростната кутия на трактора трябва да е в неутрално положение, а спирачките да не са задействани. 4.1.1.5. В случай на трактор с реверсируемо положение на водача (т.е. реверсируеми седалка и волан) първият удар трябва да е в надлъжно направление и да е приложен по тежкия край (с повече от 50 % от масата на трактора). Той се последва от изпитване на смачкване по същия край. Вторият удар се прилага по лекия край, а третият удар е отстрани. Накрая второ изпитване на смачкване се провежда по лекия край. 4.1.2. Широчина на колея Широчината на колеята на задните колела се избира така, че по време на изпитването, доколкото е възможно, гумите да не служат за опора на защитната конструкция при преобръщане. 4.1.3. Демонтиране на компоненти, които не създават опасност Всички компоненти на трактора и защитната конструкция при преобръщане, които като цели възли представляват защита за водача, включително защита от метеорологичните фактори, трябва да се доставят с трактора за изпитването. Допустимо е да се свалят предните, страничните и задните прозорци от безопасно стъкло или подобен материал и всички сваляеми панели, прибори и принадлежности, които нямат отношение към якостните качества на конструкцията и които не могат да създадат опасност в случай на преобръщане. 4.1.4. Посока на нанасяне на удари Страната на трактора, по която се нанася страничният удар, трябва да бъде тази, чиято деформация води до създаване на по-голяма опасност за водача. Задният удар се нанася по най-отдалечения от страничния удар ъгъл, а предният удар - по най-близкия до страничния удар ъгъл. 4.1.5. Налягане и деформация на гумите Гумите трябва да са без воден баласт. Налягането и деформацията на гумите при фиксирането на трактора за различните изпитвания трябва да отговарят на следната таблица: Налягане на гумата Деформация (bar) на гумата (mm) радиални диагонални гуми гуми предни задни предни задни предни задни Четири задвиж- 1,20 1,20 1,00 1,00 25 25 ващи колела, предни и задни колела с един и същ размер Четири задвиж- ващи колела, предни колела, по-малки от задните 1,80 1,20 1,50 1,00 20 25 Две задвиж- ващи колела 2,40 1,20 2,00 1,00 15 25 5. Оценяване на резултатите от изпитването 5.1. Защитна конструкция при преобръщане се счита, че отговаря на изискванията по отношение на нейните якостни качества, когато са изпълнени следните изисквания: 5.1.1. да няма пукнатини и счупвания, както е посочено в т. 3.1 на раздели II и III; 5.1.2. за изпитванията по раздел II: да няма част от свободната зона, която да е извън защитната конструкция при преобръщане; за изпитванията по раздел III: защитната конструкция при преобръщане да не навлиза в свободната зона по време на което и да е изпитване на удар или смачкване или пък никоя част от свободната зона да не е извън защитната конструкция при преобръщане така, както е посочено в т. 3.2 на раздел III; 5.1.3. за изпитванията по раздел II: разликата между максималното моментно отклонение и остатъчната деформация съгласно т. 3 на раздел II да не надвишава 15 сm. За изпитвания по раздел III: разликата при страничния удар между максималното моментно отклонение и остатъчната деформация съгласно т. 3. 3 на раздел III да не надвишава 25 сm. 5.2. Няма особености, които могат да създадат друга специфична опасност за водача, като стъкла от тип разтрошаващи се опасно, недостатъчна облицовка на тавана с мека подложка, където главата на водача може да се удари. Раздел II Метод за изпитване “I” 1. Изпитвания на удар и смачкване 1.1. Удар отзад 1.1.1. Тракторът се разполага спрямо тежестта така, че тя да удари защитната конструкция при преобръщане, когато повърхността на удара и окачващите вериги или стоманени въжета сключват ъгъл 20° преди достигане на вертикалата, освен ако в точката на контакт при отклоняването на махалото защитната конструкция при преобръщане сключва по-голям ъгъл с вертикалата. В този случай повърхността на удара на тежестта се регулира с помощта на допълнително окачване така, че да е успоредна на защитната конструкция при преобръщане в точката на нанасяне на удара в момента на максимално отклонение, като окачващите вериги или въжета и в този случай сключват ъгъл 20° преди достигане на вертикалата. Трябва да се вземат мерки, за да се намали възможността от завъртане на тежестта около точката на нанасяне на удара. Височината на окачване на тежестта се регулира така, че траекторията на центъра и на тежестта да минава през точката на нанасяне на удара. Точката на нанасяне на удара трябва да е върху тази част от защитната конструкция при преобръщане, която при обръщане назад първа удря земята. Нормално това е горният ръб. Позицията на центъра на тежестта на махалото трябва да е разположена на разстояние