(1) Министърът на правосъдието отнема разрешението за извършване на посредничество при международно осиновяване при:
- 1. неизпълнение на задължение по чл. 18, ал. 2 и по чл. 19 или нарушаване на забраните по чл. 20;
- 2. нарушаване на изискване, определено с друг нормативен акт;
- 3. сключване на договор за посредничество при международно осиновяване, чието съдържание не съответства на чл. 18, ал. 2, т. 7, и/или при неизпълнение на договор, сключен с осиновяващ;
- 4. невписване на нито един кандидат-осиновител в регистъра по чл. 113, ал. 1, т. 2 СК в продължение на една година.
(2) Отнемането на разрешението се извършва със заповед на министъра на правосъдието по мотивирано предложение на Съвета по международно осиновяване, постъпило по реда на чл. 21, ал. 5. Заповедта на министъра може да се оспори съгласноАдминистративнопроцесуалния кодекс.
(3) Организацията, чието разрешение е отнето, е длъжна да преустанови приемането на нови клиенти, като има право да осъществява дейност само по заварените случаи до окончателното им приключване.
(4) Организацията, чието разрешение е отнето, няма право да подава заявление за издаване на разрешение за посредничество при международно осиновяване за срок от 5 години.