(1) Конституционният съд:
- 1. дава задължителни тълкувания на Конституцията;
- 2. произнася се по искане за установяване на противоконституционност на законите и на другите актове на Народното събрание, както и на актовете на президента;
- 3. решава спорове за компетентност между Народното събрание, президента и Министерския съвет, както и между органите на местно самоуправление и централните изпълнителни органи;
- 4. произнася се за съответствието на сключените от Република България международни договори с Конституцията преди ратификацията им, както и за съответствие на законите с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна;
- 5. произнася се по спорове за конституционността на политическите партии и сдружения;
- 6. произнася се по спорове за законността на избора за президент и вицепрезидент;
- 7. произнася се по спорове за законността на избора на народен представител;
- 8. произнася се по обвинения, повдигнати от Народното събрание срещу президента и вицепрезидента.
(2) Със закон не могат да се дават или отнемат правомощия на Конституционния съд.