една шеста (х) от широчината на горната част на защитната конструкция, измерена навътре от вертикалната равнина, минаваща през най-външната странична точка в горната част и успоредна на надлъжната равнина на симетрия на трактора. При закръгление в задната част на защитната конструкция при преобръщане, по-голямо от размера х, ударът се провежда в началото на закръглението, т. е. в точката, където закръглението се допира до линия, перпендикулярна на надлъжната равнина на симетрия на трактора (фиг. № 6). Фиг. № 6 Изглед отгоре на защитната конструкция и тежестта, показващ местоположението на равнината на люлеене на масовия център на тежестта при изпитванията на удар отпред и удар отзад Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Забележка. В случая тежестта е показана вляво от надлъжната равнина на симетрия. За всяко изпитване, при което се провежда удар отпред или удар отзад, страната, където е разположена тежестта, се определя по т. 4.1.4 на раздел I. При наличието на изпъкнала част, която не предоставя достатъчно площ за тежестта, към тази част се закрепва стоманена плоча с подходяща дебелина и ширина и дължина около 300 mm по такъв начин, че закрепването да не променя якостните качества на защитната конструкция при преобръщане. 1.1.2. Шасито на нешарнирен трактор да е привързано към терена. Точките на закрепване на привързващите средства да са около 2 m зад задния мост и 1,5 m пред предния мост. Те трябва да са в равнината, определена от траекторията на центъра на тежестта на махалото при неговото люлеене, а в случай на използване на повече от едно привързващо средство трябва да се създаде резултатна сила в тази равнина, както това е посочено на фиг. № 2. Привързващите средства са толкова натегнати, че деформацията на предните и задните гуми да е, както е посочено в т. 4.1.5 на раздел I. След опъването на привързващите средства дървена греда с квадратно сечение и страна 150 mm трябва да се притисне плътно към предната част на задните колела и да се фиксира. 1.1.3. При шарнирни трактори трябва да се привържат и двата моста към пода. Мостът на секцията на трактора, към която е закрепена защитната конструкция при преобръщане, се разглежда като заден мост по фиг. № 2. Шарнирната точка се подпира с греда с квадратно сечение със страна 100 mm и се привързва здраво към пода с помощта на стоманени въжета, закрепени към профилите. 1.1.4. Тежестта трябва да се изтегли назад на височина на нейния център на тежест над точката на нанасяне на удара, определена от формулата: Н = 125+0,020 W, където: Н е височината на падане на махалото в милиметри; W - масата на трактора, така както е определена в т. 2.3 на раздел I. След това тежестта трябва да се освободи и да удари защитната конструкция при преобръщане. 1.2. Удар отпред 1.2.1. Тракторът се разполага спрямо тежестта така, че тежестта да удари защитната конструкция при преобръщане, когато повърхността на удара и окачващите вериги или въжета сключват ъгъл 20° с вертикалата, освен ако в точката на контакт при отклоняването на махалото защитната конструкция при преобръщане сключва по-голям ъгъл с вертикалата. В този случай повърхността на удара на тежестта се регулира с помощта на допълнително окачване така, че да е успоредна на защитната конструкция при преобръщане в точката на нанасяне на удара в момента на максимално отклонение. Окачващите вериги или въжета и в този случай сключват ъгъл 20° с вертикалата. Трябва да се вземат мерки, за да се намали възможността от завъртане на тежестта около точката на нанасяне на удара. Височината на окачване на тежестта се регулира така, че траекторията на центъра на тежестта да минава през точката на нанасяне на удара. Точката за нанасяне на удара трябва да е върху тази част от защитната конструкция при преобръщане, която при странично преобръщане при движение на трактора напред първа влиза в контакт с терена, нормално това е горният преден ъгъл. Позицията на центъра на тежест на махалото не трябва да е на повече от 80 mm от вертикалната равнина, минаваща през най-външната странична точка в горната част и успоредна на надлъжната равнина на симетрия на трактора. В случай на закръгление в предната част на защитната конструкция при преобръщане, започващо на по-голямо разстояние от 80 mm навътре от вертикалната равнина, ударът се провежда в началото на закръглението, т. е. в точката, където закръглението се допира до линия, перпендикулярна на надлъжната равнина на симетрия на трактора (фиг. № 6). 