(1) В плана за мониторинг операторът посочва мониторинговата методология, чрез която ще се определят променливите величини (данните за дейността, емисионните фактори и коефициентите (факторите) на окисление или превръщане), необходими за изчисляване на емисиите на парникови газове.
(2) Методологията може да се основава на изчисление или измерване.
(3) Изчислението на емисиите на въглероден диоксид се извършва чрез следната формула: СО2 емисии = данни за дейността * емисионен фактор * коефициент на окисление.
(4) Методологията, основана на изчисление, включва и избирането на съответния за дадена дейност алгоритъм за определяне на променливите величини (данните за дейността, емисионните фактори, коефициент на окисление и коефициент на превръщане) в съответствие с методиката по § 6.
(5) При изчисляване на променливите величини за съответните видове дейности се използва комбинация от най-високите алгоритми, освен ако това е технически неосъществимо или би довело до неразумно високи разходи.
(6) Операторът може да предложи да измерва емисиите, ако е способен да демонстрира, че измерването дава по-висока точност, отколкото съответното изчисление, прилагайки комбинация от най-високите алгоритми, и че сравнението между измерването и изчислението е основано на идентичен списък от източници и емисии.
(7) Ако използва методология, основана на измерване, операторът следва да осигури спазването на изискванията на чл. 44 от Закона за измерванията, като използваните средства за измерване следва да бъдат калибрирани, настроени и проверявани от акредитирана лаборатория.
(8) За всеки период на докладване операторът е длъжен да подкрепи измерените емисии чрез изчисление съгласно методиката по § 6.
(9) Операторът с одобрението на компетентния орган по чл. 2, ал. 2 комбинира измерването и изчислението за различни източници, принадлежащи към една инсталация, ако това не води до пропуски или до двойно отчитане на емисии.