(1) Служба “Военна полиция” определя необходимостта от прилагането на специални мерки за сигурност и дава становища за изпълнението им при обществени поръчки, възлагани от Министерството на отбраната.
(2) Специалните мерки за сигурност по ал. 1:
- 1. представляват съвкупност от изисквания за осигуряване на реда и сигурността в министерството и сигурността на личния състав;
- 2. се прилагат по отношение на физически и юридически лица, които са кандидати, участници, изпълнители и подизпълнители по смисъла на Наредбата за възлагане на специални обществени поръчки, приета с Постановление № 233 на Министерския съвет от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 80 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 78 от 2005 г., бр. 7 от 2007 г. и бр. 83 от 2008 г.), както и по отношение на техните служители и лицата, които ги управляват и представляват;
- 3. не включват мерки и изисквания за защита на класифицирана информация, представляваща държавна тайна.
(3) Със специалните мерки за сигурност могат да се въвеждат изисквания за предоставяне на информация, разрешителен и/или ограничителен режим при допускане до участие в процедури за възлагане на специални обществени поръчки, предоставяне на достъп до обекти на министерството, както и други изисквания за осигуряване на реда и сигурността в Министерството на отбраната и сигурността на личния състав.
(4) Видът и обемът на специалните мерки за сигурност се определят в зависимост от преценката за наличие и ниво на риск за всеки конкретен случай.
(5) Отказът за допускане на лица по ал. 2, т. 2 до участие в процедури, дейности по изпълнение на договори и обекти на министерството не се мотивира.
(6) Служителят по сигурността на информацията на служба “Военна полиция” организира изпълнението на дейността на службата по този член и определя необходимостта от прилагането на специални мерки за сигурност и дава становища за изпълнението им за обществени поръчки, възлагани от служба “Военна полиция”.