1.2.2. Шасито на нешарнирен трактор се привързва, както е посочено на фиг. № 3. Точките на закрепване на привързващите средства да са около 2 m зад задния мост и 1,5 m пред предния мост. Привързващите средства са толкова опънати, че деформацията на предните и задните гуми да е, както е посочено в т. 4.1.5 на раздел I. След опъването на привързващите средства дървена греда с квадратно сечение със страна 150 mm трябва да се притисне плътно към задната част на задните колела и да се фиксира. 1.2.3. При шарнирни трактори трябва да се привържат и двата моста към пода. Мостът на частта на трактора, към която е монтирана защитната конструкция при преобръщане, се разглежда като преден мост на фиг. № 3. Шарнирната точка се подпира с греда с квадратно сечение със страна 100 mm и се привързва към терена здраво с помощта на стоманени въжета, закрепени към профилите. 1.2.4. Тежестта трябва да се изтегли назад на височина на центъра на тежестта над точката на нанасяне на удара, определена от формулата: Н = 125 + 0,020 W. 1.3. Удар отстрани 1.3.1. Тракторът се разполага спрямо тежестта така, че тя да удари защитната конструкция при преобръщане, когато повърхността на удара и окачващите вериги или стоманени въжета са отвесни. Ако в точката на контакт при отклоняване на махалото защитната конструкция при преобръщане не е вертикална, повърхността на удара на тежестта се регулира с помощта на допълнително окачване така, че да е успоредна на защитната конструкция при преобръщане в точката на нанасяне на удара. В момент на максимално отклонение окачващите вериги или стоманените въжета и в този случай остават отвесни. Височината на окачване на тежестта се регулира така, че траекторията на нейния център на тежест да минава през точката на нанасяне на удара. Точката на нанасяне на удара трябва да е върху тази част от защитната конструкция при преобръщане, която при странично обръщане първа удря земята. Нормално това е горният ръб. В случаите, когато е сигурно, че друга част от този ръб първа ще влезе в контакт с терена, точката на удара трябва да се намира в равнина, перпендикулярна на надлъжната равнина на симетрия на трактора и минаваща през средата на седалката, регулирана в средно хоризонтално положение. Вземат се мерки, за да се намали възможността от завъртане на тежестта около точката на нанасяне на удара. 1.3.2. При нешарнирни трактори мостът, който е неподвижен спрямо защитната конструкция, се привързва откъм страната на удара. В случай на трактор с две водещи колела това нормално е задният мост. Този случай е показан на фиг. № 4. Двете привързвания трябва да започват от точка под моста, да минават над него и да се закрепят на разстояние 1,5 m пред и зад моста. Привързването се обтяга, за да се получи деформация на гумата, съответстваща на т. 4.1.5 на раздел I. След обтягането се поставя като опора дървена греда срещу колелото, противоположно на тежестта, и се фиксира към пода така, че да бъде плътно подпряна върху горния ръб на джантата на колелото по време на удара, както е показано на фиг. № 4. Дължината на гредата се избира така, че след нейното поставяне срещу колелото да сключва ъгъл 30° ± 3° спрямо хоризонталата. Гредата трябва да има дължина 20 ё 25 пъти дебелината й и да е широка два или три пъти нейната дебелина. Двата моста се осигуряват против странично преместване с помощта на греда, прикрепена към пода до външната част на колелата, срещуположни на страната, по която ще се проведе ударът. 1.3.3. В случай на шарнирен трактор привързването трябва да е такова, че да фиксира неподвижна към пода секцията, носеща защитната конструкция, както в случая на нешарнирен трактор. Двата моста на шарнирния трактор трябва да се привържат към терена. Мостът и колелата на частта, върху която е монтирана защитната конструкция, се привързват и подпират, както е описано на фиг. № 4. Шарнирната точка се подпира с греда с квадратно сечение със страна 100 mm и се привързва към пода здраво с помощта на стоманени въжета, закрепени към релсите на пода. Шарнирната точка се подпира странично с греда, закрепена към пода така, че да се получи същият ефект, както при подпирането на задното колело и да се осигури подпиране подобно на постигнатото при нешарнирен трактор. 1.3.4. Тежестта трябва да се изтегли назад на височина на нейния център на тежест над точката на нанасяне на удара, определена от формулата: Н = 125 + 0,150 W. 1.4. Смачкване отзад Фиг. № 7 Положение на гредата при изпитванията на смачкване Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Забележка. Показаната конфигурация на защитната конструкция при преобръщане е единствено за нагледно пояснение и за посочване на размерите, без да се дефинират изисквания към конструкцията. Тракторът се позиционира спрямо съоръжението по т. 3.6 на раздел I и показано на фиг. № 5 и № 7, така че задният ръб на гредата да е върху най-задната горна част от защитната конструкция, носеща натоварване. Точките на прилагане на силите към гредата трябва да са симетрично разположени спрямо надлъжната равнина на симетрия на трактора. Под мостовете се поставят носещи опори по такъв начин, че гумите да не се натоварват от силите на смачкването. Прилаганата сила е равна на удвоената маса на трактора така, както е посочено в т. 2.3 на раздел I. Може да се наложи предната част на трактора да се привърже към терена. 