(1) Заплаха към съдия, прокурор или следовател може да бъде възприета лично, от други лица или от органи на държавната и местната власт.
(2) При получаване на сигнал за заплаха административният ръководител на съответния съдия, прокурор или следовател в срок до 24 часа, освен в случаите на ал. 9, изготвя мотивирано предложение до министъра на правосъдието чрез главния директор на ГД „Охрана“ за осигуряване на необходимата охрана. Когато в посочения срок административният ръководител не изготви предложение, застрашеният магистрат може лично да отправи искане за охрана до министъра на правосъдието чрез главния директор на ГД „Охрана“, прилагайки декларацията по ал. 3. В този случай процедурата продължава по реда на ал. 5 – 8.
(3) Предложението по ал. 2 се съпровожда от писмена декларация от застрашеното лице съгласно приложение № 1, в която то декларира, че е запознато със сигнала за заплахата и изразява съгласие или несъгласие да използва процедурата по осигуряване на охрана и свързаните с това задължения. Декларацията се съхранява от ГД „Охрана“.
(4) При отказ на застрашеното лице да попълни декларацията или при изразено несъгласие по ал. 3 процедурата се прекратява.
(5) Проверката на сигнала се извършва съвместно с Министерството на вътрешните работи и с Държавна агенция „Национална сигурност“.
(6) Степента на застрашеност се определя след оценка на заплахата, която се изготвя съгласно Методиката за оценка на заплахата и характеристика на риска – приложение № 2.
(7) В срок до пет работни дни от получаването на предложението по ал. 2 главният директор на ГД „Охрана“ изготвя предложение до министъра на правосъдието за осигуряване на охрана или отказ в зависимост от решението на Съвета за охрана по чл. 14, ал. 1.
(8) Охраната се осъществява въз основа на заповед на министъра на правосъдието.
(9) При неотложни случаи охраната се осигурява незабавно от служители по чл. 3, ал. 2 въз основа на заповед на главния директор на ГД „Охрана“. В тези случаи се уведомява министърът на правосъдието и се предприема процедурата по ал. 2.
(10) Главният директор на ГД „Охрана“ уведомява административния ръководител на съответния съдия, прокурор или следовател за осигуряването на охрана или отказ.