(1) Органите на служба „Военна полиция“ могат да използват оръжие като крайна мярка:
- 1. при въоръжено нападение или реална заплаха с оръжие;
- 2. при задържане на лице, извършило тежко престъпление, и предотвратяване на възможността за извършване на друго престъпление, ако няма друг начин за неговото задържане и ако при това задържане не е допуснато превишаване на необходимите и законосъобразни мерки;
- 3. при внезапно нападение и неизбежна отбрана.
(2) Употребата на оръжие трябва да бъде адекватна на заплахата или опасността.
(3) При използване на оръжие органите на служба „Военна полиция“ са длъжни по възможност да пазят живота на лицето, срещу което е насочено, и да не застрашават живота и здравето на други лица.