1.5. Смачкване по предната част 1.5.1. Извършва се аналогично на изпитването на смачкване отзад с изключение на това, че предният ръб на гредата трябва да е върху най-предната горна част от защитната конструкция. 1.5.2. В случаите, когато предната част от покрива на защитната конструкция при преобръщане не издържа пълната сила на смачкване, силата се прилага до момента, в който деформираната част от покрива съвпадне с равнината, свързваща горната част на защитната конструкция с предната част на трактора, способна да поддържа масата на преобърнат трактор. Натоварването се премахва и тракторът се позиционира отново така, че гредата да е върху тази част от покрива на защитната конструкция, която ще може да поддържа задната част на напълно преобърнат трактор, така както е показано на фиг. № 7. Тогава се прилага пълната сила.
- 2. Свободна зона 2.1. За трактор, разположен върху хоризонтална повърхност, “свободната зона” се определя от следните повърхнини: - хоризонтална, 95 cm над натоварената седалка; - вертикална равнина, перпендикулярна на надлъжната равнина на симетрия на трактора и отстояща на 10 сm зад облегалката на седалката; - вертикална равнина, успоредна на надлъжната равнина на симетрия на трактора и отстояща на 25 сm вляво от центъра на седалката; - вертикална равнина, успоредна на надлъжната равнина на симетрия на трактора и отстояща на 25 сm вдясно от центъра на седалката; - наклонена равнина, в която лежи хоризонтална линия, перпендикулярна на надлъжната равнина на симетрия на трактора, 95 сm над натоварена седалка и 45 сm (като се включи и нормалното преместване на седалката напред и назад) пред облегалката на седалката. Тази наклонена равнина минава пред кормилното колело и нейната най-близката точка е разположена на 4 сm от кръга на кормилното колело. 2.2. Параметрите на облегалката на седалката се определят, без да се взема предвид наличието на тапицерия. Седалката се регулира в крайно задно положение за нормално седящо управление на трактора и в най-високо положение, ако е възможна такава независима регулировка. Ако еластичното окачване на седалката е регулируемо, то трябва да е в средно положение и товарът върху него трябва да е 75 kg. 3. Измервания, които трябва да се извършат 3.1. Счупвания и пукнатини След всяко изпитване всички конструктивни елементи и присъединяващи и закрепващи скоби към трактора се проверяват визуално за счупвания и пукнатини, като малките пукнатини по значимите части се игнорират. 3.2. Свободна зона 3.2.1. След всяко изпитване защитната конструкция при преобръщане се проверява, за да се види дали някаква част от защитната конструкция не е навлязла в свободната зона около седалката на водача, както е определено в раздел III. 3.2.2. Защитната конструкция допълнително се проверява дали някаква част от свободната зона е извън нейната защита. Счита се, че свободната зона е извън нея, ако някаква част от нея влиза в контакт с хоризонталния терен в случай на обръщане на трактора към посоката, от която идва ударът при изпитването. В случая се приема, че са използвани гуми и колея с най-малкия размер определен от производителя. 3.3. Максимална моментна деформация При изпитването на страничен удар разликата между максималната моментна деформация и остатъчната деформация на височина 950 mm над натоварената седалка се регистрира. Единият край на пръта, посочен в т. 3.7.1 на раздел I, се закрепва към горната част на защитната конструкция при преобръщане, а другият край минава през отвора на вертикална стойка. Местоположението на фрикционната втулка на пръта след провеждането на удара показва максималната моментна деформация. 