(1) Определения за обезпечаване на имущество или доказателства, които подлежат на признаване и изпълнение в друга държава - членка на Европейския съюз, се постановяват от съответния първоинстанционен съд по искане на:
- 1. прокурора - за вземане на мерки за обезпечаване на конфискацията и отнемането на вещи в полза на държавата;
- 2. прокурора, обвиняемия, пострадалия, частния обвинител или гражданския ищец, когато съществува опасност, че някое доказателство може да бъде изгубено или неговото събиране да бъде затруднено.
(2) Прокурорът издава постановление за обезпечаване на доказателства, когато Наказателно-процесуалният кодекс не изисква разрешение или одобрение на съд за извършване на действието по разследването в досъдебното производство.