Наредба · Раздел III

Чл. 17

Наредба № РД-07-01 от 29 септември 2009 г. за условията и реда за водене и съхраняване на регистрите за пълно осиновяване
Следете този закон
Актът не е в сила от 19 октомври 2010 г. Заменен от по-нов акт. Наредба № РД-07-7 от 5 октомври 2010 г. за условията и реда за водене и съхраняване на регистрите за пълно осиновяване (ДВ, бр. 82 от 2010 г.), издадена на същото основание – чл. 83, ал. 3 от Семейния кодекс, урежда наново изцяло същата материя и с § 2 от преходните си разпоредби изрично отменя Наредба № РД-07-01 от 2009 г. (ДВ, бр. 81 от 2009 г.). Новата наредба влиза в сила от деня на обнародването ѝ – 19.10.2010 г., от която дата разглежданата наредба не се прилага. Посоченият в списъка текст (ДВ, бр. 91 от 2014 г.) отменя друга наредба – Наредба № 13 от 2009 г. за международните осиновявания, и не се отнася до този акт. Актът на негово място: Наредба № РД-07-7 от 5 октомври 2010 г. за условията и реда за водене и съхраняване на регистрите за пълно осиновяване. Текстът по-долу е последната му редакция, докато е бил в сила.
Последна промяна
ДВ, бр. 81 от 2009 г.
В сила от
16 октомври 2009 г.

Последна редакция · в сила от 16.10.2009 · без изменения оттогава

(1) За резултатите от социалното проучване социалният работник изготвя доклад относно годността на лицето да осинови дете при условията на пълно осиновяване, който задължително съдържа информацията по чл. 14 и 15, както и информация за:
  1. 1. възрастта, пола и здравословното състояние на детето, за което би бил подходящ осиновител;
  2. 2. възможността за осигуряване на условия за задоволяване на специални потребности на детето;
  3. 3. възможността за осигуряване на безопасна и сигурна среда за отглеждането на детето;
  4. 4. готовността за осигуряване на приемственост при отглеждането на детето, както и на етническите, религиозните, културните и езиковите особености на средата, от която то произхожда;
  5. 5. проведените срещи с лицето, което желае да осинови, с членовете на неговото семейство и с лицата, които живеят с него;
  6. 6. посещенията в дома на лицето, което желае да осинови;
  7. 7. проведените срещи с лицата, дали препоръки;
  8. 8. други обстоятелства от значение за преценката.
(2) В случаите, когато осиновяващият не е български гражданин, социалният работник по ал. 1 отразява в доклада и обстоятелството дали държавата, чийто гражданин е лицето, ще признае решението на българския съд за осиновяване.
(3) В доклада по ал. 1 социалният работник дава заключение относно годността на лицето, което желае да осинови, и прави мотивирано предложение до директора на дирекция „Социално подпомагане“ за издаване или отказ за издаване на разрешение за вписване в регистъра на осиновяващи при условията на пълно осиновяване.

История на промените

  1. 16 октомври 2009 г.обн ДВ, бр. 81 от 2009 г. · материалът

Промени в законите · Atom · само този закон

Попитайте асистента за чл. 17 от акт, който вече не е в сила

Безплатно
Един въпрос на ден, без регистрация.