3.4. Трайна деформация След последното изпитване на смачкване се регистрира трайната деформация на защитната конструкция. За тази цел преди започване на изпитването се регистрира положението на основните елементи на защитната конструкция спрямо седалката. Раздел III Метод за изпитване “II” 1. Изпитвания на удар и смачкване 1.1. Удар отзад 1.1.1. Тракторът се разполага спрямо тежестта, така че тежестта да удари защитната конструкция при преобръщане, когато нейната повърхност на удара и окачващите вериги или въжета сключват ъгъл 20° преди достигане на вертикалата. Ако в точката на контакт при отклоняването на махалото защитната конструкция при преобръщане сключва по-голям ъгъл с вертикалата, повърхността на удара на тежестта трябва да се регулира с помощта на допълнително окачване така, че да е успоредна на защитната конструкция при преобръщане в точката на нанасяне на удара в момента на максимално отклонение. Окачващите вериги или въжета и в този случай сключват ъгъл 20° преди достигане на вертикалата. Вземат се мерки, за да се намали възможността от завъртане на тежестта около точката на нанасяне на удара. Височината на окачване на тежестта се регулира така, че траекторията на нейния център на тежестта да минава през точката на нанасяне на удара. Точката на нанасяне на удара трябва да е върху тази част от защитната конструкция при преобръщане, която при обръщане назад първа удря земята. Обикновено това е горният ръб. Позицията на центъра на тежестта трябва е разположена на разстояние една шеста (х) от широчината на горната част на защитната конструкция при преобръщане, измерена от вертикалната равнина, минаваща през най-външната странична точка в горната част и успоредна на надлъжната равнина на симетрия на трактора. В случай на закръгление в задната част на защитната конструкция при преобръщане, по-голямо от размера х, ударът се провежда в началото на закръглението, т. е. в точката, където закръглението се допира до линия, перпендикулярна на надлъжната равнина на симетрия на трактора (фиг. № 6). При наличието на изпъкнала част, която не предоставя достатъчно площ за тежестта, към тази част се закрепва стоманена плоча с подходяща дебелина и ширина и дължина около 300 mm по такъв начин, че закрепването да не променя якостните качества на защитната конструкция при преобръщане. 1.1.2. Шасито на нешарнирен трактор да е привързано към терена. Точките на закрепване на привързващите средства да са около 2 m зад задния мост и 1,5 m пред предния мост. Те трябва да са в равнината, определена от траекторията на центъра на тежестта на махалото при неговото люлеене. В случай на използване на повече от едно привързващо средство трябва да се създаде резултатна сила в тази равнина, както това е посочено на фиг. № 2. Привързващите средства са толкова натегнати, че деформацията на предните и задните гуми да бъде, както е посочено в т. 4.1.5 на раздел I. След натягането на привързващите средства дървена греда с квадратно сечение и страна 150 mm трябва да се притисне плътно към предната част на задните колела и да се фиксира. 1.1.3. При шарнирни трактори трябва да се привържат и двата моста към терена. Мостът на секцията на трактора, към която е монтирана защитната конструкция при преобръщане, се разглежда като заден мост по фиг. № 2. Шарнирната точка се подпира с греда с квадратно сечение със страна 100 mm и се привързва здраво към пода с помощта на стоманени въжета, закрепени към релсите на пода. 1.1.4. Тежестта трябва да се изтегли назад, като височината на нейния център на тежестта над точката на нанасяне на удара се определя по следната формула: Н = 2,165 x 10-8 x WL2 или Н = 5,73 x 10-2 x I, където: Н е височината на падане в милиметри; W - масата на трактора, така както е определена в т. 2.3 на раздел I; L - максималната надлъжна база на трактора в милиметри; I - инерционният момент на задния мост при свалени колела в килограми за квадратен метър (kg/m2). След това тежестта трябва да се освободи и да удари защитната конструкция при преобръщане. 1.1.5. Не се извършва удар отзад в случай на трактор, при който най-малко 50 % от неговата маса, както е определена в т. 2.3 на раздел I, се поема от предния мост. 1.2. Удар отпред 1.2.1. Тракторът се разполага така спрямо тежестта, че тежестта да удари защитната конструкция при преобръщане, когато нейната повърхност на удара и окачващите вериги или въжета сключват ъгъл 20° преди достигане на вертикалата. Ако в точката на контакт при отклоняването на махалото защитната конструкция при преобръщане сключва по-голям ъгъл с вертикалата, повърхността на удара на тежестта се регулира с помощта на допълнително окачване така, че да е успоредна на защитната конструкция при преобръщане в точката на нанасяне на удара в момента на максимално отклонение. Окачващите вериги или въжета и в този случай сключват ъгъл 20° преди достигане на вертикалата. Трябва да се вземат мерки, за да се намали възможността от завъртане на тежестта около точката на нанасяне на удара. Височината на окачване на тежестта се регулира така, че траекторията на нейния център на тежестта да минава през точката на нанасяне на удара. Точката на нанасяне на удара трябва да е върху тази част от защитната конструкция при преобръщане, която при странично обръщане при движение на трактора напред първа удря земята. Нормално това е горният преден ъгъл. Позицията на центъра на тежестта не трябва да е на повече от 80 mm от вертикалната равнина, минаваща през най-външната странична точка в горната част и успоредна на надлъжната равнина на симетрия на трактора. В случай на закръгление в предната част на защитната конструкция при преобръщане, започващо на по-голямо разстояние от 80 mm навътре от вертикалната равнина, ударът се провежда в началото на закръглението, т. е. в точката, където закръглението се допира до линия, перпендикулярна на надлъжната равнина на симетрия на трактора (фиг. № 6). 