(1)(Нов - ДВ, бр. 33 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 57 от 2004 г., предишен текст на чл. 38 - ДВ, бр. 106 от 2018 г.) Издаденото разрешение на лицата по чл. 21, ал. 1 и по чл. 24, ал. 1 може да се отнеме, когато:
- 1.(изм. - ДВ, бр. 57 от 2004 г., отм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)
- 2.(доп. - ДВ, бр. 57 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2016 г., в сила от 11.03.2016 г.) са нарушени стандартизационните документи, качеството на промишлено обработения тютюн и тютюневи изделия и тяхната автентичност; са допуснати разлики между вписаната и наличната продукция тютюни, тютюневи изделия и бандероли, констатирани с актове на компетентните органи, въз основа на които са издадени и влезли в сила наказателни постановления;
- 3.(отм. - ДВ, бр. 19 от 2011 г.)
- 4.(отм. - ДВ, бр. 19 от 2011 г.)
- 5.(отм. - ДВ, бр. 19 от 2011 г.)
- 6. подадената декларация за произхода и основанието за притежаване на средства за придобитата собственост е с невярно съдържание;
- 7. са нарушени разпоредбите на закона и правилника за неговото прилагане.
- 8.(нова - ДВ, бр. 57 от 2004 г., отм. - ДВ, бр. 106 от 2018 г.)
(2)(Нова - ДВ, бр. 106 от 2018 г.) Действието на разрешението по ал. 1 се прекратява при:
- 1. подадено заявление от притежателя;
- 2. смърт на притежателя - едноличен търговец;
- 3. прекратяване на дейността на притежателя на разрешението и заличаване на регистрацията му в търговския регистър.
(3)(Нова - ДВ, бр. 106 от 2018 г.) Обстоятелствата по ал. 2 се вписват в регистъра по чл. 37, ал. 7. Разрешението се смята за прекратено от датата на вписването.