1.2.2. Шасито на нешарнирен трактор се привързва към пода, както е посочено на фиг. № 3. Точките на закрепване на привързващите средства да са около 2 m зад задния мост и 1,5 m пред предния мост. Привързващите средства са толкова натегнати, че деформацията на предните и задните гуми да е, както е посочено в т. 4.1.5 на раздел I. След опъването на привързващите средства дървена греда с квадратно сечение и страна 150 mm трябва да се притисне плътно към задната част на задните колела и да се фиксира. 1.2.3. При шарнирни трактори трябва да се привържат и двата моста към пода. Мостът на секцията на трактора, към която е монтирана защитната конструкция при преобръщане, се разглежда като преден мост на фиг. № 3. Шарнирната точка се подпира с греда с квадратно сечение със страна 100 mm и се привързва към пода здраво с помощта на стоманени въжета, закрепени към профилите на пода. 1.2.4. Тежестта трябва да се изтегли назад, като височината на нейния център на тежестта над точката на нанасяне на удара се определя по следната формула: Н = 125+0,020 W. 1.3. Удар отстрани 1.3.1. Тракторът се разполага спрямо тежестта така, че тя да удари защитната конструкция при преобръщане, когато повърхността на удара и окачващите вериги или стоманени въжена са отвесни. Ако в точката на контакт при отклоняване на махалото защитната конструкция при преобръщане не е вертикална, повърхността на удара на тежестта се регулира с помощта на допълнително окачване така, че да е успоредна на защитната конструкция при преобръщане в точката на нанасяне на удара в момент на максимално отклонение. Окачващите вериги или стоманени въжета и в този случай остават отвесни. Височината на окачване на тежестта се регулира така, че траекторията на нейния център на тежестта да минава през точката на нанасяне на удара. Точката на нанасяне на удара трябва да е върху тази част от защитната конструкция при преобръщане, която при странично обръщане първа удря земята. Нормално това е горният ръб. Когато е сигурно, че друга част от този ръб първа ще удари земята, точката на удара трябва да се намира в равнина, перпендикулярна на надлъжната равнина на симетрия на трактора и минаваща през средата на седалката, регулирана в средно хоризонтално положение. Вземат се мерки, за да се намали възможността от завъртане на тежестта около точката на нанасяне на удара. В случай на трактор с реверсируемо положение на водача (т.е. с реверсируеми седалка и волан) точката на прилагане на удара се определя от равнина, перпендикулярна на надлъжната равнина на симетрия на трактора и минаваща през средата на отсечката, свързваща точките на оразмеряване на седалката в двете й положения. 1.3.2. При нешарнирни трактори мостът, който е неподвижен спрямо защитната конструкция, се привързва откъм страната на удара. В случай на трактор с два водещи моста това нормално е задният мост. Този случай е показан на фиг. № 4. Двете привързвания трябва да започват от точка под моста, да минават над него и да се закрепят на разстояние 1,5 m пред и зад моста. Привързването се обтяга, за да се получи деформация на гумата, съответстваща на т. 4.1.5 на раздел I. След обтягането се поставя като опора дървена греда срещу колелото противоположно на тежестта и да се фиксира към пода така, че да бъде плътно върху горната част на джантата на колелото по време на удара, както е показано на фиг. № 4. Дължината на гредата се избира така, че след поставянето й срещу колелото да сключва ъгъл 30° ± 3° спрямо хоризонталата. Гредата трябва да има дължина 20ё25 пъти дебелината й и да е широка два или три пъти дебелината й. Двата моста се осигуряват против странично преместване с помощта на греда, прикрепена към пода до външната част на колелата, срещуположни на страната, по която ще се проведе ударът. 1.3.3. В случай на шарнирен трактор привързването трябва да е такова, че да фиксира неподвижна към пода секцията, носеща защитната конструкция, както в случая на нешарнирен трактор. Двата моста на шарнирния трактор трябва да се привържат към пода. Мостът и колелата на секцията, върху която е монтирана защитната конструкция, се привързват и подпират, както е посочено на фиг. № 4. Шарнирната точка се подпира с греда с квадратно сечение със страна 100 mm и се привързва към пода здраво с помощта на стоманени въжета, закрепени към профилите на пода. Шарнирната точка се подпира странично с греда, закрепена към пода така, че да се получи същият ефект както при подпирането на задното колело и да се подсигури подпиране подобно на постигнатото при нешарнирен трактор. 1.3.4. Тежестта трябва да се изтегли назад, като височината на нейния център на тежестта над точката на нанасяне на удара е определена по формулата: Н = 125 + 0,150 W. 1.4. Смачкване отзад Тракторът се позиционира спрямо съоръжението, описано в т. 3.6 на раздел I и показано на фиг. № 5 и 7, така че задният ръб на гредата да е върху най-задната горна част от защитната конструкция, носеща натоварване, и точките на прилагане на силите към гредата да са симетрично разположени спрямо надлъжната равнина на симетрия на трактора. Под мостовете се поставят носещи подпори по такъв начин, че гумите да не се натоварват от натиска. Прилаганата сила е равна на удвоената маса на трактора, така както е посочена по т. 2.3 на раздел I. Може да се наложи предната част на трактора да се привърже към пода. 1.5. Смачкване по предната част 1.5.1. Извършва се аналогично на изпитването на смачкване отзад с изключение на това, че предният ръб на гредата трябва да е върху най-предната горна част от защитната конструкция. 1.5.2. В случаите, когато предната част от покрива на защитната конструкция не издържа пълната сила на натиск, силата трябва да се прилага до момента, в който деформираната част от покрива съвпадне с равнината, свързваща горната част на защитната конструкция с предната част на трактора, способна да поддържа масата на преобърнат трактор. Натоварването се премахва и тракторът се позиционира отново така, че гредата да е върху тази част от покрива на защитната конструкция, която ще може да поддържа задната част на напълно преобърнат трактор, така както е показано на фиг. № 7, и тогава се прилага пълната сила. 2. Свободна зона 2.1. Свободната зона е илюстрирана на фиг. № 8 и е определена по отношение на вертикална базова равнина обикновено надлъжна на трактора и минаваща през точката за оразмеряване на седалката, посочена по т. 2.3 на този раздел, и центъра на кормилното колело. Базовата равнина се приема, че се движи хоризонтално заедно със седалката и кормилното колело по време на ударите, но остава перпендикулярна на пода на трактора или на защитната конструкция при преобръщане, ако тя е монтирана към трактора през еластични тампони. Фиг. № 8 Свободна зона Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя В случай на регулируемо положение на кормилното колело позицията му трябва да е тази за нормално седящо управление. 2.2. Границите на зоната се определят от: 2.2.1. вертикални равнини, разположени на 250 mm от двете страни на базовата равнина и простиращи се над точката за оразмеряване на седалката на 300 mm; 2.2.2. успоредни равнини, простиращи се от горния ръб на равнините от т. 2.2.1 до максимална височина 900 mm над точката за оразмеряване на седалката и наклонени по такъв начин, че горният ръб на равнината от страната, по която е нанесен ударът е на не по-малко от 100 mm от базовата равнина; 2.2.3. хоризонтална равнина 900 mm над точката за оразмеряване на седалката; 2.2.4. наклонена равнина, перпендикулярна на базовата равнина и минаваща през точка на 900 mm точно над точката за оразмеряване на седалката и най-задната точка на седалката, като се вземе предвид и окачването й; 2.2.5. вертикална равнина, перпендикулярна на базовата равнина, простираща се надолу от най-задната точка на седалката; 2.2.6. цилиндрична повърхнина с радиус 120 mm, перпендикулярна на базовата равнина и допирателна към равнините от т. 2.2.3 и 2.2.4; 2.2.7. цилиндрична повърхнина с радиус 900 mm, перпендикулярна на базовата равнина, допирателна и простираща се напред на 400 mm от равнината от т. 2.2.3 от точка, разположена 150 mm напред от точката за оразмеряване на седалката; 2.2.8. наклонена равнина, перпендикулярна на базовата равнина и пресичаща равнината от т. 2.2.7 в предната й точка, минавайки на 40 mm от волана. В случай на високо разположено кормилно колело тази равнина се замества от равнина, допирателна към цилиндричната повърхност от т. 2.2.7; 2.2.9. вертикална равнина, перпендикулярна на базовата равнина и отстояща на 40 mm напред от кормилното колело; 2.2.10. хоризонтална равнина, минаваща през точката за оразмеряване на седалката; 2.2.11. в случай на трактор с реверсируемо положение на водача (т.е. реверсируеми седалка и волан) свободната зона трябва да бъде комбинация от двете свободни зони, определени при двете положения на кормилното колело и седалката; 2.2.12. в случай на трактор, който може да бъде оборудван с допълнителни седалки, изпитванията се базират на комбинираната свободна зона спрямо точките за оразмеряване на седалките за всички налични опции за поставяне на седалка; защитната конструкция при преобръщане не може да навлиза в комбинираната свободна зона около различните точки за оразмеряване на седалката; 2.2.13. в случай на предлагане след провеждане на изпитването на нов вариант за седалката трябва да се извърши пресмятане, за да се определи дали свободната зона около новата точка за оразмеряване на седалката е разположена изцяло в установената преди това комбинирана свободна зона; ако това не е така, се изисква ново изпитване. 2.3. Положение на седалката и точка за оразмеряване на седалката 2.3.1. Във връзка с определянето на свободната зона в т. 2.1 на този раздел седалката се поставя в най-задното положение на хоризонталния диапазон на регулировка. Тя се поставя в средно положение на вертикалния диапазон на регулировка, когато това е независимо от хоризонталната регулировка. Точката на оразмеряване се установява чрез уреда, описан на фиг. № 9 и 10, за да се имитира натоварване, създавано от седящ човек. Уредът се състои от плоча за седалката и две плочи за облегалката. Долната от плочите за облегалката трябва да е свързана с шарнирна връзка с горната в зоната между издатините на седалищната кост (А) и кръста (В), като шарнирната връзка (В) трябва да е регулируема по височина. Фиг. № 9 Уред за определяне на точката за оразмеряване на седалката Фиг. № 10 Метод за определяне на точката за оразмеряване на седалката Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя 2.3.2. Точката на оразмеряване се определя като точка от надлъжната равнина на симетрия на седалката, където се пресичат равнината, допирателна към долната част на облегалката, и хоризонтална равнина. Тази хоризонтална равнина пресича долната повърхност на плочата за седалката на 150 mm пред допирателната. 2.3.3. При регулируемо окачване на седалката в зависимост от теглото на водача регулировката се поставя в средната точка на функционалния обхват. Уредът се позиционира върху седалката. След това се натоварва със сила 550 N в точка, намираща се на 50 mm пред шарнира (А), а двете плочи за облегалката се притискат леко, за да се допрат до облегалката. 2.3.4. Ако не е възможно да се определят ясно допирателните към всяка от зоните на облегалката (над и под лумбалната зона), се извършва следното: 2.3.4.1. когато не може да се определи ясно допирателната към долната зона, долната част от плочата за облегалката се притиска към облегалката вертикално; 2.3.4.2. когато не може да се определи ясно допирателната към горната зона: шарнирът (В) се установява на височина 230 mm над точката за оразмеряване на седалката при вертикална долна плоча за облегалката; след това двете плочи за облегалката се притискат леко, за да се допрат до облегалката.
- 3. Измервания, които трябва да се извършат 3.1. Счупвания и пукнатини След всяко изпитване всички конструктивни елементи и присъединяващи и закрепващи скоби към трактора се проверяват за счупвания и пукнатини, като малките пукнатини по незначимите части се игнорират. 3.2. Свободна зона 3.2.1. След всяко изпитване защитната конструкция при преобръщане се проверява, за да се види дали някаква част от защитната конструкция при преобръщане не е навлязла в свободната зона около седалката на водача, както е определена в т. 2.1 и 2.2 на този раздел. 3.2.2. Защитната конструкция се проверява допълнително дали някаква част от свободната зона е извън нея. За тази цел се приема, че свободната зона е извън същата, ако някаква част от нея влиза в контакт с хоризонталния терен, в случай на обръщане на трактора към посоката, от която идва ударът при изпитването. В случая трябва да се приеме, че са използвани най-малкият размер гуми и най-тясната регулировка на колеята, препоръчвани от производителя. 3.3. Максимална моментна деформация При изпитването на страничен удар се регистрира разликата между максималната моментна деформация и остатъчната деформация на височина 900 mm над и 150 mm пред точката за оразмеряване на седалката. Единият край на пръта, описан в т. 3.7.1 на раздел I, се закрепва към горната част на защитната конструкция при преобръщане, а другият край минава през отвора на вертикална стойка. Местоположението на фрикционната втулка на пръта след провеждането на удара показва максималната моментна деформация. 3.4. Трайна деформация След последното изпитване на смачкване се регистрира трайната деформация на защитната конструкция. За тази цел преди започване на изпитването се регистрира положението на основните елементи на защитната конструкция при преобръщане спрямо точката на оразмеряване на седалката.